"Иън Алтман огледа внимателно хората, застанали зад кадифените въжета пред кино„Зигфелд“. Опита да открие някой интересен за заснемане, но не забеляза такъв.
Всъщност почти нямаше хора. Двата мощни блуждаещи лъча на прожекторите, които непрекъснато се пресичаха високо в небето, също не успяваха да привлекат многобройна тълпа за премиерата на новия филм на Елена Травърс.
„Това е основният проблем на тези премиери на червения килим, които се състоят в Ню Йорк“, помисли си Алтман. В Ел Ей се събираха всякакви любители на знаменитости, докато тук всичко, което пречи на свободното придвижване по тротоарите, се считаше за поредното скапано неудобство.
И сякаш в доказателство на тази му мисъл един човек, който се опитваше да заобиколи полицейските ограждения, се блъсна в него и едва не изби камерата от ръцете му.
– Задник! – изкрещя му пешеходецът. – Да не мислиш, че улицата е твоя?
Алтман беше преминал през специално обучение за избягване на конфронтацията с граждани.
– Не е моя, сър – отговори той. – Аз съм от телевизионния екип и имаме разрешение, което ни позволява да...
В този миг проехтя изстрел. Алтман не можеше да сбърка отчетливия звук с нищо друго и инстинктивно обърна камерата по посока на гърмежа. В същата секунда дузина служители на най-добре обучената градска полицейска част в Америка превключиха на пълен боен режим.
Извадиха се оръжия, радиостанциите се включиха и започнаха да се крещят заповеди. Последва втори изстрел и полицаите се разпръснаха – част от тях побягна на запад, гонейки стрелеца, а останалите се опитаха да удържат прииждащата от противоположната посока тълпа.
Свистенето на куршуми не изплаши Иън Алтман. Той беше преживял две мисии в Афганистан като военен фотограф, придружаващ частите на военновъздушните сили. Затова веднага падна на коляно и насочи камерата към мястото, откъдето проехтяха изстрелите.
Виждаше случващото се през лещата на фотообектива: белият кадилак криволичеше, останал извън контрол по Западна 54-та улица, лимузината одраска странично една патрулка, блъсна се леко в полицейския микробус и се заби челно в двата свръхмощни прожектора, които обхождаха небето и осветяваха нощта.
Ксеноновите крушки експлодираха сред водопад от искри и посипаха фотографа с дъжд от стъкла. Това обаче не му попречи да приближи и фокусира образа върху стъклото от страната на шофьора, зад което се виждаше приведено над волана тяло.
Полицаите първи достигнаха до лимузината и закрещяха на хората вътре да излязат с вдигнати ръце.
Алтман завъртя камерата точно навреме, за да улови в кадър младия мъж с окървавена риза, който едва се измъкна от задната врата. Ченгетата веднага го заобиколиха и закрещяха: „Лягай на земята! Лягай! Веднага!“.
Мъжът се свлече на колене, вдигна ръце и закрещя:
– Простреляха я! Викнете линейка!
Един от сержантите изкомандва на висок глас, двама полицаи се приближиха до лимузината и надникнаха вътре, след което прибраха пистолетите си в кобурите. Полицайка пропълзя вътре до задната седалка, а партньорът й тичешком заобиколи колата от противоположната страна и влезе оттам.
Двамата внимателно измъкнаха Елена Травърс и я положиха да легне точно под светещата реклама на киносалона. Актрисата приличаше на парцалена кукла, а отпред роклята й беше червена също като плюшения килим под нея. Полицайката коленичи и внимателно повдигна главата й.
Елена помъчи да каже нещо, но от устните й се откъсна единствено задавен стон. Униформената се наведе по-близо до нея и Алтман приближи камерата достатъчно, че да прочете по устните й: Всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде наред.
Нямаше да бъде.
Пулсът на Алтман се ускори, но той продължаваше да държат камерата все така стабилно фокусирана върху сцената, разиграваща се на малкото екранче. Актрисата и полицайката се гледаха, събрани от съдбата в този ужасен миг. Елена пое последна глътка въздух и погледът й угасна.
Алтман и преди беше улавял смърт в кадър, ала тогава беше заобиколен от ужасите на войната. А тук смъртта беше почти спокойна и в същото време много по-потресаваща.
От уважение към загиналата той отдалечи общия план на кадъра и засне още няколко последни секунди от излъчващото се на живо предаване. А то вероятно щеше да взриви медиите само след миг и да бъде гледано от стотици милиони хора по целия свят. Елена Травърс беше безупречно красива дори в смъртта си. Изглеждаше съвършена, с изключение на дълбоките драскотини по деколтето й, откъдето преди миг беше откъсната насила единствената по рода си огърлица шедьовър на Максуел Басет на стойност осем милиона долара."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
