В края на романа Яж, моли се и обичай Елизабет Гилбърт се влюбва в бразилец с австралийско гражданство, който при запознанството им живее в Индонезия. Двамата се преместват в Америка и се вричат един на друг във вечна вярност, но се заклеват при никакви обстоятелства да не сключват брак заради тежкия си опит с предишни разводи. Но един ден Фелипе е задържан на американската граница и повече няма да може да влиза в страната, освен ако двамата с Елизабет не се оженят. С присъщите за нея увлекателност, остроумие и чувство за хумор авторката съпоставя различни гледни точки, сватбени обичаи и практики през вековете, ... |
|
|
На 9 май 1875 г. Ботев пише във в. "Знаме": "В руската литература са се появили две знаменити и важни за нас съчинения под заглавие: "Турците и техните жени, султанът и неговият харем“ от майора Осман бей и "Тридесет години в турските хареми“ от майка му Мелек ханъм. [...] Тия съчинения са написани с един лек, жив и пикантен език и имат пълно право на гражданственост и в нашата бедна литература. Мелек ханъм е била жена на едновремешния велик везир Къбръзли Мехмед паша и е играла твърде важна роля в турските дипломатически и политически кръгове, а синът Осман бей, Фридерик, като офицер в генералния ... |
|
|
"Ако обичаш да пътуваш, ако си любопитен да откриваш нови места, ако често избираш страничните пътища, вместо да караш по магистралата, то тази книга е за теб. В нея ще намериш информация за 101 от най-колоритните места в България. За някои си чувал от приятели, други си виждал на снимки в Интернет, а трети са ти напълно непознати. Местата в 101 отбивки са от последния вид. Повечето от тях не попадат в туристическите справочници - но трябва да бъдат включени в личния ти списък за бягство през уикенда. Планински върхове, пещери, водопади, плодове, вино, мястото с най-хубавата гледка - няма значение, отбивките от ... |
|
|
"Аз и от звездите съм далече на един милион светлинни години, но това ми пречи да ги виждам, когато заблещукат нощем върху небето, да си мисля за тях и дори понякога да имам мълчалив диалог с тях, защото мисълта ми стига много бързо до блещукащия нощем небосвод, тя мигновено стига до него, разорава го нощем и посява там най-тайните си семена. О, какви семена само съм посявал в разораното нощно небе! И колко пъти се е случвало, докато го разоравам, да падне в браздата по някоя звезда и да остане там затрупана, но аз никога не се спрях и не погледнах назад, защото никой орач не се спира и не се обръща назад да погледне ... |
|
|
101 притчи за истински ценното в живота. ... Имало едно време един абитуриент, който се надявал, че богатият му баща ще му подари скъпа кола за завършването. Вместо това обаче получил... Библия. Ядосан, той напуснал дома си и така и не разбрал, че между страниците на книгата бил скрит ключът за мечтания автомобил. Колко често ни се случва да се прехласваме по опаковката на това, което животът ни поднася, или да се разочароваме, че тя не е така лъскава, както сме очаквали! А истината е, че там, зад златистата панделка на любовта, късмета и успеха или зад измачканата хартия на обидата, несполуката и провала винаги се крие ... |
|
|
Отвъд пределите на възможното. Загадъчно племе, суператлети, най-великото състезание, което светът никога не е виждал. Индианците от племето тараумара живеят изолирани в една от най-суровите местности в Северна Америка - Медните каньони в Мексико. Тараумара владеят едно непознато изкуство. От векове те практикуват техники, които им позволяват да пробягват по няколкостотин мили без почивка и да надбягат всеки, било то елен или олимпийски маратонец, като в същото време изпитват удоволствие от всяка крачка. Тараумара притежават свръхчовешки способности, желязно здраве и вътрешно спокойствие, което ги прави неуязвими за ... |
|
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
|
Почти всички книги за Иран, излезли през последните години, разказват за живота в Техеран, но не описват живота на милионите иранци, които са далеч от столицата. Първият том на "Река Арамис" започва с времето, когато шахът твърди, че ще направи Иран една от най-могъщите нации в света. Авторът обаче изобразява нищетата на своя народ, който никога не е имал достъп до богатствата, натрупани от петрола. Прекарал юношеството си в един от най-затънтените краища на страната и болезнено чувствителен към съдбата ѝ, разказвачът предлага няколко ключа към загадката как Иран, една от люлките на цивилизацията, ... |
Рейтинг: 8.86 / 7 гласа 
