Индивидуални различия при вземане на решения

В монографията е направен опит да се даде емпирично обоснован отговор на редица дискусионни научни проблеми, свързани с индивидуалните различия при вземането на решение, чрез изграждането на цялостен концептуален модел и конструирането на специфично подбран инструментариум като предпоставка за създаването на емпирично валидизирана методология в областта на изследването на индивидуалните различия при вземането на решение.

Получени са оригинални емпирични резултати, потвърждаващи, че стилът на вземане на решение не е идентичен с когнитивния стил (нито е негово подмножество, а съдържа когнитивен компонент, който не изчерпва никой от стиловете) и е свързан с психичната саморегулация, обусловена от индивидуални различия, породени от начините на задоволяване на хедонистичния мотив (регулаторния фокус и мода), потребността от контрол на възбудата (управление на стреса) и потребностите от свързаност и повишаване на самооценката. Тези резултати са предпоставка за по-нататъшно развитие на изследванията в областта на индивидуалните различия при вземането на решение, както и на самата теория за вземане на решение, защото позволяват по-пълно отчитане на индивидуалните различия и взаимодействието им с характеристиките на ситуацията и проблема, по който се взема решение.

Методологическа основа на изследването е когнитивно-преживелищната теория на Сиймор Епщайн, а получените резултати и теоретични обобщения емпирично потвърждават валидността и като глобална теория за личността, която съдържа потенциала да обяснява нови научни проблеми, инкорпорирайки частни теории като мотивационната теория на Е. Тори Хигинс и социометърния механизъм на Марк Лири.

Проф. Георги Карастоянов е доктор по психология от Института по психология на БАН (1994) и доктор на психологическите науки (2017). От 2003 г. досега е ръководител на катедра Психология и лидерство във Военна академия. Преподава в СУ Св. Климент Охридски, Нов Български университет и Академия на МВР. Работи в областта на социалното влияние, лидерството, стреса и психологическите операции. Автор е на книгите Стрес и военна среда (1996), Психологически операции (2002), Психология на преднамереното влияние (2012) и Психологичните типове по Карл Юнг и стресът (2000) в съавторство с проф. Антоанета Христова.

Въведение
Еволюция на моделите за вземане на решение

• Модели на нормативната рационалност
• Модели на ограничената рационалност
• Модели на изкривената рационалност
• Модели на екологичната рационалност
• Модели на дуалната рационалност
• Таксономично групиране на моделите на вземане на решение
• Съвременни тенденции в изследването на индивидуалните различия и вземането на решение

Когнитивен стил и стил на вземане на решение

• Когнитивен стил
• Дефиниране на когнитивния стил
• Таксономии на когнитивните стилове
• Когнитивният стил като реализация на идеите на Юнг за психичните функции и до развитието им от Майерс и Бригс
• Стил на вземане на решение
• Дефиниране на стила на вземане на решение
• Таксономии на стиловете на вземане на решение
• Динамичен модел на стила на вземане на решение
• Петдименсионален модел на основните стилове на вземане на решение на Сузане Скот и Реджиналд Брус
• Емпирично изследване на когнитивния стил и стила на вземане на решение
• Цел, задачи, обща хипотеза, методи и извадки
• Конструиране и адаптиране на методики за изследване
• Адаптиране на въпросник за изследване предпочитанието към рационална и преживелищна преработка на информацията
• Валидиране на въпросник за основните стилове на вземане на решение (General Decision Making Style Inventory, Scott & Bruce, 1995)
• Конструиране на скали за валидизиране на динамичния модел на стила на вземане на решение
• Определител на темперамента на Дейвид Кирси (Keirsey Temperament Sorter)
• Когнитивен стил (по Юнг) и стил на вземане на решение
• Когнитивен стил (по Епщайн) и стилове на вземане на решение
• Индивидуални предпочитания към търсенето на информация и броя на решенията, които се генерират, и стила на вземане на решение

Саморегулация и стил на вземане на решение

• Индивидуални различия в саморегулацията на поведението
• Мотивационни аспекти на теорията на Епщайн
• Регулаторен фокус
• Оценъчна и локомотивна мода на саморегулацията
• Индивидуални различия, свързани с интерперсоналните фактори, влияещи на саморегулацията - потребност от свързаност и страх от негативна оценка
• Мотивация за свързаност
• Страх от негативна оценка
• Афективна саморегулация
• Емпирично изследване на индивидуалните различия в саморегулацията и стила на вземане на решение
• Цел, задачи, обща хипотеза, методи и извадки
• Адаптиране на методики за изследване
• Адаптиране на въпросник за изследване на регулаторния фокус
• Адаптиране на въпросник за изследване на регулаторната мода
• Адаптиране на въпросник за потребност от свързаност
• Адаптиране на кратък въпросник за страха от негативна оценка
• Други методи на изследване
• Регулаторен фокус, регулаторна мода и стил на вземане на решение
• Индивидуални различия, свързани с интерперсоналните фактори, влияещи на саморегулацията (потребност от свързаност и страх от негативна оценка), и стил на вземане на решение
• Афективна регулация и стил на вземане на решение
• Преживяване на стрес и справяне с него
• Когнитивен стил и стрес
• Преживяване на стрес и стил на вземане на решение
• Справяне със стреса (конструктивно мислене) и стил на вземане на решение
• Допълнително изследване на факторната структура на основните стилове на вземане на решение

Общи изводи и заключения
Библиография