"Политиката на сближаване и общата селскостопанска политика представляват нещо повече от трансфер на европейски средства или от инструмент за преразпределение. Това е инвестиционна политика в средносрочен и дългосрочен план. Подобряването на конкурентоспособността на българската икономика, регионалното развитие и ускоряването на процеса по сближаване зависят от ефективното използване на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) като основен източник на средства за публични инвестиции1. Постигането на общите европейски цели и въвеждането на тези цели от кохезионните държави членки с участието на партньорите на всички управленски равнища изисква координация между националните и европейските политики, както и между всички заинтересовани страни на европейско и национално равнище. Въвеждането на принципа "пари срещу реформи" изисква истински структурни реформи, за да се осигури усвояването на средствата по фондовете и постигането на целите с участието на всички заинтересовани страни.
Макроикономическите и предварителни условности изискват прозрачни публични финанси и ясна визия за цялостното развитие на държавата във всички области на управление. Строгата бюджетна дисциплина трябва да бъде спазвана безусловно от всички конституционни играчи, участващи във финансовата система на всяка държава членка. Споделеното управление, съгласно чл. 4 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), Регламент № 966 / 2012 на ЕП и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза2, наричан по-долу "Финансов регламент" и секторните регламенти на ЕСИФ1, изисква координация на управлението на средствата от фондовете на ЕС между всички институции на европейско и на национално ниво, укрепване на административния капацитет и добро управление. В чл. 317 ДФЕС се предвижда, че Европейската комисия (ЕК) изпълнява бюджета на Европейския съюз (ЕС) на своя собствена отговорност в съответствие с разпоредбите на регламентите, приети по силата на чл. 322, и принципа за добро финансово управление.
Координацията на общите европейски цели на европейско равнище е отразена в стратегия "Европа 2020". Координацията между отделните ЕСИФ на европейско равнище се постига чрез възприемането на Регламент (ЕС) № 1303 / 2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за ЕФРР, ЕСФ, КФ, ЕЗФРСР и ЕФМДР и за определяне на общи разпоредби за ЕФРР, ЕСФ, КФ и ЕФМДР, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083 / 2006 на Съвета (наричан по-долу "Регламент № 1303 / 2013 г."). Регламентът отразява стратегия "Европа 2020" чрез 11 тематични цели, които следва да бъдат адресирани чрез фондовете. На национално ниво координацията на общите европейски и национални цели следва да бъде постигната от отделните членки посредством споразумението за партньорство и индивидуалните програми. Програмите за кохезионна политика трябва да дефинират ясни цели и резултати и да включват всички партньори на всички равнища в координационния процес. Водеща тенденция през настоящия период е засиленото използване на финансови инструменти, както и на експертизата нафинансовите и кредитните институции. Същевременно правната и институционална рамка за управлението и контрола на ЕСИФ трябва да бъде изградена в съответствие с конституционната уредба и традиции на всяка държава членка. Всички изброени по-горе предизвикателства се адресират чрез правото като социален регулатор.
Съществуващото национално законодателство за програмен период 2007 - 2013 г. не успя да гарантира нужните условия за правилно финансово управление и контрол на оперативните програми и постави допълнителна тежест върху бизнеса, гражданите и администрацията.
Основните му недостатъци бяха:- липса на единен, гъвкав, разбираем и лесно употребим подход към управлението на програмите от европейските структурни и кохезионен фондове, чиито управляващи органи използват различни процедури за управление на проекти и програми;
- множество изключения или включването на специфични разпореждания, дори когато общите правила са напълно приложими;
- големи флуктуации и липса на предвидимост на средата.
Независимо от всички трудности, Република България акумулира значителен опит със спирането на ОП "Околна среда 2007 - 2013" и "Регионално развитие 2007 - 2013", в резултат на пропуски в съответните им системи за управление и контрол и финансовите корекции, наложени заради нарушения в процедурите по провеждане на обществените поръчки. Крачка напред бе приемането на Закон за управление на ЕСИФ (ЗУСЕСИФ), който гарантира: запазване на съществуващата институционална рамка; засилване на координацията на всички ръководни и контролни равнища; предвидимост; прозрачност и по-разбираема и ефикасна система на публичните средства от ЕСИФ и кореспондиращото национално съфинансиране като част от финансовата система на Република България; унифициране и опростяване на процедурите; приравняване на режима на вземанията на държавата от финансови нередности/корекции към режима на публичните държавни вземания; ефективна защита на правата на бенефициерите пред административните съдилища и Върховния административен съд (ВАС)."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
