Няма невъзможна мисия

Мисии, в които Специалните части на Израел предизвикват смъртта.

От авторите на "Мосад". Според преобладаващото мнение "Мосад" е най-добрата разузнавателна служба в света в наши дни. Освен това е и най-загадъчната, покрита с тайнственост и недоизказаност...

Книгата разкрива най-знаковите и най-опасните операции в над шейсетгодишната история на израелското разузнаване. Сред тези мисии са залавянето на Адолф Айхман, противоборството срещу "Черен септември", унищожаването на сирийския ядрен реактор и на важни учени, свързани с развитието на ядрената програма на Иран.

В резултат на задълбочени проучвания и специални интервюта с израелски лидери и агенти на Мосад, авторите Михаел Бар-Зоар и Нисим Мишал възсъздават тези мисии с приковаващи вниманието подробности.В това вълнуващо четиво оживяват агенти, които героично се изправят пред невъобразими опасности, рискувайки всичко.

Михаел Бар-Зоар е автор на много романи и документални книги. Той е член на Кнесета, посланик в Съвета на Европа и бивш съветник на генерал Моше Даян. Д-р Бар-Зоар е преподавал в Университета в Хайфа в Израел и в университета "Емъри" в Атланта, щата Джорджия. Един от най-видните специалисти по въпросите на шпионажа. Официален биограф на Давид бен Гурион и Шимон Перес. Автор на биографията на Исер Харел, легендарния директор на Мосад, и съавтор на книгата "В търсене на Червения принц" за войната между Мосад и "Черен септември". Книгите на Бар-Зоар са преведени на осемнайсет езика.

Нисим Мишал е един от най-видните телевизионери в Израел. Защитил е докторска дисертация по политология. Работил е в израелската държавна телевизия като политически репортер, кореспондент във Вашингтон и като генерален директор на телевизията. За петдесетата и шейсетата годишнина на Израел Мишал публикува две книги за великите събития в историята на страната, преведени на английски, френски, руски и испански. В съавторство с Шимон Бен-Ами, бивш министър на външните работи на Израел, пише труд за двехилядната история на еврейския народ.

"Ентебе, 1976 г.
На 27 юни 1976 г. германска двойка се качва на самолет на "Ер Франс" в Атина. Мъжът и жената тихо заемат местата си в първа класа и всеки от тях напъхва обемистия си ръчен багаж под седалката пред себе си . Мъжът е слабичък, с кестенява коса и брада, които ограждат възкръгло лице със сини очи като мъниста и мустаци, увиснали около острата му брадичка. Очевидно уморен, той се обляга назад и притваря очи. Жената до него, облечена в летен костюм с панталони, е висока, руса, с хубавичко лице, леко загрозено от изпъкналата напред челюст.

Полет 139 на "Еърбъс" А300 от Тел Авив за Париж с кратък престой в Атина превозва 246 пътници, от които 105 евреи и израелци, и 12 души екипаж. По време на престоя в Атина се качват още хора. Пътниците от Тел Авив поглеждат с безразличие двамата мургави мъже в тъмни костюми, които усмихната руса стюардеса завежда до местата им в икономична класа.

В 12,35 ч., петнайсет минути след като самолетът излита от Атина, двамата германци отварят чантите си. Мъжът изважда голяма весело оцветена кутия за бонбони и отваря тенекиения ѝ капак. Жената измъква бутилка шампанско и започва да я върти в ръцете си. Внезапно мъжът изважда миниатюрен автоматичен пистолет от кутията за бонбони и скача на крака. Стрелва се към пилотската кабина и насочва оръжието срещу пилотите. В същото време жената развинтва дъното на бутилката, в която са скрити пистолет и две гранати.

"Горе ръцете! - извиква тя към пътниците в първа класа. - Не мърдайте от местата си!"

Същите викове се разнасят и в икономичната класа, където двамата мургави мъже също са скочили от местата си и размахвайки автоматични пистолети, с лекота подчиняват на волята си останалите пътници. Възбуденият глас на германеца похитител загърмява във високоговорителите. Той обявява на отчетлив английски, че е новият капитан на самолета, и се представя като Базил Кубаиси, командир на "Специалния отряд на Ивицата Газа Че Гевара", който бил част от Народния фронт за освобождение на Палестина.

Паника залива салоните с пътници. Отвсякъде се чуват викове от страх или от гняв, плач и стенания. Ужасените пасажери осъзнават, че са похитени и са в ръцете на терористи. "Новият капитан" и неговите хора заповядват на пътниците на хвърлят на пътеката срещу седалките всички оръжия, с които разполагат. Някои оставят на пътеката джобни ножчета. Веднага след това похитителите подлагат мъжете на щателно претърсване. В това време самолетът прави завой и поема на юг.

В Йерусалим, по време на заседание на кабинета, Шимон Перес незабелязано получава бележка. Петдесет и три годишният министър е бил в миналото всеотдаен помощник на Давид Бен Гурион; на Перес се приписва заслугата за установяване на съюз между Израел и Франция през 1956 г. и за осъществяване на една "невъзможна мисия" - построяването на таен ядрен реактор недалеч от южния град Димона."
Из книгата

АЛТО Комюникейшънс енд пъблишинг ООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
sales@enthusiast.bg

Предговор. Две битки
Няма невъзможна мисия

• Ентебе, 1976 г.

Как започна всичко

• Да спасим Йерусалим, 1948 г.
• "Черна стрела", 1955 г.

Синайската кампания

• "Свалете този самолет", 1956 г.
• "Кадеш", 1956 г.

Шестдневната война

• "На живот и смърт", операция "Фокус", 1967 г.
• "Храмовият хълм е в наши ръце!", 1967 г.

Войната на изтощение

• "Чувствах, че се задушавам": Рейдът на Зеления остров, 1969 г.
• Френският министър на отбраната: "Бомбардирайте израелците!", 1969 г.
• "Защо да бомбардираме, ако можем да вземем?", 1969 г.
• "Врагът говори руски!", 1970 г.
• Бели ангели на стълбата на Яков, 1972 г.
• "Стоп! Спри! Горе ръцете!", 1972 г.
• Тази дама носи само неприятности, 1973 г.

Войната "Йом Кипур"

• Смелчаците акостират в Африка, 1973 г.
• Командирът убит... заместник-командирът убит… вторият заместник-командир", 1973 г.
• Виждам Тивериадското езеро!", 1973 г.
• Очите на нацията, 1973 г.

Ядрената опасност

• "Опера" в Багдад и "Аризона" в Сирия, 1981 и 2007 г.

Ливанската война

• "Имаха ли картечници?", 1982 г.
• "Беше голям концерт с много инструменти", 1982 г.

Борба срещу тероризма

• "Прати ни Абу Джихад", 1988 г.
• "Къде е корабът?", 2002 г.
• Ден на възпоминание на жертвите на Холокоста в стария град на Наблус, 2002 г.
• Газа - история без край: 2008, 2012, 2014 г.

Епилог. Изгубеното време се завръща

• От сърцето на Африка до Йерусалим: операция "Мойсей" (1984 г.) и операция "Соломон" (1991 г.)

Кратки биографии
Благодарности
Показалец