"Събуди се в мрак. Пробуждането му беше просто, леко, без движение - само очите му се отвориха и той разбра, че е тъмно. За разлика от повечето хора, които трябва най-напред да опипат наоколо, да се ослушат и да влязат в допир с околния свят, той още от самия миг на събуждането свърза своето "аз" с времето и пространството. След прекараните в сън часове подхвана без усилие прекъснатата повест на живота си. Знаеше, че е Дик Форест, собственик на обширни земи, заспал часове преди това, след като сънливо бе пъхнал кибритена клечка между страниците на "Роуд Таун" и бе изгасил електрическата нощна лампа. Наблизо се чуваше тихото бълбукане и ромолене на фонтан. Отдалеко се носеше звук, който го накара да се усмихне от удоволствие, звук толкова слаб и далечен, че само твърде остър слух можеше да го долови. Той позна глухия гърлен рев на Крал Поло - Крал Поло, най-хубавият му късорог бик, който три пъти бе ставал първенец между всичките бикове в Сакраменто на изложбите в щата Калифорния.
Усмивката бавно замря на лицето на Дик Форест, защото за миг мисълта му спря на новите победи, които бе подготвил тази година за Крал Поло на говедовъдните изложби в Източните щати. Той ще им покаже, че един роден и отгледан в Калифорния бик може да съперничи с най-хубавите бикове, отхранени с царевица в Айова или внесени от земите отвъд океана, от древното отечество на късорогите му събратя.
Едва когато подир няколко секунди усмивката изчезна, той посегна в тъмното и натисна първото копче от една редица. Имаше три реда такива копчета. Скритата светлина, която се разля от тавана, разкри една спалня-веранда, заградена от три страни с мрежа от тънки медни жици. Четвъртата страна беше солидната бетонна стена на къщата, с големи френски прозорци, служещи за врати. Той натисна второто копче и ярката светлина падна върху точно определено място, като освети намиращите се в една редица часовник, барометър и два термометъра - по Реомюр и по Фаренхайт. Почти само с бегъл поглед прочете последните данни: точно време 4:30; атмосферно налягане 29,80, което беше нормално за дадената височина и годишното време; и температура 36° по Фаренхайт. С ново натискане на копчето всички данни за времето, температурата и атмосферното налягане отново потънаха в мрак.
Третото копче му запали лампата за четене, така поставена, че осветлението да блести в очите му, а първото изгаси - идващата от тавана скрита светлина. Той взе купчина коректури от нощната масичка и като запали цигара, с молив в ръка започна да коригира. Явно това беше спалното помещение на човека на труда. От него лъхаше главно деловитост, макар че навред проличаваше и един не напълно спартански комфорт. В долния край на леглото, като допълнителна покривка, бе метнат сив халат от вълчи кожи с провиснали опашки. На пода, върху дебела кожа от дива коза, се намираха чехлите му. На голямата нощна маса бяха натрупани в грижлив ред книги, списания и бележници, но там имаше място и за кибрит, цигари, пепелник и термос. На подвижна поставка бе закачен диктофон. На стената, под барометъра и термометрите, от кръгла дървена рамка поглеждаше усмихнатото лице на млада жена. Пак на стената, между
редиците копчета и една дъска с щепсели, от отворен калъф се подаваше дръжката на четирийсет и четири милиметров автоматичен пистолет "Колт".
Точно в шест часа, когато сивата светлина бе започнала да се промъква през мрежата, Дик Форест, без да вдига очи от коректурите, протегна дясната си ръка и натисна едно копче от втората редица. След пет минути на верандата се появи китаец в меки пантофи. Той държеше малък полиран меден поднос с чашка и чинийка, мъничко сребърно джезве и също такава малка сребърна каничка за мляко.
– Добро утро, О'Май - поздрави Дик Форест, усмихвайки се както с очите, така и с устните си.
– Добро утро, господарю - отвърна О'Май и направи на масата място за подноса, след което наля кафето и каймака.
После, като видя, че господарят му отпива малко кафе с едната си ръка, докато с другата продължава да коригира, О'Май не дочака нови заповеди, а вдигна от пода лека розова дантелена нощна шапчица и си излезе безшумно. Той изчезна като сянка през отворения френски прозорец. Точно в шест и половина часа, без секунда закъснение, той се появи отново с по-голям поднос. Дик Форест остави настрана коректурите, взе една книга, озаглавена "Отглеждане на жаби за търговски цели", и се приготви да закусва. Закуската беше проста, но доста засищаща - пак кафе, половин грейпфрут, две рохки яйца, излети в чаша с малко масло и съвсем горещи, и парче непрепържен бекон, който, той знаеше, бе домашно приготвен от месото на собствените му свине. По това време слънчевата светлина вече струеше през мрежестата стена и заливаше леглото му. От външната страна по мрежата се бяха налепили няколко мухи, излюпили се рано за сезона и вкочанени от нощния студ."
Из книгата