Знаеш, че си го просеше. Разкази

Знаеш, че си го просеше. Разкази Кристен Рупениън Времетраене: 0:46 мин. Копелето на Истанбул Елиф Шафак Времетраене: 1:40 мин. Огледалата на града Елиф Шафак Времетраене: 0:54 мин. Прокълнатите сестри от Тоскана Лори Нелсън Шпилман Времетраене: 0:58 мин. Заветни думи Лори Нелсън Шпилман Времетраене: 0:52 мин. Книги от поредицата Scarlet Luck Мона Кастен Времетраене: 1:11 мин. Любовен живот Матю Хъси Времетраене: 1:17 мин. Безсилна Лорън Робъртс Времетраене: 1:19 мин. Екзистенциално родителство Елена Петрова Времетраене: 1:11 мин. Наръчник за забравени умения Илейн Батист, Натали Кроули Времетраене: 1:15 мин. Да бди над нея Жан-Батист Андреа Времетраене: 1:02 мин. Хънтър Л. Дж. Шен Времетраене: 1:12 мин. Шоуменът Саймън Шустър Времетраене: 1:08 мин. Аз, Радослава Кристофър Бъкстон Времетраене: 1:09 мин. Сватбеният гост А. Е. Гонтлет Времетраене: 1:04 мин.

Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". Авторката на "Човекът с котките" - разказа, който предизвика множество дебати относно съвременните романтични връзки и ролята на жените в тях - е подготвила цял сборник с истории, които изследват сложните - а често мрачни и забавни - връзки между половете, секса и силата.

Обхващащи широка гама от жанрове и теми, разказите на Кристен Рупениън изумяват и отблъскват, отвращават и пробуждат интерес, ужасяват и очароват поравно. Опитвайки се да преодолееш неудобството, което създават в теб, ще усетиш, че всъщност се чувстваш... разбран. И почти ги чуваш как казват: "Искаш го, нали? Знаеш, че си го просеше".

"Много е трудно едно художественото произведение да стане център на такова обществено вълнение. "Човекът с котките" обаче докосва вътрешна струна и успява да покаже колко е трудно да бъдеш млада жена в днешно време."
Елиф Шафак

"Специалното в "Знаеш, че си го просеше" е езикът на автора, героите, самите истории и начинът, по който са разказани - непретенциозен, достоверен и достъпен."
New York Times

"Книгата на Рупениън покрива с отличие всички критерии - майсторство на изказа, интелигентност, пристрастяващи истории. Кръвожадността ѝ ще я отведе далеч."
NPR.ORG

"12 различни истории - от неудобни до наистина ужасяващи и често, макар и невинаги, фокусирани върху порочната и противоречива женска природа... Тревожни, запомнящи се, може би извратени и много, много забавни."
Kirkus Reviews

"Дебютна колекция на Рупениън е великолепна комедия на отмъщението. Защото... знаеш, че си го просеше."
Boston Globe

"Човекът с котките

Марго се запозна с Робърт една сряда вечер в края на есенния семестър. Тя продаваше на бюфета в арткино в центъра, а той дойде и купи голям плик пуканки и кутия захарни пръчки "Ред Вайнс".
– Доста... нетрадиционен избор – подхвърли тя. – Май досега никога не съм продавала цяла кутия "Ред Вайнс". Флиртуването с клиентите ѝ бе навик, останал от времето, когато работеше като бариста и си докарваше добри бакшиши с това. Посетителите в арткиното не даваха бакшиш, но работата бе отегчителна, пък и си помисли, че Робърт е сладък. Е, не чак толкова сладък, та да отиде у тях на парти, но достатъчно, за да си изфантазира как хлътва по него, ако той седи насреща ѝ на някоя досадна лекция, макар да бе сигурна, че вече е завършил колежа и е най-малко в средата на двайсетте. Висок беше, а тя харесваше такива; мерна татуировка, дето се подаваше изпод навития ръкав на ризата. Но пък килограмите му бяха повечко, брадата – малко прекалено дълга и бе леко прегърбен, сякаш брани нещо. Робърт обаче не клъвна. А дори да се бе поддал, го показа само като отстъпи назад, като че я подканяше да се приведе по-близо към него и да се постарае малко повече.
– Е – отвърна, – добре тогава. – И си прибра рестото в джоба. Следващата седмица обаче пак дойде в киното и пак си купи кутия "Ред Вайнс".
– Все по-добре се справяте с работата – каза ѝ. – Тоя път успяхте да не ме засегнете. Тя сви рамене.
– Значи съм готова за повишение – отвърна. След края на филма той се върна при нея.
– Момичето на бюфета, дай ми телефона си – рече. И за своя изненада тя му го даде.

През следващите седмици от тези няколко разменени реп­лики по повод захарните пръчки двамата с есемеси създадоха сложна конструкция от шеги, чиито теми и посоки се разпростираха и сменяха толкова бързо, че понякога тя виждаше зор да бъде на ниво. Той се оказа много интелигентен и тя си даде сметка, че здравата трябва да се напъне, за да го впечатли. Скоро установи, че той обикновено светкавично отговаря на съобщенията ѝ, но ако нейният есемес се забави с повече от няколко часа, следващото му съобщение винаги е кратко и не съдържа въпрос, тъй че от нея зависеше дали ще продължи разговора, което тя винаги правеше. Няколко пъти се случи така, че нещо друго ангажираше вниманието ѝ по цял ден, а и повече, и тя се питаше дали с това размяната на есемеси ще секне окончателно; после обаче ѝ хрумваше нещо забавно или пък попадаше на снимка в интернет, която имаше отношение към закачката им, и двамата започваха отново. Тя все още не знаеше много за него, защото никога не отваряха дума за лични работи, но ако успееха да си разменят две-три сполучливи шеги последователно, наставаше оживление, все едно танцуваха.

После, късно една вечер по време на сесията, тя се оплака, че нито една менза не е отворена, а в стаята си няма даже залък хляб, защото съквартирантката ѝ е омела съдържанието на колета с продукти от къщи, и той предложи да ѝ купи захарни пръчки, та да се подкрепи. Отначало тя парира предложението му с поредната шега, защото наистина трябваше да учи, но отговорът му бе: "Не, сериозно говоря, престани да се занасяш и идвай", тъй че тя навлече якето направо върху пижамата и се срещна с него в един от денонощните магазини на веригата "7-Единайсет". Часът бе около единайсет. Той я поздрави без каквито и да било церемониалности, все едно се виждаха всеки ден, после я вкара вътре да си избере нещо за хапване. В магазина нямаше "Ред Вайнс", затова ѝ купи вишнева скрежина и пакет "Доритос" заедно с последния писък на модата – запалка във формата на жаба с цигара в уста.

– Благодаря за подаръците – рече тя, когато излязоха навън. Робърт носеше ушанка от заешка кожа със спуснати наушници и дебела старомодна пухенка. Тя реши, че му отива, макар да изглежда малко глупаво; ушанката подсилваше излъчването му на дървосекач, а пухенката прикриваше корема и тъжно приведените рамене.
– Пак заповядай, момиче от бюфета – отвърна той, макар, естествено, вече да знаеше името ѝ. Тя очакваше, че той ще понечи да я целуне, и се готвеше да се дръпне и да му подложи буза, но вместо да я целуне по устата, той я хвана за ръка и нежно положи целувка на челото ѝ, сякаш беше нещо безкрайно скъпоценно за него.
– Залягай над учебниците, миличка – каза. – Доскоро. На връщане към общежитието тя се почувства изпълнена с искряща лекота, което разпозна като знак за първоначално хлътване. Докато си беше у дома за ваканцията между семестрите, двамата разменяха есемеси почти непрекъснато – не само шеги, но и дребни подробности за ежедневието си. Започнаха да си пожелават "добро утро" и "лека нощ", а когато му зададеше въпрос и той не отговореше на секундата, тя усещаше как я пробожда тревожен копнеж. Така научи, че Робърт има две котки – Му и Ян. Двамата измислиха сложен сценарий, в който котката от нейното детство Пита флиртува чрез есемеси с Ян; с Му обаче разговаряше официално и студено, защото ревнуваше Му заради връзката ѝ с Ян.

– Защо непрекъснато пращаш есемеси? – попита я на вечеря пастрокът ѝ. – Връзка ли имаш с някого?
– Да – отвърна Марго. – Казва се Робърт, запознахме се в киното. Влюбени сме и вероятно ще се оженим.
– Хм – измърмори пастрокът ѝ. – Предай му, че имаме въп­роси към него. Моите родителите разпитват за теб, написа му тя, а Робърт ѝ отговори с усмихнато емоджи, чиито очи бяха като сърца. Марго се върна в кампуса и нямаше търпение отново да се види с Робърт, но за нейна изненада той се оказа костелив орех. Съжалявам, тежка седмица в работата, отговори. Обещавам да се видим скоро. На Марго това хич не ѝ хареса; май динамиката вече не работеше в нейна полза, затова, когато я покани да отидат на кино, тя тутакси прие. Филма, който той избра, го даваха и в нейното кино, тя обаче предложи да го гледат в един от големите мултиплекси в покрайнините на града – студентите рядко ходеха там, защото трябваше да са с кола. Робърт дойде да я вземе с мръснобяла хонда "Сивик", в която поставките за чаши преливаха от хартийки от бонбони."
Из книгата

Егмонт България ЕАД
София, 1142
ул. Фритьоф Нансен №9
sales@egmontbulgaria.com

Лошо момче
Гледай си твоята игра, момиче
Сардини
Среднощният бегач
Огледалото, кофата и старата бедрена кост
Човекът с котките
Добрият човек
Момчето в басейна
Белязан
Синдромът на кибритената кутийка
Смъртно желание
Ухапване
Благодарности