Приказки с игри: Щурец и мравка и други три басни от Лафонтен

Четири от най-хубавите басни от Лафонтен в една книжка - Щурец и мравка, Полската и градската мишка, Гълъбицата и мравката, Гарван и лисица. Насладете се на тези кратки истории с поука!

Знаете ли какво представляват басните? Те са кратки разкази с поучителен край. А тези от Лафонтен са едни от най-популярните и обичаните. Поучителни и мъдри, забавни или тъжни, те разкриват не само човешките слабости, но и недостатъците. Интересното е, че героите са животни, както в басните на учителя му - Езоп. Всяко животно в разказите олицетворява определени човешки качества като смелост, ловкост, хитрост и доверчивост. Басните на Лафонтен са образоващи и увлекателни - подходящи за малки и големи!

В тази книжка сме съчетали четири от най-хубавите басни на Лафонтен:

• Щурец и мравка
• Полската и градската мишка
• Гълъбицата и мравката
• Гарван и лисица

"През цялото лято един щурец не правеше нищо друго, освен да свири. С настъпването на първия студ той разбра, че..."
Из "Щурец и мравка"

"Веднъж градската мишка покани своята братовчедка на вечеря. "В кухнята имам котлон - каза тя. - Можем да си..."
Из "Полската и градската мишка"

"Жадна гълъбица с бели пера потапяше човката си в бистър горски поток. Изведнъж една мравка падна във водата. Започна да..."
Из "Гълъбицата и мравката"

"Веднъж гарванът кацна на един клон и се приготви да си изяде на спокойствие парче месо. Но лисицата го забеляза и реши да му го открадне. Тя приближи..."
Из "Гарван и лисица"

Поредицата "Приказки с игри" включва над 20 заглавия на български и класически приказки и басни, както и авторски приказки, с които се гордеем. В края на всяка книжка има 2-4 страници с игри - лабиринти, съединяване на точки, рисунки за оцветяване. С тази поредица децата не само четат, но и играят.

Басните са забавни кратки истории, които ни помагат по-добре да разбираме необятния свят на човешките взаимоотношения. Героите в тях са умни и глупави, храбри и боязливи, скромни и горделиви, трудолюбиви и мързеливи, великодушни и завистливи, хитри и наивни. В духа на древния си учител Езоп, френския баснописец Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората - за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Повече от три века басните на Лафонтен, като "Вълкът и агнето", "Лисицата и гроздето", "Заекът и костенурката" и "Кокошката със златните яйца", ни учат какви трябва да бъдем и какви не, как трябва да постъпваме и как не в живота.

Жан дьо Лафонтен е един от най-известните автори на басни в световната литература. Роден е на 8 Юли 1621 г. във френския град Шато Тиери, област Шампан. Прекарал детството си най-вече сред горите, тъй като баща му бил лесничей. През 1647 г. той предава на малкия тогава Лафонтен длъжността на горски и го убеждава да се ожени за 15-годишно момиче. Съвсем скоро след сватбата заминава за Париж, където живее до края на дните си, заобиколен от приятели и поклонници на таланта му. Именно там следва богословие и право, но през повечето време е отдаден на двете си страсти - философията и поезията.

Първите стихове, които превръщат Жан дьо Лафонтен в първокласен поет, са написани през 1661 година. Те са събрани в произведението "Елегия към нимфите от Bo", в което той се застъпва за Краля-слънце Луи XIV относно нерадостната съдба на Никола Фуке (домакин на двора на крал Луи XIV). По този начин Лафонтен си печели име и става много известен.

Всъщност, голямата заслуга на Жан дьо Лафонтен за историята на литературата се състои в новият жанр, който той възражда. Заимствайки от древните автори, той внася нещо ново и негово, а именно външната фабула в басните. Чрез тях писателят разкрива порочните нрави на лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта. В басните му ловките и хитрите винаги тържествуват над простоватите и наивни животни и хора. По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но за сметка на това те са отпечатани в Холандия. Кралят също не е доволен от него и му казва, че ще върне благосклонността си, ако той промени начина си на писане.

Жан дьо Лафонтен умира на 13 април 1695, на 74 години. Днес, три столетия след неговата смърт, басните му са преведени на много езици и разнасят славата му по целия свят.