Малката стопанка на голямата къща

Малката стопанка на голямата къща Джек Лондон Времетраене: 0:37 мин. Джек Лондон Времетраене: 1:47 мин. В края на дъгата Джек Лондон Времетраене: 0:49 мин. Дивото зове Джек Лондон Времетраене: 1:15 мин. Голяма книга на експериментите Матиа Кривелини Времетраене: 1:06 мин. 20 велики цивилизации Мери Олд Времетраене: 1:04 мин. Български митологични същества и вярвания Времетраене: 1:10 мин. Ангелско таро - карти и ръководство Радли Валънтайн Времетраене: 1:07 мин. Опознай чувствата и емоциите си Лорън Стокли Времетраене: 1:02 мин. Будизъм за всеки ден Пема Шерпа, Брендън Барка Времетраене: 1:08 мин. Дъхът на мама Ивелина Радионова Времетраене: 0:51 мин. Лавандуловата градина Лусинда Райли Времетраене: 1:07 мин. Поредица Финансова грамотност за деца Розан Ланчак Уилямс Времетраене: 1:17 мин. Атомни навици. Наръчник за постигане на мечтания живот Джеймс Клиър Времетраене: 0:56 мин.

Сантиментален роман, писан по действителен случай и разкриващ личната изповед на автора. Джек Лондон споделя най-съкровената си тайна. "Малката стопанка на голямата къща" е последният роман, който Джек Лондон публикува приживе. Издадена една година преди смъртта на автора, творбата се превръща в загадъчна, и дори зловеща лична изповед, вещаеща съдбовни последици.

Романът представя история за любовен триъгълник, наситен с много изкушения, страст, и отмъщение. Самият писател дръзко обявява за романа си още с написването му: "от началото до края става дума за еротика, но никъде всъщност няма точно описано такова преживяване". Темата за изневярата и заплетените изгарящи чувства на героите повдигат мистерия, в която безспорно има много дълбочина. Дори да се отрича, че книгата е автобиографична, то тя отговаря на действителни събития, случили се в живота на Джек Лондон и втората му съпруга Чармиън Китридж.

Биографи са категорични, че в романа си Джек Лондон вплита скрития сценарий на личната си драма от съвместния живот с любимата си. И нещо повече - изповядва един съкровен и драстичен план за живота си малко преди да настъпи краят му.

"Събуди се в мрак. Пробуждането му беше просто, леко, без движение - само очите му се отвориха и той разбра, че е тъмно. За разлика от повечето хора, които трябва най-напред да опипат наоколо, да се ослушат и да влязат в допир с околния свят, той още от самия миг на събуждането свърза своето "аз" с времето и пространството. След прекараните в сън часове подхвана без усилие прекъснатата повест на живота си. Знаеше, че е Дик Форест, собственик на обширни земи, заспал часове преди това, след като сънливо бе пъхнал кибритена клечка между страниците на "Роуд Таун" и бе изгасил електрическата нощна лампа. Наблизо се чуваше тихото бълбукане и ромолене на фонтан. Отдалеко се носеше звук, който го накара да се усмихне от удоволствие, звук толкова слаб и далечен, че само твърде остър слух можеше да го долови. Той позна глухия гърлен рев на Крал Поло - Крал Поло, най-хубавият му късорог бик, който три пъти бе ставал първенец между всичките бикове в Сакраменто на изложбите в щата Калифорния.

Усмивката бавно замря на лицето на Дик Форест, защото за миг мисълта му спря на новите победи, които бе подготвил тази година за Крал Поло на говедовъдните изложби в Източните щати. Той ще им покаже, че един роден и отгледан в Калифорния бик може да съперничи с най-хубавите бикове, отхранени с царевица в Айова или внесени от земите отвъд океана, от древното отечество на късорогите му събратя.

Едва когато подир няколко секунди усмивката изчезна, той посегна в тъмното и натисна първото копче от една редица. Имаше три реда такива копчета. Скритата светлина, която се разля от тавана, разкри една спалня-веранда, заградена от три страни с мрежа от тънки медни жици. Четвъртата страна беше солидната бетонна стена на къщата, с големи френски прозорци, служещи за врати. Той натисна второто копче и ярката светлина падна върху точно определено място, като освети намиращите се в една редица часовник, барометър и два термометъра - по Реомюр и по Фаренхайт. Почти само с бегъл поглед прочете последните данни: точно време 4:30; атмосферно налягане 29,80, което беше нормално за дадената височина и годишното време; и температура 36° по Фаренхайт. С ново натискане на копчето всички данни за времето, температурата и атмосферното налягане отново потънаха в мрак.

Третото копче му запали лампата за четене, така поставена, че осветлението да блести в очите му, а първото изгаси - идващата от тавана скрита светлина. Той взе купчина коректури от нощната масичка и като запали цигара, с молив в ръка започна да коригира. Явно това беше спалното помещение на човека на труда. От него лъхаше главно деловитост, макар че навред проличаваше и един не напълно спартански комфорт. В долния край на леглото, като допълнителна покривка, бе метнат сив халат от вълчи кожи с провиснали опашки. На пода, върху дебела кожа от дива коза, се намираха чехлите му. На голямата нощна маса бяха натрупани в грижлив ред книги, списания и бележници, но там имаше място и за кибрит, цигари, пепелник и термос. На подвижна поставка бе закачен диктофон. На стената, под барометъра и термометрите, от кръгла дървена рамка поглеждаше усмихнатото лице на млада жена. Пак на стената, между
редиците копчета и една дъска с щепсели, от отворен калъф се подаваше дръжката на четирийсет и четири милиметров автоматичен пистолет "Колт".

Точно в шест часа, когато сивата светлина бе започнала да се промъква през мрежата, Дик Форест, без да вдига очи от коректурите, протегна дясната си ръка и натисна едно копче от втората редица. След пет минути на верандата се появи китаец в меки пантофи. Той държеше малък полиран меден поднос с чашка и чинийка, мъничко сребърно джезве и също такава малка сребърна каничка за мляко.
– Добро утро, О'Май - поздрави Дик Форест, усмихвайки се както с очите, така и с устните си.
– Добро утро, господарю - отвърна О'Май и направи на масата място за подноса, след което наля кафето и каймака.

После, като видя, че господарят му отпива малко кафе с едната си ръка, докато с другата продължава да коригира, О'Май не дочака нови заповеди, а вдигна от пода лека розова дантелена нощна шапчица и си излезе безшумно. Той изчезна като сянка през отворения френски прозорец. Точно в шест и половина часа, без секунда закъснение, той се появи отново с по-голям поднос. Дик Форест остави настрана коректурите, взе една книга, озаглавена "Отглеждане на жаби за търговски цели", и се приготви да закусва. Закуската беше проста, но доста засищаща - пак кафе, половин грейпфрут, две рохки яйца, излети в чаша с малко масло и съвсем горещи, и парче непрепържен бекон, който, той знаеше, бе домашно приготвен от месото на собствените му свине. По това време слънчевата светлина вече струеше през мрежестата стена и заливаше леглото му. От външната страна по мрежата се бяха налепили няколко мухи, излюпили се рано за сезона и вкочанени от нощния студ."
Из книгата

Джек Лондон е американски писател, автор на приключенски разкази и романи. През целия си творчески път той написва над 50 книги и около 200 разказа, в които увлекателно описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Най-известни негови романи са "Морският вълк", "Белият зъб", "Дивото зове", "Лунната долина" и др.

Джек Лондон, чието истинско име е Джон Грифит Чейни, е роден на 12 януари 1876 година в Сан Франциско. Майка му Флора Уелман е учителка по музика, любителка на спиритизма. Тя забременява от астролога Уилям Чейни, с когото известно време живеят на семейни начала. След като научава за бременността на Флора, Уилям настоява да направи аборт, но тя категорично отказва да махне бебето и в отчаянието си се опитва да се застреля. За щастие не успява да се рани сериозно и всичко завършва благополучно. След като ражда Флора поверява бебето на грижите на своята робиня Вирджиния Прентис, която заема важна роля в живота на Джон. В края на 1876 година Флора се омъжва за ветерана от Първата световна война - Джон Лондон и взима момчето обратно при себе си. Впоследствие детето получава фамилията на втория си баща и всички започват да го наричат Джек Лондон. След известно време семейството се установява в Оукланд, където Джек завършва училище. Детството му преминава в бедност и трудности - като ученик продава вестници, след като завършва началното училище едва 14-годишен започва работа в консервена фабрика. 12-часовите работни смени са изключително тежки за младото момче и търсейки изход от положението, в което се намира той взима пари на заем, купува малко корабче на старо и започва да се занимава с нелегален лов на стриди. По-късно е нает като моряк и през 1893 година пътува на борда на шхуна за ловене на тюлени по бреговете на Япония и Берингово море. Първото далечно плаване оставя ярки впечатления у младия Джек, които той впоследствие използва за основа в много от неговите морски разкази и романи. След като се завръща от плаването той написва очерка "Тайфун край бреговете на Япония", който поставя началото на литературната кариера на автора. Той е публикуван на 12 ноември 1893 година в Сан Франциско, в един от местните вестници и за него авторът получава първа награда. През 1894 година Лондон участва в похода на безработните към Вашингтон, след което прекарва един месец в затвора за скитничество. Година по-късно той се присъединява към социалистическата работническа партия на САЩ, след това благодарение на самостоятелната си подготовка успява да влезе в "Калифорнийския университет", но след третия семестър поради липса на средства е принуден да напусне. През пролетта на 1897 година Лондон, подобно на хиляди други американци се поддава на "златната треска" и заминава за Аляска.

По-сериозно Джек Лондон започва да се занимава с писателска дейност след завръщането си от Аляска. Тогава писателят е на 23-годишна възраст. През 1900 година е публикувана първата му творба - "Синът на вълка", а през 1902 година след публикуването на романа "Дъщерята на снеговете" и книгата "Xopa от бездната", писателят придобива известност. Той е известен със своя работохолизъм - пише по 15-17 часа на ден. В следващия му роман "Дивото зове" (1903 г.) се разказва за домашното куче Бък, което открива, че инстинктът му непреодолимо го влече към дивия живот и попада сред дивия север, където става водач на глутница вълци. Това е най-четеното произведение на Лондон и се смята за най-добрия роман от ранния му период. Книгата е многократно екранизирана, като първият филм е от 1935 година с участието на Кларк Гейбъл и Лорета Йънг. Книгите му "Белият зъб" (1906 г.) и "Сияйна зора" (1910 г.) също се радват на голям интерес от широката читателска аудитория. През 1904 година той пише романа "Морският вълк", който се смята за най-известната творба в творчеството на автора. В периода 1904-1905 година Лондон отразява събитията от Руско-японската война, като военен кореспондент и доказва себе си като майстор на репортажа. Един от шедьоврите на писателя е романът "Мартин Идън" (1909 г.). В него той описва историята на неразбран от обществото гений, който има много общи черти със самия автор. Това е романтичен разказ, който ни води по пътя на мъчителното издигане и на грубото сгромолясване на беден младеж, заслепен от любовта и богатството. Други популярни творби на автора са "Северна одисея", "Белю Пушилката", "Демоните на Фуатино" и др.

Последните години на Джек Лондон са белязани от творческа криза, алкохолизъм и бъбречни заболявания, чийто пристъпи той облекчава с морфин. На 22 ноември 1916 година докато е в Глен Елън, Лондон взима смъртоносна доза от веществото. Фатална грешка ли беше това или умишлено самоубийство – отговорът на този въпрос известният писател отнася със себе си...

Апостроф ЕООД
София, 1142
бул. Васил Левски 31
books@apostrof.bg