Видовден: Приписки и записки

Прочетох книгата "Видовден" на Борислав Геронтиев. Първите 90 страници прочетох на един дъх. Четох и плаках, плаках и четох без да спра. Защо ли? Дали защото, като едно вече пораснало момиче от с. Градище и всички имена до болка познати, ми напомняха за най-безгрижните детски години. Или защото единствено двата гроба на мама и тате ме връщат в родното село по Задушница. Няма как да не тръгнат сълзите при спомена за трагично загиналата Петя, с която бяхме приятелки в детската градина преди 45 години. Не мога да не се просълзя, четейки за ранната смърт на бате Ваньо, чийто дядо Иван и моята баба Минка, на която съм кръстена, са брат и сестра. А сега, когато стринка Димитра погреба и втория си син Дамян, няма как да не си спомня през сълзи мамините думи, че най-тежкото наказание за една майка, е да погребе децата си. Опази Боже! А камбаната - тази вещаеща най-лошото камбана. Трудно за описване, излизащ като изпод земята, тежък звън, с който всеки прибира най-близките си за последно. Със свито сърце, тръгвайки за село, дъщеря ми Невена пита: Мамо, сега като ги няма баба и дядо, а вуйчо докато беше жив продаде къщата, къде ще отидем? На гробищата, мамо - отговарям с буца в гърлото. Най-трудната пътека - пътя до гроба на мама и тате. После ходим да подадем за "Бог да прости" у леля Софка - сестра на баща ми, на чичо Христо - брат на баща ми и стринка Милка (Богомилка), която имам като своя майка. Стринка Милка с разтворени обятия ще ни посрещне, ще ни нагости и с пълни ръце ще ни изпрати. За нея от майка си знам следното. На баба Стана - майка й на стринка ми, като млада й умирали децата. Курбан правили, в църква ходили. Никаква полза. Явява й се на сън Божията майка, и й казва, че трябва да подари най-милото си на близък роднина. И когато се ражда стринка Богомилка през 1930 година, майка й я подхвърля - подарява на сестра си - баба Пеша. Единствената дъщеря на баба Стана вече 60 години живее щастлив семеен живот с чичо ми Христо. Толкова добра, толкова щедра, с много обич към хората, от която получавам най-добрите съвети, искрено се надявам да доживее годините на майка си - столетница. От душа и сърце ти благодаря, бати Боре, за прекрасната книга. Четох и препрочитах. Плаках и щастлива съм, че я имам. Препоръчах я на хора от село Градище и ще се радвам, ако някой ден имам автограф от тебе. с. Мировци С Уважение: обл. Шумен /Миленка Кръстева/