store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    AMG Publishing  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    AMG Publishing    В здрача на вторник - Ники Френч
Търсене
Книги

В здрача на вторник


Цена:  17.95 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.

Тази книга може да бъде доставена в:
Сряда 22-11-2017 г. или
Четвъртък 23-11-2017 г.
Продукт#189049
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена31-10-2016 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници552
Размери15.20 / 20.00 / 3.50 cm
Тегло0.419 kg
EAN9789549696813
ISBN9789549696813
  • Описание
  • Откъс от книгата
Поредната смразяваща кръвта история след "Черен понеделник".
"Силно се препоръчва за феновете на а психологическото напрежение и сложните персонажи."
Library Journal

"В здрача на вторник" е втората книга от поредицата психологически трилъри на Ники Френч с главна героиня психотерапевтът Фрида Клайн. След обещаващото начало с книгата "Черен понеделник" предстоят още по-смразяващи кръвта събития. Чувството за параноя и напрежение няма да ви напусне до последната страница.

Полицията е изправена пред случай, който се оказва по-труден от очакваното, когато в дома на психичноболната Мишел Дойс е открито голо разлагащо се тяло. След неуспешни опити за идентифициране на мъртвеца, главен инспектор Карлсън решава да се обърне за помощ към жената, помогнала му в разплитането на случая с Матю Фарадей - психотерапевта Фрида Клайн.

В хода на разследването се оказва, че хората, свързани с жертвата имат безброй мотиви за убийство, а на Фрида се пада трудната задача да разбере кой от тях казва истината. Обсебена от чувството, че част от миналото я преследва, тя постепенно осъзнава, че умът ѝ може да се окаже опасно скривалище. Защото, докато се опитва да разкрие поредното престъпление, някой е твърдо решен да я накара да замълчи завинаги. И нищо не е в състояние да го спре.

Историята продължава в книгата "В очакване на сряда".
"Mаги Бренан ту вървеше, ту подтичваше по "Детфорд Чърч Стрийт". Тя говореше по телефона, като едновременно с това четеше документите от една папка и търсеше адреса в пътеводителя на Лондон. Беше вторият ден от седмицата, а тя вече изоставаше с два дни от графика си. Освен това той не включваше случаите на колежката ѝ, излязла в продължителен отпуск по болест, които ѝ бяха прехвърлили.

– Не - каза Маги в слушалката и погледна часовника си. - Ще се опитам да дойда на съвещанието, преди да сте приключили.

Тя сложи телефона в джоба си. Мислеше си за проверката, която току-що беше направила. Тригодишно дете с наранявания. Подозрителни синини, бе казал лекарят от "Спешна помощ". Маги разговаря с майката, огледа внимателно детето и се разходи из апартамента, в който живееха. Беше мизерен, влажен и студен, но не и опасен. Майката каза, че няма интимен приятел, а Маги провери банята и не откри самобръсначка. Майката упорито твърдеше, че момченцето е паднало по стълбите. Това беше обичайното обяснение на хората, които малтретираха децата си, но пък, от друга страна, тригодишните наистина падаха по стълбите. Тя прекара там десет минути, но и десет часа да беше останала, нямаше да има особена разлика. Ако изведеше детето от семейството, с това най-вероятно щеше да осуети подвеждането на майката под съдебна отговорност и щеше да си навлече дисциплинарно наказание. Ако не изведеше детето и после се установеше, че е починало, щеше да се проведе полицейско разследване, нея щяха да я уволнят и може би щяха да ѝ повдигнат съдебно обвинение. Ето защо Маги обяви случая за приключен. Нямаше непосредствена причина за тревога. Вероятно нищо особено нямаше да се случи в бъдеще.

Тя се взря по-отблизо в пътеводителя. Ръцете ѝ бяха замръзнали, защото си забрави ръкавиците, а краката ѝ се бяха намокрили в евтините ботуши. И преди беше ходила в този хостел, но така и не можеше да се сети къде точно се намира. "Хауърд Стрийт" беше малка сляпа улица, забутана някъде край реката. Наложи се да си сложи очилата, след което прокара пръст по картата и накрая я откри. Да, точно така, уличката се намираше на няколко минути път пеша. Тя се отклони от булеварда и неочаквано се озова до един църковен двор.
Облегна се на оградата и се зачете в досието на жената, която трябваше да посети. Нямаше кой знае колко информация. Мишел Дойс. Родена през 1959-а. Документ за изписване от болницата с копие до социалните служби. Формуляр за настаняване в хостела, формуляр за оглед и оценка. Маги прелисти съдържанието на папката: никакъв близък роднина. Дори не ставаше ясно защо е била хоспитализирана, въпреки че самото название на болницата подсказваше, че там се лекуват пациенти с психични проблеми. Още сега можеше да предскаже резултатите от огледа и оценката: депресивна и неадекватна жена на средна възраст, която се нуждае от покрив и от някого, който да я навестява, за да не се скита безцелно по улиците. Маги погледна часовника си. Днес нямаше да има време за обстойна преценка на обстоятелствата. Щеше да успее да направи първоначален оглед, за да се увери, че за Мишел няма пряка опасност и че се храни - стандартната процедура.

Тя затвори папката, отдалечи се от църквата и скоро се озова в жилищен комплекс. Някои от апартаментите бяха запечатани, с приковани към вратите и прозорците метални плоскости, но повечето бяха обитаеми. На един от вторите етажи от някаква врата излезе момче, което се разходи по балкона, пъхнало ръце в джобовете на дебелото си яке. Маги се огледа наоколо. Очевидно нямаше защо да се притеснява. Беше вторник сутрин и повечето от опасните индивиди все още спяха. Тя сви зад ъгъла и прочете адреса, който си беше записала в бележника. Апартамент 1, „Хауърд Стрийт“ № 3. Да, сега си спомни. Беше странна на вид къща, която като че ли беше построена от същите материали, както околните жилищни блокове и която се рушеше наравно с тях. Въпросният хостел не беше истински хостел, а къща, чийто собственик я отдаваше под наем на ниска цена. Хората биваха настанявани там, докато социалните служби решаха какво да правят с тях. В повечето случаи ги настаняваха другаде, а понякога ги забравяха. Имаше места, които Маги посещаваше само с придружител, но за този хостел не беше чувала нищо притеснително. Обитателите му представляваха опасност най-вече за самите себе си.

Тя погледна към къщата. На втория етаж се виждаше счупен прозорец, закрит с кафяв картон. Отпред имаше малка, посипана с дребен чакъл градинка, а отляво покрай къщата минаваше тясна алея. До входната врата беше оставена пълна торба с боклук, която се бе прокъсала, но това бе само част от мръсотията, която цареше наоколо. Маги си записа нещо в бележника. Отстрани на входа имаше пет звънеца, които не бяха обозначени с надписи. Тя натисна най-долния веднъж, после още веднъж. Не можа да разбере работи ли. Тъкмо се чудеше дали да потропа с юмрук по вратата, или да погледне през прозореца, когато чу глас. Обърна се и точно зад себе си видя един мъж. Той беше слаб и изпит, с къдрава рижа коса, вързана на конска опашка, а по лицето му имаше пиърсинги. Тя се отдръпна встрани, когато видя кучето му - дребна порода, която официално беше забранена за отглеждане, въпреки че откакто слезе на гарата в Детфорд, беше видяла три такива кучета.

– Спокойно, той е добър - каза човекът. - Нали така, Бъз?
– Тук ли живеете? - попита го Маги.
Мъжът я изгледа подозрително. Едната му буза потрепваше. Маги извади от джоба си ламинираната си служебна карта и му я показа.
– Аз съм от социалните служби - обясни му тя. - Идвам на посещение при Мишел Дойс.
– А, жената от първия етаж? - каза мъжът. - Напоследък не съм я виждал. - Той се пресегна и отключи вратата. - Ще влезете ли?
– Да, моля.
Мъжът само сви рамене.
– Хайде, Бъз - подвикна той. Маги чу топуркането на кучето и двамата изчезнаха нагоре по стълбите.
Когато влезе във входа, я блъсна остра миризма на мухъл, мръсотия, пържена храна, кучешки изпражнения и на още нещо, което не можа да определи. От вонята очите ѝ се насълзиха. Тя затвори входната врата след себе си. Преди това явно е било входното антре на фамилна къща. Сега там бяха струпани палети, кутии с боя, няколко найлонови торби, стар велосипед без гуми. Точно срещу нея започваше стълбището. От лявата му страна имаше врата, от която по-рано се е влизало във всекидневната, но сега беше закована. Маги продължи по-нататък, където имаше друга врата. Почука силно и се ослуша. Отвътре се чу шум, после нищо. Отново почука няколко пъти и зачака. Чу се щракане и вратата се отвори. Маги показа служебната си карта.
– Мишел Дойс? - попита тя.
– Да - кимна жената.

На Маги ѝ беше трудно да определи защо изглеждаше странно. Беше чиста, косата ѝ - добре пригладена, ала прекалено старателно - като на малко момиче, което я е намокрило, после я е сресало и тя е залепнала за главата му. Скалпът на жената прозираше през тънките косми. Лицето ѝ бе гладко и розово, обрамчено от прилепналите кичури. Яркочервеното ѝ червило излизаше от очертанията на устните ѝ. Беше облечена с размъкната избеляла рокля на цветя. Маги се представи и отново протегна ръка с картата си.
– Исках да проверя как сте, Мишел. Как се чувствате? Добре ли сте?
Жената кимна с глава.
– Може ли да вляза? - попита Маги. - Бих искала да се уверя, че всичко е наред.
Тя пристъпи навътре и извади бележника си. Първото ѝ впечатление беше, че Мишел поддържа жилището си чисто. Очевидно се хранеше добре. Беше контактна. Маги огледа малкото олющено предверие. Разликата между него и входното антре на къщата беше впечатляваща. Обувките бяха старателно подредени, на закачалката висеше палто. В единия ъгъл имаше кофа и подочистачка.
– Откога живеете тук, Мишел?

Жената сбърчи чело.
– Тук ли? От няколко дни.
В документа за изписване от болницата беше посочена датата 5 януари, а днес беше първият ден на февруари. Но подобно нарушение на паметта не беше изненадващо. Докато стояха там, Маги чу шум, който не можа да определи. Може би беше от уличния трафик или от включена прахосмукачка на горния етаж, или от прелитащ самолет. Зависеше от разстоянието, от което идваше. Усещаше се и миризма, подобна на миризмата от развалена храна. Тя погледна нагоре: електричеството работеше. Трябваше да провери дали Мишел има хладилник. Но по вида ѝ можеше да се съди, че засега нещата бяха наред.
– Може ли да огледам наоколо, Мишел? - попита Маги. - Искам да видя дали всичко е както трябва.
– Искате да се запознаете с него ли?
Маги се озадачи. В документите не пишеше нищо такова.
– Имате си приятел? Бих се радвала да се запозная с него.

Мишел пристъпи напред и отвори вратата към помещение, което би трябвало да е една от задните стаи на къщата, далеч от улицата. Маги я последва и в същия миг нещо я блъсна в лицето. Отначало си помисли, че е облак прах. После реши, че мотрисата на подземната железница излиза на повърхността и пръска наоколо ситен чакъл. В същото време шумът се усили и тя осъзна, че това беше гъст рояк мухи, които бръмчаха и се блъскаха в лицето ѝ.
Маги се стресна от вида на мъжа, седнал на дивана. Възприятията ѝ се забавиха и деформираха, сякаш се намираше дълбоко под водата или пък сънуваше. Объркана, тя се зачуди защо човекът е облечен с толкова странен водолазен костюм - син, на петна, на места пропукан, на други съдран, и защо очите му бяха жълти и помътнели. После изведнъж започна да търси трескаво телефона си, изпусна го, но пръстите ѝ отказаха да ѝ се подчиняват и не искаха да го вдигнат от зацапания килим - беше осъзнала, че това не е никакъв костюм, а голото, подуто и гниещо тяло на един мъртъв от доста време човек."
Из книгата
Рейтинг
Рейтинг: 9.25 / 4 гласа 
За да оцените книгата "В здрача на вторник", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Черен понеделник - Ники Френч - книга

Черен понеделник



AMG Publishing
Цена:  14.95 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
"Романът на Ники Френч безспорно е един от най-добрите британски психологически трилъри на всички времена." The Observer ... Понеделник - най-мрачният ден от седмицата. Ден на тъмни импулси. Идеално време за отвличането на едно дете. Фрида Клайн е психотерапевт с успешна кариера и непоклатими принципи. Животът ѝ се ръководи по ясно установени правила и е също толкова подреден, колкото е и малката ѝ къща. Всичко обаче се преобръща в мига, когато на прага на кабинета ѝ се появява Алън Декър - отчаян мъж, преследван от повтарящ се, натрапчив сън и неутолимо желание за дете. Когато малко след ...
Ад - Дан Браун - книга

Ад



Бард
Цени:  19.99÷29.90 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Моят дар е бъдещето. Моят дар е спасението. Моят дар е адът. ... "Търсете и ще намерите." Тези думи отекват в съзнанието на видния харвардски професор по религиозна символика Робърт Лангдън, когато се свестява в болница, без спомен къде се намира и как се е озовал там. Не може да обясни и произхода на страховития предмет, открит сред вещите му. Заплаха за живота ще запрати Лангдън и младата лекарка Сиена Брукс на главоломна гонитба из Флоренция. Единствено познаването на тайни проходи и древни загадки, спотайващи се зад историческата фасада, може да ги спаси от неизвестните им преследвачи. Водени само от ...
След теб - Джоджо Мойс - книга

След теб



Хермес
Цена:  15.95 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
"След теб" е дългоочакваното продължение на "Аз преди теб". ... Осемнадесет месеца след смъртта на Уил, Луиза се опитва да построи живота си наново. Подтиквана от желанията, които той пробужда в нея, тя заминава за Париж. Но там се чувства самотна и объркана, намира утеха единствено в спомените. Връща се в Лондон и започва работа в бар на летището. Луиза претърпява инцидент и се връ­ща в дома на родителите си в Стортфолд, къ­дето се чувства обичана и защитена. По настояване на баща си посещава сбирки, които помагат на хората да се освободят от скръбта. Но точно когато си мисли, че е готова да продължи ...
Домът, в който стените не помагат - Мери Хигинс Кларк - книга

Домът, в който стените не помагат



Бард
Цена:  16.99 лв.
Един възхитителен трилър от Мери Хигинс Кларк! ... Бетси Грант е обвинена в убийството на 56-годишния си съпруг, доктор Тед Грант, който страда от болестта на Алцхаймер. Доведеният син на Бетси, Алан Грант, няма търпение процесът срещу мащехата му да завърши, за да получи огромното наследство, оставено от баща му - единственият начин да плаща на бившата си съпруга, на децата си и на все по-гневните кредитори. С напредването на процеса доказателствата срещу Бетси Грант се трупат. Намесва се младата репортерка Дилейни, убедена, че Бетси не е виновна, и се опитва да докаже невинността ѝ. "Кларк - кралицата, ...
Тайната история на Туин Пийкс - Марк Фрост - книга

Тайната история на Туин Пийкс



Бард
Цена:  29.99 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
25 години след убийството на Лора Палмър... всичко започва отначало! ... "Вътрешен меморандум на ФБР 04.08.2016 Федерално бюро за разследване Кабинет на заместник-директора Филаделфия, Пенсилвания Уважаеми агент (Името е заличено), Настоящият материал е поверителен и одобрен единствено за Ваша информация. Приложеното досие беше открито на 17.07.2016 г. на местопрестъпление, което все още се разследва активно. Всички подробности на тази ситуация са засекретени три степени над строго секретно. То ви се предоставя за подробен анализ, каталогизиране и сравняване на съдържанието му с всички известни бази ...
Червеношийката : Случаите на инспектор Хари Хуле - Ю Несбьо - книга

Червеношийката
Случаите на инспектор Хари Хуле



Емас
Цена:  16.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Интересните книги си приличат по това, че не си приличат. Техните автори също. Това важи в пълна сила за романа "Червеношийката" и за Ю Несбьо. ... След войната специални съдилища произнасят присъди и потърпевшите изтърпяват наказанието си. Но същевременно възникват неонацистки настроения, които не се свеждат единствено до разговори на чашка бира. Тревожното е, че млади неонацисти получават подкрепа от влиятелни личности в държавните институции. На фона на тази сама по себе си сложна обстановка се заплитат събития, причина за няколко привидно изолирани убийства. Но понеже полицейският инспектор Хари Хуле не ...
Дяволът държи свещта - Карин Фосум - книга

Дяволът държи свещта



Емас
Цена:  12.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Случаите на инспектор Сейер Книга от серията "Криминале". ... В малък норвежки град е изчезнало момче на двайсетина години - всеизвестният красавец Андреас. Ден преди това двама младежи са нападнали жена с бебешка количка и бебето е починало вследствие на удара при падането от количката. Между двете на пръв поглед независими едно от друго събития има връзка. Но дълго време никой в полицейското управление не я вижда, дори инспектор Сейер... Карин Фосум, наричана "норвежката кралица на криминалния роман", е родена през 1954 г. и живее в Осло. Нейните книги за инспектор Сейер са преведени на десетки ...
Възвишение - Милен Русков - книга

Възвишение



Жанет - 45
Цени:  17.00÷20.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Изданието се предлага с два дизайна на корицата. При поръчка ще получите дизайн на случаен принцип. ... "Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014). Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи - т.е. малко революционери, малко разбойници, - участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност - "конспиративна, ...

В здрача на вторник


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  17.95 лв.
Продукт#189049
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена31-10-2016 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници552
Размери15.20 / 20.00 / 3.50 cm
Тегло0.419 kg
EAN9789549696813
ISBN9789549696813
Описание
Поредната смразяваща кръвта история след "Черен понеделник".
"Силно се препоръчва за феновете на а психологическото напрежение и сложните персонажи."
Library Journal

"В здрача на вторник" е втората книга от поредицата психологически трилъри на Ники Френч с главна героиня психотерапевтът Фрида Клайн. След обещаващото начало с книгата "Черен понеделник" предстоят още по-смразяващи кръвта събития. Чувството за параноя и напрежение няма да ви напусне до последната страница.

Полицията е изправена пред случай, който се оказва по-труден от очакваното, когато в дома на психичноболната Мишел Дойс е открито голо разлагащо се тяло. След неуспешни опити за идентифициране на мъртвеца, главен инспектор Карлсън решава да се обърне за помощ към жената, помогнала му в разплитането на случая с Матю Фарадей - психотерапевта Фрида Клайн.

В хода на разследването се оказва, че хората, свързани с жертвата имат безброй мотиви за убийство, а на Фрида се пада трудната задача да разбере кой от тях казва истината. Обсебена от чувството, че част от миналото я преследва, тя постепенно осъзнава, че умът ѝ може да се окаже опасно скривалище. Защото, докато се опитва да разкрие поредното престъпление, някой е твърдо решен да я накара да замълчи завинаги. И нищо не е в състояние да го спре.

Историята продължава в книгата "В очакване на сряда".
Откъс от книгата
"Mаги Бренан ту вървеше, ту подтичваше по "Детфорд Чърч Стрийт". Тя говореше по телефона, като едновременно с това четеше документите от една папка и търсеше адреса в пътеводителя на Лондон. Беше вторият ден от седмицата, а тя вече изоставаше с два дни от графика си. Освен това той не включваше случаите на колежката ѝ, излязла в продължителен отпуск по болест, които ѝ бяха прехвърлили.

– Не - каза Маги в слушалката и погледна часовника си. - Ще се опитам да дойда на съвещанието, преди да сте приключили.

Тя сложи телефона в джоба си. Мислеше си за проверката, която току-що беше направила. Тригодишно дете с наранявания. Подозрителни синини, бе казал лекарят от "Спешна помощ". Маги разговаря с майката, огледа внимателно детето и се разходи из апартамента, в който живееха. Беше мизерен, влажен и студен, но не и опасен. Майката каза, че няма интимен приятел, а Маги провери банята и не откри самобръсначка. Майката упорито твърдеше, че момченцето е паднало по стълбите. Това беше обичайното обяснение на хората, които малтретираха децата си, но пък, от друга страна, тригодишните наистина падаха по стълбите. Тя прекара там десет минути, но и десет часа да беше останала, нямаше да има особена разлика. Ако изведеше детето от семейството, с това най-вероятно щеше да осуети подвеждането на майката под съдебна отговорност и щеше да си навлече дисциплинарно наказание. Ако не изведеше детето и после се установеше, че е починало, щеше да се проведе полицейско разследване, нея щяха да я уволнят и може би щяха да ѝ повдигнат съдебно обвинение. Ето защо Маги обяви случая за приключен. Нямаше непосредствена причина за тревога. Вероятно нищо особено нямаше да се случи в бъдеще.

Тя се взря по-отблизо в пътеводителя. Ръцете ѝ бяха замръзнали, защото си забрави ръкавиците, а краката ѝ се бяха намокрили в евтините ботуши. И преди беше ходила в този хостел, но така и не можеше да се сети къде точно се намира. "Хауърд Стрийт" беше малка сляпа улица, забутана някъде край реката. Наложи се да си сложи очилата, след което прокара пръст по картата и накрая я откри. Да, точно така, уличката се намираше на няколко минути път пеша. Тя се отклони от булеварда и неочаквано се озова до един църковен двор.
Облегна се на оградата и се зачете в досието на жената, която трябваше да посети. Нямаше кой знае колко информация. Мишел Дойс. Родена през 1959-а. Документ за изписване от болницата с копие до социалните служби. Формуляр за настаняване в хостела, формуляр за оглед и оценка. Маги прелисти съдържанието на папката: никакъв близък роднина. Дори не ставаше ясно защо е била хоспитализирана, въпреки че самото название на болницата подсказваше, че там се лекуват пациенти с психични проблеми. Още сега можеше да предскаже резултатите от огледа и оценката: депресивна и неадекватна жена на средна възраст, която се нуждае от покрив и от някого, който да я навестява, за да не се скита безцелно по улиците. Маги погледна часовника си. Днес нямаше да има време за обстойна преценка на обстоятелствата. Щеше да успее да направи първоначален оглед, за да се увери, че за Мишел няма пряка опасност и че се храни - стандартната процедура.

Тя затвори папката, отдалечи се от църквата и скоро се озова в жилищен комплекс. Някои от апартаментите бяха запечатани, с приковани към вратите и прозорците метални плоскости, но повечето бяха обитаеми. На един от вторите етажи от някаква врата излезе момче, което се разходи по балкона, пъхнало ръце в джобовете на дебелото си яке. Маги се огледа наоколо. Очевидно нямаше защо да се притеснява. Беше вторник сутрин и повечето от опасните индивиди все още спяха. Тя сви зад ъгъла и прочете адреса, който си беше записала в бележника. Апартамент 1, „Хауърд Стрийт“ № 3. Да, сега си спомни. Беше странна на вид къща, която като че ли беше построена от същите материали, както околните жилищни блокове и която се рушеше наравно с тях. Въпросният хостел не беше истински хостел, а къща, чийто собственик я отдаваше под наем на ниска цена. Хората биваха настанявани там, докато социалните служби решаха какво да правят с тях. В повечето случаи ги настаняваха другаде, а понякога ги забравяха. Имаше места, които Маги посещаваше само с придружител, но за този хостел не беше чувала нищо притеснително. Обитателите му представляваха опасност най-вече за самите себе си.

Тя погледна към къщата. На втория етаж се виждаше счупен прозорец, закрит с кафяв картон. Отпред имаше малка, посипана с дребен чакъл градинка, а отляво покрай къщата минаваше тясна алея. До входната врата беше оставена пълна торба с боклук, която се бе прокъсала, но това бе само част от мръсотията, която цареше наоколо. Маги си записа нещо в бележника. Отстрани на входа имаше пет звънеца, които не бяха обозначени с надписи. Тя натисна най-долния веднъж, после още веднъж. Не можа да разбере работи ли. Тъкмо се чудеше дали да потропа с юмрук по вратата, или да погледне през прозореца, когато чу глас. Обърна се и точно зад себе си видя един мъж. Той беше слаб и изпит, с къдрава рижа коса, вързана на конска опашка, а по лицето му имаше пиърсинги. Тя се отдръпна встрани, когато видя кучето му - дребна порода, която официално беше забранена за отглеждане, въпреки че откакто слезе на гарата в Детфорд, беше видяла три такива кучета.

– Спокойно, той е добър - каза човекът. - Нали така, Бъз?
– Тук ли живеете? - попита го Маги.
Мъжът я изгледа подозрително. Едната му буза потрепваше. Маги извади от джоба си ламинираната си служебна карта и му я показа.
– Аз съм от социалните служби - обясни му тя. - Идвам на посещение при Мишел Дойс.
– А, жената от първия етаж? - каза мъжът. - Напоследък не съм я виждал. - Той се пресегна и отключи вратата. - Ще влезете ли?
– Да, моля.
Мъжът само сви рамене.
– Хайде, Бъз - подвикна той. Маги чу топуркането на кучето и двамата изчезнаха нагоре по стълбите.
Когато влезе във входа, я блъсна остра миризма на мухъл, мръсотия, пържена храна, кучешки изпражнения и на още нещо, което не можа да определи. От вонята очите ѝ се насълзиха. Тя затвори входната врата след себе си. Преди това явно е било входното антре на фамилна къща. Сега там бяха струпани палети, кутии с боя, няколко найлонови торби, стар велосипед без гуми. Точно срещу нея започваше стълбището. От лявата му страна имаше врата, от която по-рано се е влизало във всекидневната, но сега беше закована. Маги продължи по-нататък, където имаше друга врата. Почука силно и се ослуша. Отвътре се чу шум, после нищо. Отново почука няколко пъти и зачака. Чу се щракане и вратата се отвори. Маги показа служебната си карта.
– Мишел Дойс? - попита тя.
– Да - кимна жената.

На Маги ѝ беше трудно да определи защо изглеждаше странно. Беше чиста, косата ѝ - добре пригладена, ала прекалено старателно - като на малко момиче, което я е намокрило, после я е сресало и тя е залепнала за главата му. Скалпът на жената прозираше през тънките косми. Лицето ѝ бе гладко и розово, обрамчено от прилепналите кичури. Яркочервеното ѝ червило излизаше от очертанията на устните ѝ. Беше облечена с размъкната избеляла рокля на цветя. Маги се представи и отново протегна ръка с картата си.
– Исках да проверя как сте, Мишел. Как се чувствате? Добре ли сте?
Жената кимна с глава.
– Може ли да вляза? - попита Маги. - Бих искала да се уверя, че всичко е наред.
Тя пристъпи навътре и извади бележника си. Първото ѝ впечатление беше, че Мишел поддържа жилището си чисто. Очевидно се хранеше добре. Беше контактна. Маги огледа малкото олющено предверие. Разликата между него и входното антре на къщата беше впечатляваща. Обувките бяха старателно подредени, на закачалката висеше палто. В единия ъгъл имаше кофа и подочистачка.
– Откога живеете тук, Мишел?

Жената сбърчи чело.
– Тук ли? От няколко дни.
В документа за изписване от болницата беше посочена датата 5 януари, а днес беше първият ден на февруари. Но подобно нарушение на паметта не беше изненадващо. Докато стояха там, Маги чу шум, който не можа да определи. Може би беше от уличния трафик или от включена прахосмукачка на горния етаж, или от прелитащ самолет. Зависеше от разстоянието, от което идваше. Усещаше се и миризма, подобна на миризмата от развалена храна. Тя погледна нагоре: електричеството работеше. Трябваше да провери дали Мишел има хладилник. Но по вида ѝ можеше да се съди, че засега нещата бяха наред.
– Може ли да огледам наоколо, Мишел? - попита Маги. - Искам да видя дали всичко е както трябва.
– Искате да се запознаете с него ли?
Маги се озадачи. В документите не пишеше нищо такова.
– Имате си приятел? Бих се радвала да се запозная с него.

Мишел пристъпи напред и отвори вратата към помещение, което би трябвало да е една от задните стаи на къщата, далеч от улицата. Маги я последва и в същия миг нещо я блъсна в лицето. Отначало си помисли, че е облак прах. После реши, че мотрисата на подземната железница излиза на повърхността и пръска наоколо ситен чакъл. В същото време шумът се усили и тя осъзна, че това беше гъст рояк мухи, които бръмчаха и се блъскаха в лицето ѝ.
Маги се стресна от вида на мъжа, седнал на дивана. Възприятията ѝ се забавиха и деформираха, сякаш се намираше дълбоко под водата или пък сънуваше. Объркана, тя се зачуди защо човекът е облечен с толкова странен водолазен костюм - син, на петна, на места пропукан, на други съдран, и защо очите му бяха жълти и помътнели. После изведнъж започна да търси трескаво телефона си, изпусна го, но пръстите ѝ отказаха да ѝ се подчиняват и не искаха да го вдигнат от зацапания килим - беше осъзнала, че това не е никакъв костюм, а голото, подуто и гниещо тяло на един мъртъв от доста време човек."
Из книгата
Книги от поредицата "Черен понеделник"
Назад
В очакване на сряда - Ники Френч -
В очакване на сряда
Ники Френч
Още една кървава мистерия след "В здрача на вторник" и "Черен понеделник". ...
Черен понеделник - Ники Френч -
Черен понеделник
Ники Френч
"Романът на Ники Френч безспорно е един от най-добрите британски психологически трилъри на всички ...
Вълшебна библиотека
Приказки за лека нощ
Внезапни завършеци
Джо Абъркромби
Дан Браун - Произход
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!