Скандинавска митология

Скандинавска митология Нийл Геймън Времетраене: 0:51 мин. Шепа случки за доброто Анна Коласанте, Енио Коласанте Времетраене: 0:51 мин. #АзЖената Д-р Зорка Угринова Времетраене: 0:51 мин. Коледария: Малка енциклопедия за Коледа Рена Ортега Времетраене: 0:58 мин. 6 зодиака, 12 живота, 6 ритуала Светлана Тилкова - Алена Времетраене: 1:09 мин. Нуждата да знаем със сигурност Мартин Н. Сийф, Сали М. Уинстън Времетраене: 1:00 мин. Произход и развитие на съзнанието Ерих Нойман Времетраене: 1:08 мин. Силата на българските суперхрани Георги Жеков Времетраене: 0:58 мин. Игра по правилата Лиз Томфорд Времетраене: 0:51 мин. Изпитанието е пътят Райън Холидей Времетраене: 1:00 мин. Как работи политиката Времетраене: 0:50 мин.

Майсторът разказвач Нийл Геймън създава истинска класика, представяйки ни впечатляваща версия на великите скандинавски митове, от които отдавна черпи вдъхновение за своите бестселъри. В Скандинавска митология Геймън превръща първичните истории в романизирана дъга, която започва със създаването на легендарните девет свята, разказва за подвизите на божествата, джуджетата и великаните и завършва с Рагнарьок, залеза на боговете и раждането на нови хора и ново време. Геймън остава верен на митовете, пресъздавайки незабравимите образи на Один, най-могъщия от могъщите, мъдър, храбър и хитър; на сина му Тор - невероятно силен, но не и много умен сред боговете; както и на Локи - син на великани, измамник и ненадминат манипулатор. Умело и остроумно Геймън вдъхва нов живот на митовете, за да предаде духа им на новото поколение читатели.

"Между Муспел и Нифлхейм имало пустош, едно празно пространство без никаква форма, в което нямало нищо. Реките на мъгливия свят потекли в празнотата, наречена Гинунгагап, "раззинатата паст". След много, много време тези отровни реки на мястото между огъня и мъглата бавно се превърнали в огромни ледници. Ледът на север от пустошта бил покрит със замръзнали мъгли и парченца лед, но на юг, където ледниците стигали до огнената земя, жарта и искрите от Муспел разтопявали леда и топли ветрове от земята на пламъците правели въздуха над леда мек и приятен като пролетен ден.

Там, където ледът и огънят се срещали, ледът се стопил и във водите се появил живот - подобие на човек, по-голям от световете, по-огромен от който и да е великан, живял някога или който щял някога да живее. Това същество не било нито мъж, нито жена, а и двете едновременно. Това бил прародителят на всички великани, който се наричал Имир. Имир не бил единственото живо същество, родено от топящите се ледове - имало и една крава без рога, по-голяма, отколкото може да си представи човек. Тя ближела солените ледени блокове, те били храната и водата ѝ, а млякото, което излизало от четирите ѝ вимета, се леело като река. Точно това мляко хранело Имир.

Великанът пиел от млякото и растял. Имир нарекъл кравата Аудумла. Розовият език на кравата ближел ледените блокове и от тях се оформили хора: първия ден - само косата, втория - главата, а на третия се появил един цял човек. Това бил Бури, прародителят на боговете. Имир заспал и докато спял, изпод лявата му ръка се родили двама великани - мъж и жена, а от краката му се родил великан с шест глави. От тях произхождат великаните, децата на Имир. Бури си взел жена от тези великани и на двамата се родил син, когото нарекли Бор. Бор се оженил за Бестла, дъщеря на великан, и двамата имали трима синове - Один, Вили и Ве. Один, Вили и Ве, тримата синове на Бор, пораснали. Докато растели, виждали някъде далече пламъците на Муспел и тъмнината на Нифлхейм, но знаели, че и двете места означават смърт за тях. Братята били осъдени да останат завинаги в Гинунгагап, огромното пространство между огъня и мъглата. Сякаш се намирали в нищото.

Нямало море или пясък, нито трева, скали и пръст, нямало дървета, нито небе, нито звезди. По онова време нямало свят, нямало небеса, нито земя. Дупката била никъде - само едно празно пространство, което чака да бъде изпълнено с живот и енергия. Било време за създаването на всичко. Ве, Вили и Один се спогледали и заговорили за това, което трябва да се направи в празното пространство на Гинунгагап. Говорили за вселената, за живота и за бъдещето. Один, Вили и Ве убили великана Имир. Трябвало да го направят. Нямало друг начин да създадат световете. Това било началото на всичко, смъртта, която направила целия живот възможен.

Те пронизали великана. От тялото му рукнала кръв в невъобразимо голямо количество. Фонтани от солена като морето кръв бликнали така внезапно като порой, толкова могъщ и дълбок, че понесъл и удавил всички великани. (Оцелял само Бергелмир, внукът на Имир, заедно с жена си. Те се покатерили на един дървен сандък, който ги понесъл като лодка. Всички великани, които виждаме и от които се страхуваме днес, са техни потомци.) Один и братята му направили пръстта от плътта на Имир. Костите му натрупали на планини и скали.

Скалите и камъчетата ни, пясъка и чакъла, които виждате - това са зъбите на Имир и частички от костите, които били счупени и надробени от Один, Вили и Ве в битката им с Имир. Моретата, които заобикалят световете, били кръвта и потта на Имир. Вдигнете поглед към небето - гледате вътрешността на черепа на Имир. Звездите, които виждате през нощта, планетите, всички комети и падащите звезди - това са искрите, полетели от огньовете на Муспел. А облаците, които виждате през деня? Те някога били мозъкът на Имир и кой знае с какви мисли са заети дори и сега?"
Из книгата

Известен в цял свят, Нийл Геймън присъства в речника на литературата като един от първите десет постмодерни писатели. Той е плодовит създател на проза, поезия, филмови сценарии, журналистика, комикси, текстове на песни и драматични произведения. Обект на култ, Геймън безспорно привлича широк медиен интерес. Почитателите за научна фантастика и фентъзи представляват голяма част от читателската му аудитория, а личният му блог има повече от един милион редовни посетители.

Геймън е роден в Хемпшир, Великобритания, но има полско-еврейски произход. Научава се да чете още на четири години и израства с интереса към книгите. Като дете открива любовта си към четенето и историите, поглъщайки произведенията на Дж. Р. Р. Толкин, Джеймс Бранч Кабел, Едгър Алън По, Майкъл Мооркок, Урсула Ле Гуин, Жен Улф и Г. К. Честъртън. Сам той се определя като "диво дете, което е било отгледано в библиотеките". На своя официален сайт, Геймън разказва, че любовта си към четенето дължи на библиотекарите. Той споделя с читателите си, че най-щастливите си моменти като момче е преживял, когато е убедил родителите си да го пуснат в местната библиотека по пътя към работа и прекарал целия ден там.

Писателската кариера на Геймън започва в Англия като журналист. Първата му книга е биографична, посветена е на Дюран Дюран и му отнема три месеца. Втората му книга е биография на Дъглас Адамс. "Violent Cases" пък е заглавието на първият от много съвместни проекти с художника Дейв МакКейн. Този ранен графичен роман довежда до създаването на тяхната поредица "Black Orchid", публикувана от "DC Comics". Следващата поредица - "The Sandman" - събира много фенове, голям брой американски награди (включително девет награди на "Will Eisner Comic Industry" и три награди "Харви") и претърпява 75 издания.

През 1991 г. "Sandman" става първият комикс, който някога е получил литературна награда. Нийл Геймън се утвърждава като един от пионерите в създаването на съвременните комикси, както и като автор, чиито творби пресичат жанрове и достигат до аудитории от всички възрасти. Това включва и произведения за младите читатели - например заглавия като "М като Магия".

Книгите на Геймън са жанрови творби, които отказват да останат верни на своите жанрове. Готическият ужас излиза от мода в началото на 90-те години - времето, по което Нийл Геймън започва работа по "Коралайн". Първоначално смятана за прекалено плашеща за децата, "Коралайн" печели британската Награда за научна фантастика. Анимиран игрален филм, базиран на "Коралайн", режисиран от Хенри Селик и пуснат в началото на 2009 г., печели Наградата на Британската академия за филмово и телевизонно изкуство за най-добър анимационен филм. Той е номиниран и за "Ockap" в същата категория. Романите на Нийл Геймън за възрастни "Звезден прах", "Американски богове" и "Good Omens" стават бесселъри на "Ню Йорк Таймс". По "Американски богове", за която писателят получава наградата "Хюго", е направена и телевизионна адаптация, която се излъчва по "HBO".

Нийл Геймън е автор и на сценарии за телевизонни поредици като "Neverwhere", излъчвана по BBC, игралният филм на Дейв МакКейн "Огледална маска" (2005) и други. Книгата "Звезден прах" също получава екранизация.

"Книга за гробището" е друг важен момент от творческата биография на Нийл Геймън. Тя донася на своя автор някои от най-престижните в света награди за литература - "Booktrust Prize for Teenage Fiction", медалите "Нюбъри" и "Карнеги" (Геймън е първият автор в света, който печели тези два медала с една и съща книга!), награда "Локус" и награда "Хюго". Илюстрациите на Крис Риддъл в "Книга за гробищата" пък са повод за получаването на още една престижна награда - "Кейт Грийнуей“. По книгата ще има и филмова адаптация.

Докато всички фенове на Нийл Геймън следят с нетърпение вички новости около него, ето какво казва самият той за своята работа в една лекция в "Barbican Centre", Лондон:

"Писателите - особено детските - имат задължения пред читателите. Ние сме длъжни да пишем правдиви неща, което е особено важно, когато съчиняваме истории за хора, които не са съществували, или за места, където не сме били. Трябва да разбираме, че истината не е това, което действително се е случило, а това, което ни разказва кои сме ние."

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Предговор
Скандинавска митология
Играчите
Преди началото и след това
Игдрасил и деветте свята
Главата на Мимир и окото на Один
Съкровищата на боговете
Майсторът строител
Децата на Локи
Необичайната сватба на Фрея
Медовината на поетите
Пътуването на Тор в земите на великаните
Ябълките на безсмъртието
Историята на Герд и Фрей
Химир и Тор отиват на риболов
Смъртта на Балдур
Последните дни на Локи
Рагнарьок: Краят на боговете
Речник