Отдел "Специални клиенти". Братята Басет са световна марка в бизнеса с бижута. Леополд е ексцентрично парвеню, за него никое удоволствие не е прекалено скъпо. Максуел пък е майстор в занаята, за когото качеството стои над всичко.

Най-новото бижу на братята обаче - изящна смарагдова огърлица на стойност 8 милиона долара - е откраднато. Актрисата, която го е носила, е убита при грабежа. Случаят е прехвърлен към отдел "Специални клиенти".

Зак Джордан е детектив в отдела за защита на привилегированите. Заедно с партньорката си Кайли той тръгва по следите на похитителите.

Събитията водят двамата партньори от бляскавите мезонети на Манхатън до дълбините на криминалния свят. В търсенето на истината Зак и Кайли ще се изправят пред двойна заплаха, която вещае неприятности както за братята Басет, така и за отдела.

"Иън Алтман огледа внимателно хората, застанали зад кадифените въжета пред кино„Зигфелд“. Опита да открие някой интересен за заснемане, но не забеляза такъв.

Всъщност почти нямаше хора. Двата мощни блуждаещи лъча на прожекторите, които непрекъснато се пресичаха високо в небето, също не успяваха да привлекат многобройна тълпа за премиерата на новия филм на Елена Травърс.

„Това е основният проблем на тези премиери на червения килим, които се състоят в Ню Йорк“, помисли си Алтман. В Ел Ей се събираха всякакви любители на знаменитости, докато тук всичко, което пречи на свободното придвижване по тротоарите, се считаше за поредното скапано неудобство.

И сякаш в доказателство на тази му мисъл един човек, който се опитваше да заобиколи полицейските ограждения, се блъсна в него и едва не изби камерата от ръцете му.

– Задник! – изкрещя му пешеходецът. – Да не мислиш, че улицата е твоя?

Алтман беше преминал през специално обучение за избягване на конфронтацията с граждани.

– Не е моя, сър – отговори той. – Аз съм от телевизионния екип и имаме разрешение, което ни позволява да...

В този миг проехтя изстрел. Алтман не можеше да сбърка отчетливия звук с нищо друго и инстинктивно обърна камерата по посока на гърмежа. В същата секунда дузина служители на най-добре обучената градска полицейска част в Америка превключиха на пълен боен режим.

Извадиха се оръжия, радиостанциите се включиха и започнаха да се крещят заповеди. Последва втори изстрел и полицаите се разпръснаха – част от тях побягна на запад, гонейки стрелеца, а останалите се опитаха да удържат прииждащата от противоположната посока тълпа.

Свистенето на куршуми не изплаши Иън Алтман. Той беше преживял две мисии в Афганистан като военен фотограф, придружаващ частите на военновъздушните сили. Затова веднага падна на коляно и насочи камерата към мястото, откъдето проехтяха изстрелите.

Виждаше случващото се през лещата на фотообектива: белият кадилак криволичеше, останал извън контрол по Западна 54-та улица, лимузината одраска странично една патрулка, блъсна се леко в полицейския микробус и се заби челно в двата свръхмощни прожектора, които обхождаха небето и осветяваха нощта.

Ксеноновите крушки експлодираха сред водопад от искри и посипаха фотографа с дъжд от стъкла. Това обаче не му попречи да приближи и фокусира образа върху стъклото от страната на шофьора, зад което се виждаше приведено над волана тяло.

Полицаите първи достигнаха до лимузината и закрещяха на хората вътре да излязат с вдигнати ръце.

Алтман завъртя камерата точно навреме, за да улови в кадър младия мъж с окървавена риза, който едва се измъкна от задната врата. Ченгетата веднага го заобиколиха и закрещяха: „Лягай на земята! Лягай! Веднага!“.

Мъжът се свлече на колене, вдигна ръце и закрещя:

– Простреляха я! Викнете линейка!

Един от сержантите изкомандва на висок глас, двама полицаи се приближиха до лимузината и надникнаха вътре, след което прибраха пистолетите си в кобурите. Полицайка пропълзя вътре до задната седалка, а партньорът й тичешком заобиколи колата от противоположната страна и влезе оттам.

Двамата внимателно измъкнаха Елена Травърс и я положиха да легне точно под светещата реклама на киносалона. Актрисата приличаше на парцалена кукла, а отпред роклята й беше червена също като плюшения килим под нея. Полицайката коленичи и внимателно повдигна главата й.

Елена помъчи да каже нещо, но от устните й се откъсна единствено задавен стон. Униформената се наведе по-близо до нея и Алтман приближи камерата достатъчно, че да прочете по устните й: Всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде наред.

Нямаше да бъде.

Пулсът на Алтман се ускори, но той продължаваше да държат камерата все така стабилно фокусирана върху сцената, разиграваща се на малкото екранче. Актрисата и полицайката се гледаха, събрани от съдбата в този ужасен миг. Елена пое последна глътка въздух и погледът й угасна.

Алтман и преди беше улавял смърт в кадър, ала тогава беше заобиколен от ужасите на войната. А тук смъртта беше почти спокойна и в същото време много по-потресаваща.

От уважение към загиналата той отдалечи общия план на кадъра и засне още няколко последни секунди от излъчващото се на живо предаване. А то вероятно щеше да взриви медиите само след миг и да бъде гледано от стотици милиони хора по целия свят. Елена Травърс беше безупречно красива дори в смъртта си. Изглеждаше съвършена, с изключение на дълбоките драскотини по деколтето й, откъдето преди миг беше откъсната насила единствената по рода си огърлица шедьовър на Максуел Басет на стойност осем милиона долара."
Из книгата

Джеймс Патерсън е американски писател, творящ основно в жанровете съспенс, трилър и криминален роман. Придобива световна известност с поредицата си романи за инспектор Алекс Крос. Носител е на множество литературни награди, като се явява единственият автор, оглавил едновременно литературни класации, както за възрастни така и за деца. Патерсън фигурира в "Книгата за рекордите на Гинес", като първия писател, продал над 1 милион електронни книги. За 33 години писателска дейност авторът написва 65 романа, като общият тираж на книгите му е повече от 170 милиона копия. Всичко това го нарежда сред едни от най-гениалните и остри умове в криминалната литература.

Джеймс Патерсън е роден на 22 март 1947 година в Нюбърг, Ню Йорк в семейството на застрахователен брокер и учителка. Именно те са хората, които му предават любовта към книгите. След като получава бакалавърска степен по английски език от "Манхатън Колидж" се записва да учи магистратура в университета "Вандербилт". През 1971 година започва работа като младши редактор в рекламната агенция "J.Walter Thompson", където впоследствие се издига, достигайки до поста главен изпълнителен директор.

Първият роман на Патерсън "The Thomas Berryman Number" е отхвърлен от 26 издателства, преди "Little Brown" да реши да го публикува през 1976 година. Книгата скорострелно се превръща в бестселър и печели наградата "Едгар Алън По" за най-добър криминален роман на годината. С публикуването на романа "Когато дойде паякът" (1993 г.) Патерсън се нарежда сред най-популярните писатели на детективски романи в Америка, а книгата пожънва голям успех, превръщайки се в международен бестселър. До 1996 година Джеймс успешно съчетава статута си на бързо изгряваща звезда - автор на съвременни трилъри, с работата си в рекламната агенция, но след този голям успех той се отдава изцяло на писателската си кариера. В "Когато дойде паякът" за пръв път се появява популярният и обичан впоследствие от читателите персонаж на вашингтонския детектив - психолог, разследващ убийства Алекс Крос. През 2001 година книгата е екранизирана от филмовата компания "Paramount Pictures", като главната роля е поверена на блестящия Морган Фрийман. Картината се явява продължение на филма "Целуни момичетата" (1997 г.), който е базиран на втората книга от серията "Алекс Крос". Други популярни книги от тази серия са "Джак и Джил" (1996 г.), "Котка и мишка" (1997 г.), "Убий Алекс Крос" (2011 г.), "Алекс Крос, бягай" (2012 г.). През последните 10 години тази серия е една от най-продаваните в САЩ.

През 2001 година Патерсън поставя началото на серия от романи, известна като "Женски клуб - Убийства", с книгата "Да умреш първи". Главен персонаж в тази поредица е инспекторката от Сан Франциско Линдси Боксър, която разследва заплетени убийства със съдействието на помощник окръжен прокурор Джил Бернхард, съдебния лекар Клер Уошбърн и репортерката Синди Томас. Серията придобива голям успех и по нея през 2007-2008 година е направен телевизионен сериал. През 2005 година авторът публикува книгата "Максимум Райд: Ангелският експеримент", с която поставя началото на фентъзи серията за тийнейджъри "Maximum Ride", в която се разказва за шест деца на бъдещето с птичи гени. Следващите две книги от поредицата - "Училището свърши - завинаги" (2005 г.), "Спасяването на света и други екстремни спортове" (2006 г.) също печелят сърцата на читателите. През 2007 година Патерсън създава серията "Майкъл Бенет" в съавторство с Майкъл Ледуидж, която включва книгите "Лош късмет" (2007 г.), "Кърваво наказание" (2009 г.), "Безисходица" (2010 г.), "Тик-так" (2011 г.) . Главен герой в нея е детективът от Нюйоркската полиция Майкъл Бенет, който упорито се бори с опасни терористи и престъпници, рискувайки собствения си живот и кариера. През 2008 година Патерсън се оказва най-четеният автор в британските библиотеки. Според "The Guardian" в продължение на 12 месеца читателите са взимали книгите му повече от 1,5 милиона пъти. По данните от списание "Форбс" за 2008 година авторът е спечелил 50 милиона, което го нарежда на второ място след Джоан Роулинг в класацията на най-високо платените писатели. Според статистиката от 2009 година общият брой на продадените му книги за една година е повече от този на Стивън Кинг, Джон Гришам и Дан Браун взети заедно. Включен е в "Книгата за рекордите на Гинес" като писател, имащ рекорден брой книги - бестселъри!

През последните 10 години авторът започва активно да си сътрудничи с други писатели при създаването на книгите си, сред които са имена като Андрю Грос, Максин Паетро, Ричард Дилало, Майкъл Ледуидж, Питър Кин и др. Към днешна дата Патерсън живее заедно със съпругата си Сюзън и сина си в Палм Бийч, Флорида.