Най-прочутият кораб в историята на полярните изследвания. "Фрам" е легендарен кораб от времето на великите полярни изследвания в края на XIX и началото на XX век. Специално проектиран, той устоява на най-нечовешките условия за навигация, на смъртоносната прегръдка на ледовете в Арктика и на Антарктида, на гнева на природните стихии и е единственият, който стига невредим най-близо и до Северния, и до Южния полюс. Хората, които са го управлявали, са едни от най-смелите и умни мъже в света, прославили родината си Норвегия и обезсмъртили имената си: създателят му Фритьоф Нансен, Ото Свердруп и покорителят на Южния полюс Руал Амундсен.

Корабът е главен герой в книгата "Аз, Фрам" на испанския учен и писател Хавиер Качо. Той споделя изпитанията на своите пасажери, техния ентусиазъм, мечтите им, страховете им, бойния им дух. Историческите събития са представени от неговата гледна точка, която е много човешка, братска и понякога бащинска.

"Вятърът свиреше безумно и малката ни къщурка се люшкаше като дилижанс. Изведнъж вратата се отвори и вътре връхлетя Хави, или по-точно Хавиер Качо, комантир на съседната испанска база "Хуан Карлос I". "Приятели, бързо стягайте багажа - и на лодката, корабът е в залива." Флагманът на полярната испанска армада "Есперидес" беше наш дом по пътя от Южна Америка до Антарктида и без него нито България, нито Испания биха могли да изследват Ледения континент. Благодарение на кораба "Фрам" и, разбира се, на неговите капитани Нансен, Свердруп и Амундсен, малката и бедна в началото на XX век Норвегия написа история в изучаването на Арктика и Антарктика.
Прочетете книгата на големия приятел на България Хавиер Качо. Тя ще ви пренесе в една героична епоха, изпълнена с велики открития и саможертва в името на науката."
проф. дн Христо Пимпирев
Директор на Българския антарктически институт
Ръководител на българските полярни експедиции

Хавиер Качо е испански учен-полярник и писател, чиято кариера повече от четвърт век е свързана с Антарктида. Той е член на Първата испанска научна експедиция до Ледения континент през 1986 година, оттогава участва в още пет научни експедиции, изследвайки разрушаването на озоновия слой над Антарктида. През последните три от тях е командир на испанската полярна база "Хуан Карлос I".
В резултат на многогодишните си проучвания написва книгите "Антарктида: озоновата дупка", "Амундсен-Скот: дуел на Антарктида" (преведена на български език), "Шакълтън, несломимият", "Нансен, маестрото на полярните изследвания", както и детския роман "Приключенията на Пити на Антарктида" (преведена на български език).

"Една сутрин, подобна впрочем на всяка друга, забелязах, че хората, които обикновено бяха заети с работата около мен, запристигаха облечени някак по-специално. Панталоните, саката и престилките, които използваха ежедневно и които бяха износени, мръсни и скъсани, сега бяха заменени с по-добро облекло, дори един от работниците, всеизвестен с особения си телесен мирис, се беше измил и не приличаше на себе си. След това заприиждаха все повече и повече хора, казаха, че са хиляди, които, за да виждат по-добре, заемаха благоприятни позиции по близкия хълм. Около мен малък брой хора слушаха внимателно инструкциите, които им се даваха. Между тях изпъкваше осанката на Колин Арчър, чиято дълга бяла брада не можеше да остане незабелязана; всички дойдоха да го поздравят в израз на голямо уважение. Изглеждаше спокоен, лъчезарен и горд с постигнатото.
По-късно се появи доктор Нансен със съпругата си Ева. Дълго време разговаряха оживено ту с един, ту с друг; после само те двамата се покачиха на платформата в близост до носа ми. Сред множеството се възцари тишина, всички погледи бяха вперени в двойката. Дамата застана отпред, взе една бутилка и я захвърли с всичка сила срещу мене, произнасяйки следните мистериозни думи: "Ще се казваш Фрам". Бутилката, която беше украсена с панделка, описа дъга и се разби в корпуса ми. В този момент на основната мачта се издигна флаг с точно тези четири бели букви върху червен фон."
Из книгата