Сините криле на любовта

Романът на Селим Илери, написан през 1991 г. сякаш не нашепва думи, не разгръща страниците си, а ни води по коридорите на времето, или по-точно, многото времена, които се преплитат в изящно извезаните от него истории. За него, както за един от основните му герои, "Писателя на отминалите времена", изглежда времето е единствена ценност. Онова, миналото, което никога няма да се върне, и настоящето, в което живее разказвачът, странно напомнящ на самия писател, се вливат в една пълноводна река на отминалото ни вече 20-то столетие.

Въвличайки ни във всекидневието на обикновения човек, писателят Селим Илери сякаш същевременно ни отдалечава от времето, в което живеят героите му, и заедно с него тръгваме "на някакво пътешествие без връщане назад... потъвайки в отдавна отминалите времена и напълно изгубвайки се в тях". А някъде отдалеч долита сантиментално-романтичната мелодия на старото турско танго - "Да беше само моя, синекрила пеперудо!"... Тази негова метафора за краткотрайния ни, мимолетен живот, изпълнен с радост, надежда, болка и отчаяние, любов и омраза, прелита през целия текст на романа и ни кара да спрем, да се вслушаме в шумоленето на времето и да се замислим дали някой прекрасен ден няма да отворим очи, но "всички феи вече ще са отлетели".

Селим Илери е роден през 1949 г. в Истанбул. Публикува първата си книга с разкази "Съботната самота" на деветнайсет-годишна възраст. През 1972 г. прекъсва обучението си в Юридическия факултет на Истанбулския университет. Разказите му предизвикват широк отзвук в литературните среди. Носител е на много награди като награда за разказ "Саит Фаик" за "Последният ден на приятелствата" (1976 г.); награда за роман на Турския езиков институт за "Бодрум всяка нощ" (1977 г.); наградите "Афифе Жале" и "Авни Диллигил" за пиесата "Довиждане, Републико" (1997 г.); награда "Телевизия" в областта култура-изкуство на Асоциацията на журналистите в Турция (1999 г.) и много други.

Весела Люцканова
София, 1421
ул. Кръстьо Сарафов 52
v_lutzkanova@mail.bg