Второ допълнено издание.
Прави впечатление, че Людмила Андровска е проучила детайлно и в подробности историческия отрязък от епохата, в който вмества своя разказ, неговата динамика, превратност и неочакваност на събитията.
Почти всички от типажите ѝ са реално съществували личности: дъщерите на Мария - Анна, кралица на Сърбия, и Елена - съпруга на татарския предводител Чака, патриарх Йоаким III, царският брат Елтимир, болярите, византийските властелини.
Достоверни са и останалите - вдадените в тихата си обич Зент и Божия; учителят кир Ставрос; Багрян и Томир и пр. Много интересна е интерпретацията на Людмила за цар Ивайло, за когото тя смята, че е от болярски род, а не прост свинепас, както е често застъпваното за него мнение и сега.
Цялото повествование, умело разделено на кратки откъси и по години, представлява цветна хроника на събитията в изстрадалата ни държава. По страниците на която изплуват и постепенно избледняват ликовете на царе и царици, на герои и дребни душици, на пролетна независимост и васален ярем.
Но в романа всички деяния човешки - праведни и грешни, се превръщат в противоречива мозайка, върху която ярко ще изпъкне ликът на Достойния. Чието време за мащабна изява вече е дошло и той еднолично встъпва в правата си...
"Романът Мария Тертер-Царицата обхваща един динамичен, но пренебрегван от българската ни история период, изпъстрен с драматизъм и неочаквани обрати. Образът на царица Мария Тертер разкрива изключителна личност, останала незабелязана във време на силна суета в мъжкото себедоказване, но отдала себе си по своему на България. Жертвите ѝ дават своя резултат - един силен и достоен цар на измъчената България, какъвто е синът ѝ Светослав Тертер.
Романът е изключително навременен. Той издига понятията патриотизъм и родолюбие, девалвирали напоследък, внушавайки, че за тях са нужни много мисъл, познания и разумни действия, жертвоготовност за род, име и родина."
Дора Тодорова, историк
"Тази книга е несъмнен принос към българския исторически роман. Авторката познава отлично историческия период, което прави фабулата и "декорът" плътни и убедителни. Качествата в изграждането на образа на Теодор Светослав Тертер са несъмнени. Дали книгата ще завладее читателя? Несъмнено. Гаранцията е в динамичния текст, който "изтича" с лекота, при това изграден на стабилна историографска основа."
Митко Иванов, историк