Чичо Весо Облия. Отново... Упражнения по стил

"Чичо Весо, наричан още Облия, начукваше дебели свински пържолки под тентата на къмпинг Градина. От ухото му вместо обеца - висеше средно голямо парче бански старец. Зелената муха-лайнарка Жужа досадно бръмчеше около стареца. Унесен, Чичо Весо не ѝ обръщаше внимание. Барбекюто вече сладко димеше, Светланка дялкаше салата в голямата дървена копаня и той предчувстваше удоволствието. Двулитрова бутилка "Бургаска гроздова" и каса "Амстел" събираха хлад във фризера.

Некакви курортясващи, обаче, започнаха да си боцкат шарените чадърчета и да си постилат чаршафчетата току пред тентата му.
Весо Облия не издържа на тази гледка, взе от масата отварачката-камбанка, раздрънка я и мощно се провикна: Акули-и-и-и! Акули-и-и-и... Курортясващите ужасено погледнаха към морето, бързо си прибраха парцалките и отпрашиха на юг..."
Из книгата

Ю Лъ едва ли е име, което сте чували често, но е добре да го забравите, докато не е започнал да се показва по-редовно. Навярно го познавате като автор на две брошурки, но в "Чичо Весо Облия. Отново" той решава да се разположи и в две роли - и на режисьор, и на сценарист. Твърде съмнителен коктейл от функции, който ни принуждава да подходим със задължителната доза анализаторски "Alka-Seltzer".
Из филмова рецензия

Има нещо трагическо в образа на Облия. Той сякаш иска да избяга от мрачната градска действителност и затова - като един Ливингстън - е избрал къмпинг Градина. Но какво се случва там?
Из рецензия

Парадокс ЕООД
София 1164
ул. Миджур 8
paradox@paradox.bg