"Привечер на същия ден Пепеляев, оставяйки в Амга стотина души под командването на Андерс, с всички останали побързал да иде при Вишневски в Талабах. Сутринта на 15 февруари двамата вече били в Сасил-Сиси и двама от пленените червеноармейци донесли на Строд плик с писмо от генерала. "Вие", казвало се в него, "сте обкръжени от три страни от Сибирската доброволческа дружина и въстанически отряди. Съпротивата е безполезна. За да се избегнат кръвопролития, изключително заради запазването на живота на червеноармейците, Ви предлагам да се предадете. Гарантирам живота на всички червеноармейци, командири и комунисти..." Нямало много време за размисъл. Писмото било донесено в 11.15, а отговорът следвало да се даде до 12.00.
В присъствието на всички бойци прочели на глас предложението на Пепеляев. Четенето, както пише Строд, често било прекъсвано от "възмутени възгласи", а отговорът бил като че ли единодушен - "не", но със сигурност нещата не били толкова прости. Самият Строд като че ли не бил сигурен дали има смисъл да се приема неравен бой. Наметнали го с еленска шуба, и, придържайки го под мишниците, го извели на двора - да огледа укрепленията от балбахи, които той още не бил виждал. Трябвало те да се издигнат по целия периметър на чифлика, който бил около сто метра дълъг и тридесет-четиридесет широк, но се оказало, че "окопите" го прикриват само откъм фронта, а фланговете и тилът не са защитени.
За да се оправи положението, трябвало много повече време, отколкото оставало в указания в ултиматума срок, и в отговора си Строд помолил за отсрочка до 16.00 часа, под предлог, че не може еднолично да реши въпрос от такава "огромна важност", и че трябва да свика общо събрание. На двамата бойци връчили това писмо и пръчка с привързана към нея носна кърпа. На триста крачка зад линията караулите ги спрели, завързали им очите, и, като ги държали за ръцете, ги завели в една от онези четири юрти, където батальонът на Дмитриев прекарал предишната нощ. Свалили им превръзките вече вътре. Край масата седели петима, нямали пагони. На въпроса кой от тях е Пепеляев, се обадил друг, шести човек, когото парламентьорите първоначално не забелязали. Висок, с черна брада, той стоял до пламтящото огнище и слагал дърва в него. Бил обут с еленски камуси (кожени чорапи) и "плетена червена фланела", явно с домашен произход. Сигурно е била изплетена преди тръгването за Якутия от жена му или майка му, Клавдия Георгиевна.
Като прочел писмото на Строд, Пепеляев се посъветвал с Вишневски и казал, че е съгласен на отсрочка. "Ако по някаква причина вашите командири не се съгласят да се предадат и аз започна настъплението, стреляйте във въздуха", посъветвал той на раздяла парламентьорите. "Помнете, че аз никого не разстрелвам". В същото време в чифлика на Карманов кипяла работа. Престроили укрепленията, и в 15.30, половин час по-рано от определения срок, Строд продиктувал ново писмо до Пепеляев: отказвал да се предаде и на свой ред предлагал на генерала да сложи оръжие. Това негово писмо съществува в два варианта, които малко си приличат един с друг. Първия от тях седем години по-късно Строд поместил в своята книга "В якутската тайга": "Вие отправихте предизвикателство към целия съветски Сибир и Русия", заклеймявал той току-що измамения от него генерал, и същевременно, както се полага на човек, поел от мъдростта на масите, давал да се разбере, че е невъзможно той самият да бъде измамен. "Вас са ви повикали тук търговците-спекуланти и предателят-есер Куликовски. Народът не ви е викал. Той се вдигна с оръжие в ръка да защити съветската власт..."
Този вариант по-скоро е плод на колективния труд на автора и на издателските работници от различни нива. Истинското писмо на Строд е два пъти по-дълго от измисленото от него със задна дата, написано е просто и с голяма емоционална сила. В началото Строд посочвал на Пепеляев, че той имал "частичен успех благодарение на разпръснатостта на гарнизоните", но сега "силите са стегнати", белите вече не могат да разчитат на победа. После обяснявал защо капитулацията, дори при най-изгодни условия, е неприемлива за него: "Ако се предадем, това може само да задълбочи Гражданската война, да съсипе още повече този и без това съсипан край. Нима от наша страна това няма да е огромно нравствено престъпление?" Имало, разбира се, и други подбуди, по-малко идеалистични, но честолюбието, гордостта, мъжкият стремеж към риска, страхът от порицание действали по същия начин и на противниковата страна, различавали се само рационалните мотиви. Пепеляев смятал, че ако не бъде свалена комунистическата власт, в бъдеще броят на жертвите ѝ многократно ще превиши понесените в борбата с нея загуби, а Строд виждал цялото безсмислие на тази война, водеща само към нови жертви, и смятал за свой дълг да я прекрати колкото може по-скоро.
Думите за липсата на перспективи пред Пепеляев би могъл да напише всеки съвременник, за капитулацията като "нравствено престъпление" - далеч не всеки от началниците на Строд, а последната фраза на писмото - единствено той. Тя буди доверие в искреността на автора, способен при такива обстоятелства да се обърне към противника със следния призив: "Ключът към прекратяването на Гражданската война е във вашите ръце, не го захвърляйте в море от кръв, а отворете с него вратата на мира". Имало опасения, че Пепеляев, получавайки отказа, ще разбере за какво е била нужна отсрочката и може да арестува парламентьорите, затова изпратили не двама, както сутринта, а един. Скоро той се върнал с лаконичен отговор: "Смятам преговорите за приключени. Откривам военните действия"."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
