Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева

Да опознаем вътрешния свят на двама влюбени, е една трудна задача, която става дори невъзможна, щом засяга личности с духовна величина от ранга на Пенчо Славейков и Мара Белчева. Две емблематични фигури от историята на българската литература, видни интелектуалци, отдали се изцяло на изкуството. Те са хора, които притежават широк светоглед и нямат склонност да се придържат сляпо към авторитетите или да гледат безкритично на установените порядки. В известен смисъл изглеждат като идеални представители на националния елит.

В настоящото луксозно издание на "Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева" са поместени десетки кореспонденции с най-ранна дата 1903 г. и най-късна - 1911 г., непосредствено преди смъртта на Славейков. Запазен е автентичният език на бележития поет, нанесени са единствено промени, засягащи съвременните граматични норми. В бележки под линия са добавени липсващи в предходните две издания отделни пасажи и изречения в някои от писмата. В края на книгата са публикувани допълнителни писма, с цел по-детайлно представяне на определени периоди и събития.

Писмата на Пенчо Славейков съвпадат с най-продуктивния период в творческата му кариера. Той публикува сборника с лирически миниатюри "Сън за щастие" (1906 г.), ново издание на сборника "Епически песни" (1907 г.), антологията "На острова на блажените" (1910 г.), шедьовъра "Кървава песен" (макар и незавършена), а малко преди смъртта си е номиниран за Нобелова награда от Алфред Йенсен.

Разлиствайки това безценно епистоларно наследство, читателят ще остане с впечатлението, че тази трескава дейност едва ли би била възможна без неговата възлюбена, но и съмишленица в поезията, Мара Белчева.

За Пенчо Славейков и Мара Белчева
С Пенча в Македония
Първи писма от София 1903 г. и 1904 г.
Писма от Париж 1905 г.
Писма от София 1906 г.
Писма от Македония 1908 г.
Писма от Русия 1909 г.
Илюстровани карти от Русия
Последни писма 1911 г.
Допълнителни писма