"В адвокатската фирма "Конъли" цареше уютна домашна атмосфера – поне доколкото това бе възможно. Фоайето и коридорите бяха боядисани в топъл тъмнокафяв цвят, по стените висяха пейзажи от Джорджия, а във въздуха се носеше миризмата на току-що отпечатани документи и нов килим. Джоуи въведе Зоуи, Грейси и Кайл в една стая и каза:
– Ей сега идвам. В стаята имаше голяма продълговата махагонова маса, доста старинна. Зоуи отиде с Грейси към масата, до която ги чакаше брат ѝ. Усещаше ясно присъствието на Кайл и напрежението, което той внасяше в стаята. Брейди огледа Кайл. Той отбеляза с възмущение дългата рошава коса и неподходящите за случая дрехи. Стисна здраво челюсти и процеди през зъби:
– Какво прави той тук? Кайл обгърна с ръка кръста ѝ.
– Някой трябва да следи за интересите на Зоуи.
– И се предполага, че това си ти? – Погледна Грейси и изражението му се смекчи. Зоуи се приближи до брат си, който се изправи да посрещне племенницата си.
– Това е чичо ти Брейди, Грейси.
– Здравей, сладката ми. Грейси зарови херувимското си лице в крака на Зоуи.
– Тя е малко срамежлива – каза Зоуи.
– Всичко е наред. Ще се опознаем по-късно – Брейди погледна Зоуи. – Прилича малко на теб като дете. Същите червени къдрици и светла кожа.
– Помниш ли, че ти разказвах за чичо Брейди, скъпа? Как двамата търсехме червеи в пръстта и ловяхме риба в поточето. Грейси погледна Брейди и премигна. Той я погледна с нежност.
– Хей, сладурче, бързо растеш. Преди да е успяла да отговори, Зоуи почувства ръката на Кайл на рамото си. Позволи му да я отведе до другия край на масата. Седнаха. Климатикът се включи и Грейси потрепери. Зоуи я прегърна. Трябваше да ѝ вземе пуловер. Защо, за бога, не правеше нищо, както трябва? Мълчанието се проточи, Брейди и Кайл си разменяха гневни погледи и напрежението растеше.
– Добре е, че реши да се присъединиш към нас за разглеждането на завещанието, Кайл – каза Брейди. – Но къде беше преди два часа, когато Зоуи ридаеше над гроба? Зоуи трепна.
– Брейди! Кайл се ядоса.
– Грижех се за Грейси, за да може Зоуи да скърби на спокойствие. Не ме съди. Не знаеш нищо за нас и за живота ни.
– И чия е вината?
– Твоя, предполагам.
– Зоуи винаги отговаряше на телефонните ми обаждания, преди да я отвлечеш. Кайл се усмихна самодоволно.
– Не съм я отвлякъл. Тя дойде по собствена воля. Може би не иска да се чува с теб. Това хрумвало ли ти е някога?
– Престанете, момчета – намеси се Зоуи. – Моментът не е подходящ.
– Добре – Джоуи влезе в офиса. Седна начело на масата до Зоуи. Всички обърнаха глави към него и тя въздъхна от облекчение. Бузите ѝ горяха. Струваше ѝ се, че в стаята няма въздух.
– Да започваме – каза Джоуи. – Благодаря ви, че се събрахте в последната минута и то в такъв тъжен ден. Баба ви беше специална жена и за мен бе привилегия да ѝ помогна да сложи нещата си в ред. Тя обичаше и двама ви толкова много. Приглади листовете с ръка.
– Завещанието започва с обичайните встъпителни слова и споменава двама ви като наследници. Няма да ви отегчавам с подробностите. Секретарката ми прави копия за вас. Побутна очилата по-нагоре на носа си и започна да чете. На Зоуи вече ѝ бе трудно да се концентрира, защото Кайл бе настръхнал до нея, а Брейди му хвърляше гневни погледи. Едва успяваше да чуе нещо. Изпита облекчение, когато Брейди заговори:
– Джоуи, имаш ли нещо против да преминем към същността? Не се обиждай, но вие, адвокатите, със сигурност знаете как да направите сложни и най-простите неща. Устните на Джоуи потрепнаха.
– Нямам нищо против. А ти, Зоуи?
– Разбира се. Джоуи скръсти ръце над документа.
– Основното е, че волята на баба ви е да си разделите поравно земните ѝ блага. Но тя бе наясно, че имате различни потребности и страсти. Погледна Брейди.
– Брейди, на теб е оставила акциите, облигациите и ценните си книжа.
– Баба е играла на стоковата борса? – запита Брейди. Джоуи се засмя.
– Като професионалист. Започна да инвестира рано и спечели доста. Сумата е значителна.
– Браво, бабо – каза Брейди.
– Можем да оставим подробностите за по-късно. Засега ще кажа само че тя знаеше, че обичаш да се занимаваш с мощни автомобили и познаваше финансовото ти положение след развода. Искаше да продължиш работата си и да можеш да се грижиш за сина си. Има достатъчно, за да живееш и да изпратиш сина си в колежа някой ден, ако пожелае да учи. Брейди кимна. Челюстта му бе здраво стисната, а погледът му бе забит в масата.
– Както казах, тя много те обичаше.
– Никога не съм предполагала, че има толкова много пари – каза Зоуи. – Живееше скромно, без да бъде разточителна.
– При баба никога не е ставало въпрос за материални блага – каза Брейди. Той беше прав. Баба ѝ винаги имаше време за нея. Винаги я изслушваше и винаги бе усещала обичта ѝ. Зоуи попи сълзите в ъгълчетата на очите си.
– Да, при баба ставаше въпрос за любов.
– И затова да бъдеш независим – продължи Брейди. – Тя ни учеше да стоим здраво стъпили на земята. Едва миналата седмица я залових да коси онзи хълм край пътя със старата косачка. Зоуи изпъшка.
– Типично за нея. Джоуи я погледна.
– Миналата пролет баба ви участва в маратона, приходите от който бяха за борбата с рака. И не завърши последна.
– Беше някъде по средата – Брейди се усмихна тъжно. – Буквално профуча покрай кмета Уолтърс. Зоуи копнееше да види баба си още веднъж. Да се разходи в овощната градина. Двете да чистят зелен боб на верандата. Как бе възможно вече да я няма? Подпря буза на главата на дъщеря си, завладяна от съжаление. Грейси познаваше любовта на баба само от разстояние. Зоуи бе лишила дъщеря си от толкова много обич. Кайл се размърда, погледна часовника си. Личеше си, че е отегчен. Зоуи знаеше, че няма търпение да си тръгнат. Да се върне в студиото, където бе главният и в групата значеше нещо.
– Твой ред е, Зоуи. Баба ти пазеше скъпи спомени за разходките в овощната градина с теб. Усещаше, че обичаш земята и изпитваш неутолимо любопитство за процеса на растежа, което ѝ напомняше съпруга ѝ. Думите му предизвикаха страх у Зоуи.
– Тя остави овощната градина на теб. И къщата, но не и някои лични вещи, както ще прочетеш по-късно. Надяваше се, че ще се върнеш у дома и ще се грижиш за нея."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
