Зимният път

Генерал А. Н. Пепеляев и анархистът И. Я. Строд в Якутия 1922 - 1923. Документалният роман е жанр, който набира все повече популярност, защото предоставя на читателя възможността да се информира в комфортната зона на добрата литература. "Зимният път" от руския писател и сценарист Леонид Юзефович е един от най-достойните представители на този жанр, съчетаващ изключително задълбочени исторически проучвания с художествен размах, стил и език. Книгата е базирана на реални личности и събития от малко познат период на Гражданската война в Русия и предлага нова гледна точка към един подценяван момент от историята. Този отрязък от едно размирно и наситено с жестокост време трябва да се помни, разказва и анализира, и "Зимният път" дава повод и добра основа за това.

Генерал Анатолий Николаевич Пепеляев е име, което всички с интерес към световната военна история познават. С него се свързва на първо място героичният поход на Сибирската доброволческа дружина от Владивосток до Якутия през 1922 - 1923 г. Белият генерал е сред главните герои в "Зимният път" и пред читателя се разкриват неговите различни лица - блестящ пълководец, неуморен борец за справедливост и поет по душа.

Генерал Пепеляев влиза в трагичен сблъсък с друга забележителна личност, допринесла историческите събития в Русия да поемат в определена посока - Иван Строд. Командирът от Червената армия има не по-малко интересен живот, превърнал латвийския анархист и бъдещ писател в легенда. Двамата руски мъже защитават страстно и с цената на всичко ценно за тях своите каузи. Те са лицата на противоположни идеологии, но част от едно цяло и независимо от това кой излиза победител от битката, трагичната съдба на двамата не допуска чувството за триумф.

"Зимният път" е книга, която не ни оставя равнодушни към една епоха, която с годините се покрива с прах и забрава. Личните истории са точно толкова значими в повествованието, колкото мащабните национални цели и идеали. Читателите с усет за важните послания на документалистиката ще оценят труда на Юзефович, базиран на години ровене из архивите.

Леонид Юзефович е писател и историк, роден е в Москва през 1947 г., а детството си прекарва в Урал. След като завършва университета в Перм, Юзефович постъпва като войник в съветската армия в Трансбайкалския регион в периода 1970-72 година. Дълги години преподава история, а славата му на писател идва с романите "Казароза" и "Жерави и джуджета", а след това и с биографията на барон фон Унгерн-Щернберг, "Самодържецът на пустинята". Той е и сценарист на филма "Гибелта на империята", лауреат на присъжданите в Русия награди "Национален бестселър" и "Голяма книга".

"Гнетят ме неправдата, лъжата, неравенството. Иска ми се да защитавам слабите, угнетените. Противни са ми отмъщението и жестокостта."
А. Н. Пепеляев

"Привечер на същия ден Пепеляев, оставяйки в Амга стотина души под командването на Андерс, с всички останали побързал да иде при Вишневски в Талабах. Сутринта на 15 февруари двамата вече били в Сасил-Сиси и двама от пленените червеноармейци донесли на Строд плик с писмо от генерала. "Вие", казвало се в него, "сте обкръжени от три страни от Сибирската доброволческа дружина и въстанически отряди. Съпротивата е безполезна. За да се избегнат кръвопролития, изключително заради запазването на живота на червеноармейците, Ви предлагам да се предадете. Гарантирам живота на всички червеноармейци, командири и комунисти..." Нямало много време за размисъл. Писмото било донесено в 11.15, а отговорът следвало да се даде до 12.00.

В присъствието на всички бойци прочели на глас предложението на Пепеляев. Четенето, както пише Строд, често било прекъсвано от "възмутени възгласи", а отговорът бил като че ли единодушен - "не", но със сигурност нещата не били толкова прости. Самият Строд като че ли не бил сигурен дали има смисъл да се приема неравен бой. Наметнали го с еленска шуба, и, придържайки го под мишниците, го извели на двора - да огледа укрепленията от балбахи, които той още не бил виждал. Трябвало те да се издигнат по целия периметър на чифлика, който бил около сто метра дълъг и тридесет-четиридесет широк, но се оказало, че "окопите" го прикриват само откъм фронта, а фланговете и тилът не са защитени.

За да се оправи положението, трябвало много повече време, отколкото оставало в указания в ултиматума срок, и в отговора си Строд помолил за отсрочка до 16.00 часа, под предлог, че не може еднолично да реши въпрос от такава "огромна важност", и че трябва да свика общо събрание. На двамата бойци връчили това писмо и пръчка с привързана към нея носна кърпа. На триста крачка зад линията караулите ги спрели, завързали им очите, и, като ги държали за ръцете, ги завели в една от онези четири юрти, където батальонът на Дмитриев прекарал предишната нощ. Свалили им превръзките вече вътре. Край масата седели петима, нямали пагони. На въпроса кой от тях е Пепеляев, се обадил друг, шести човек, когото парламентьорите първоначално не забелязали. Висок, с черна брада, той стоял до пламтящото огнище и слагал дърва в него. Бил обут с еленски камуси (кожени чорапи) и "плетена червена фланела", явно с домашен произход. Сигурно е била изплетена преди тръгването за Якутия от жена му или майка му, Клавдия Георгиевна.

Като прочел писмото на Строд, Пепеляев се посъветвал с Вишневски и казал, че е съгласен на отсрочка. "Ако по някаква причина вашите командири не се съгласят да се предадат и аз започна настъплението, стреляйте във въздуха", посъветвал той на раздяла парламентьорите. "Помнете, че аз никого не разстрелвам". В същото време в чифлика на Карманов кипяла работа. Престроили укрепленията, и в 15.30, половин час по-рано от определения срок, Строд продиктувал ново писмо до Пепеляев: отказвал да се предаде и на свой ред предлагал на генерала да сложи оръжие. Това негово писмо съществува в два варианта, които малко си приличат един с друг. Първия от тях седем години по-късно Строд поместил в своята книга "В якутската тайга": "Вие отправихте предизвикателство към целия съветски Сибир и Русия", заклеймявал той току-що измамения от него генерал, и същевременно, както се полага на човек, поел от мъдростта на масите, давал да се разбере, че е невъзможно той самият да бъде измамен. "Вас са ви повикали тук търговците-спекуланти и предателят-есер Куликовски. Народът не ви е викал. Той се вдигна с оръжие в ръка да защити съветската власт..."

Този вариант по-скоро е плод на колективния труд на автора и на издателските работници от различни нива. Истинското писмо на Строд е два пъти по-дълго от измисленото от него със задна дата, написано е просто и с голяма емоционална сила. В началото Строд посочвал на Пепеляев, че той имал "частичен успех благодарение на разпръснатостта на гарнизоните", но сега "силите са стегнати", белите вече не могат да разчитат на победа. После обяснявал защо капитулацията, дори при най-изгодни условия, е неприемлива за него: "Ако се предадем, това може само да задълбочи Гражданската война, да съсипе още повече този и без това съсипан край. Нима от наша страна това няма да е огромно нравствено престъпление?" Имало, разбира се, и други подбуди, по-малко идеалистични, но честолюбието, гордостта, мъжкият стремеж към риска, страхът от порицание действали по същия начин и на противниковата страна, различавали се само рационалните мотиви. Пепеляев смятал, че ако не бъде свалена комунистическата власт, в бъдеще броят на жертвите ѝ многократно ще превиши понесените в борбата с нея загуби, а Строд виждал цялото безсмислие на тази война, водеща само към нови жертви, и смятал за свой дълг да я прекрати колкото може по-скоро.

Думите за липсата на перспективи пред Пепеляев би могъл да напише всеки съвременник, за капитулацията като "нравствено престъпление" - далеч не всеки от началниците на Строд, а последната фраза на писмото - единствено той. Тя буди доверие в искреността на автора, способен при такива обстоятелства да се обърне към противника със следния призив: "Ключът към прекратяването на Гражданската война е във вашите ръце, не го захвърляйте в море от кръв, а отворете с него вратата на мира". Имало опасения, че Пепеляев, получавайки отказа, ще разбере за какво е била нужна отсрочката и може да арестува парламентьорите, затова изпратили не двама, както сутринта, а един. Скоро той се върнал с лаконичен отговор: "Смятам преговорите за приключени. Откривам военните действия"."
Из книгата

Еднорог ЕООД
София, 1202
ул. Св. св. Кирил и Методий № 12
office@ednorog.com