"Болестите са съществували далеч преди еволюцията да достигне до Homo sapiens. Хилядолетия наред човек е живял потопен в океан от невидими за него микроорганизми, които не само са го разболявали, но и са му помагали да оздравее и оцелее. Едва през XIX век, наречен златен век на микробиологията, великите изследователи R. Koch, L. Pasteur, И. Мечников и други, посочват, че съществуват патогенни микроорганизми, видими под микроскоп, които са врагове на човешкото здраве. Но много векове преди тези епохални открития хората са знаели за полезния ефект на ферментиралите храни; съвременните пробиотици са деривати на тези древни хранителни продукти.
Употребата на ферментирало мляко е част от историята на човешката цивилизация. Терминът ферментация е с латински корен (fermentum - кипене), тъй като смачканото за вино грозде е образувало балончета, характерни за кипяща течност. Употребата на ферментирало мляко е позната още от древността (Шумер, Египет, Елада и Рим). Географски различия и културни традиции са дали отражение върху неговото наименование - кумис, кефир, йогурт, кисело мляко и пр. Тайната на ферментацията е разкрита от Louis Pasteur (XX век), който посочва, че процесът се дължи на дрожди, но не прави връзка между тези микроорганизми и техния евентуален здравен ефект. Неговият следовник И. Мечников прави следващата голяма стъпка през 1907 година. Той формулира хипотезата за гнилостните микроорганизми, населяващи човешкото дебело черво, които водят до своеобразна автоинтоксикация с отпадни метаболити и така скъсяват живота. Малко преди това през 1905 година, младият български лекар Стамен Григоров открива в Женева млечнокиселия бацил, който води до ферментация на млякото и го превръща в кисело мляко; той работи с млечнокисела закваска, изпращана му директно от България.
Мечников приема, че Lactobacillus bulgaricus потиска гнилостните патогени в дебелото черво и по този начин спомага за удължаване на човешкия живот; самият учен ежедневно приема кисело мляко до края на живота си. Двете световни войни и откриването на антибиотиците засенчват идеите на Мечников за десетилетия. Но през 1965 година наименованието пробиотик навлиза в медицинската литература и вече не слиза от сцената. От 176 публикации през 2000 година в книжнината броят на статиите нараства до 1476 праз 2014 година. За този период са проведени и 477 рандомизирани проучвания (според PubMed), което илюстрира големия интерес и човешката надежда за съвременно приложение на продуктите от млечнокиселата ферментация."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
