Как да строим мостове между тях."Пропастта между поколенията често прилича на пъстър каньон - от едната страна се вият пътеки, отъпкани от опита, а от другата блестят нови, още неизследвани. По-зрелите носят в себе си спомена за времена, когато писмото на хартия беше събитие, а разговорът - ритуал. По-младите пристигат с енергията на дигиталния свят, където всичко се случва сега и веднага. Когато тези различия се срещнат, се случва магия - иновации, които стъпват на здрава основа, и традиции, които се обличат в нова форма. Това, на което ни учи Любомир Гетов, и завладяващият начин, по който разказва всяка история, ... |
|
|
Един неврохирург за безсмъртието на душата. Увлекателна, новаторска и провокираща размисъл, книгата Безсмъртният ум показва, че някои аспекти на това, което сме, имат безсмъртна духовна природа и не могат да бъдат сведени до физическото тяло. Авторът представя изключително интересни случаи, за да покаже как изследванията върху сиамски близнаци с общи части от мозъка си, върху пациенти в състояние на дълбока кома, които въпреки това са в състояние при определени условия да общуват с околните, върху близките до смъртта преживявания и върху изкуствения интелект ни дават научни доказателства за съществуването на човешката ... |
|
|
Произход и лечение на синдрома на дефицит на вниманието. ... Макар и излязла за първи път през 1999 г., книгата "Разпилян ум" на Д-р Габор Мате сякаш днес е по-нужна и актуална от всякога. Във все по-взискателния и безапелационен свят, в който живеем, като че ли всеки от нас открива у себе си симптоми на т.нар. синдром на дефицит на вниманието, а с оглед на поставените диагнози състоянието отдавна е добило мащабите на епидемия. Натикан в рамката на безпомощна медицинска реторика, синдромът на дефицит на вниманието привлича интереса на автора, за да може след дългогодишно изследване да заяви убедено, че не ... |
|
|
Книгата е том 3 от поредицата "История на западната философия" на издателство "Skyprint". ... В третия том на това несравнимо по своята всеобхватност, яснота, елегантност и духовитост произведение, е разгледано развитието на философията от Ренесанса до наши дни и нейните най-бележити представители през този период: Макиавели, Еразъм, Мор, Бейкън, Декарт, Спиноза, Лайбниц, Лок, Бъркли, Хюм, Русо, Кант, Хегел, Байрон, Шопенхауер, Ницше, утилитаристите, Маркс, Бергсон, Джеймс, Дюи. ... |
|
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
|
Практики и техники на стоиците. Има хора, които са толкова уверени и спокойни, че изглежда нищо не е в състояние да ги смути, засегне или нарани. Овладели заложената в човека ненаситност и укротили склонността да искат все повече и повече, те преодоляват без видимо усилие пречките по пътя си и успяват със същата лекота да се радват на удоволствията в живота (като същевременно съумяват да не станат техни роби). Тези хора, въпреки че почти със сигурност няма да ви го кажат, вероятно са възприели стоицизма за своя житейска философия. Представителите на стоическата школа - Зенон, Епиктет, Сенека и Марк Аврелий - са сред ... |
|
|
Митът за вечното завръщане твърди посредством отрицание, че живот, който изчезва веднъж завинаги, който не се завръща, е живот-сянка, живот без тежест, мъртвороден живот, и дори да е бил ужасен, прекрасен, възвишен, неговият ужас, възвишеност или красота не значат нищо. Ако всяка секунда от нашия живот се повтаря безброй пъти, то значи, ние сме приковани към вечността като Исус Христос към кръста. Тази представа е ужасяваща. В света на вечното завръщане върху всеки жест тежи непосилна отговорност. Това е причината Ницше да нарече идеята за вечното завръщане най-тежкото бреме (das schwerste Gewicht). Но ако вечното ... |
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа 
