Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... "Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен, не се стреми и прекалено бавно към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг, самият грях носи със себе си и милостта, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, в кърмачетата е смълчана смъртта, а във всички смъртни - вечният живот. Никой не може да види докъде е стигнал другият по своя път, в разбойника и в зароиграча се намира Буда, а в брамина - разбойникът." Херман Хесе ... |
|
|
Краят на света е само началото! ... След авария в свръхсекретна военна лаборатория в света се разразява епидемия от смъртоносен грип. Властите се опитват да я прикрият с всички средства, но скоро става ясно, че краят е близо. Само за няколко седмици човечеството е почти унищожено. Малцината оцелели са осъдени да бродят из осеяния с трупове свят в търсене на най-оскъдното - близостта на друго човешко същество. Измъчвани от мисли за безвъзвратно изгубеното и от страховити сънища, те са решени да завъртят отново колелото на живота. Две сили се борят за душите на оцелелите. Следвайки техния повик, хората ще се изправят пред ... |
|
|
Апокалипсисът е тук и сега! Целият свят е вперил очи в доскоро неизвестното американско градче Честърс Мил. А за хората, затворени под прозрачния похлупак, всеки ден е изпълнен с надежди и горчиви разочарования. Но дори и при тези екстремни обстоятелства човешката алчност и желание за упражняване на контрол не стихват. Сякаш никой не си дава сметка, че времето неумолимо тече и че скоро Честърс Мил може да се превърне в призрачен град, населен само с мъртъвци. Когато до зазоряване оставаха много часове, лошите мисли добиха плът и се раздвижиха. В непрогледната тъма те се превърнаха в зомбита. ... |
|
|
Рота наемници, назоваващи се Черния отряд, се намират в безнадеждна ситуация - принудени са да встъпят на служба при Силите на мрака. Техен господар става Ловеца на души, загадъчна фигура от Десетте, Които Били Позорени - древни магьосници, възродени за живот след столетия мъртвешки сън. Каква роля е отредена на Черния отряд: коз ли ще бъде или пожертвана пешка в интригите на Тъмните сили?... "Черният отряд" е първият увлекателен роман от прочутите Хроники на Глен Кук - дарк фентъзи серията за последното велико братство от древните времена. ... |
|
|
Със 138 cm по-близо до осветената страна. И до гибелта! ... Някога Дорс изпяха "В очакване на слънцето" и "Краят на нощта". За Нощния град, построен на тъмната страна на Епиметей във времето, когато всички са били сигурни, че планетата е спряла да се върти, това пророчество е равносилно на апокалипсиса. Защото създателите му са сгрешили. С всеки ден градът е със сто трийсет и осем сантиметра по-близо до осветената страна и до своята гибел. Първите лъчи на смъртоносното слънце вече озаряват покривите на небостъргачите в единия край, превръщайки го в призрачен град. Толкова по-интригуващо е за частния ... |
|
|
Едно древно зло е събудено за нов живот. Злата книга Илдач се е събудила за живот и нетърпеливо очаква своя нов господар. Нейните страховити слуги - духовете Морд - се разпръсват над Четирите земи, за да унищожат човечеството. Единственият шанс на друида Аланон да надвие нечестивите създания, които защитават книгата, е Брин Омсфорд - защото само тя владее магическата сила на Песента. Макар и неохотно, Брин се съгласява да се включи в опасното пътешествие. Заедно с брат си Джеър и група смели спътници те се отправят в търсене на злия Илдач. Ще помогне ли обаче Песента срещу сила, която е отвъд всяко човешко разбиране за ... |
|
|
Продължението на Метро 2033 . ... 2034 година. Целият свят е в руини. Човечеството е почти изцяло изтребено. Радиацията прави полуразрушените градове непригодни за живот. А извън техните предели, според слуховете, започват безкрайни изпепелени пустини и дебри от мутирали гори. Ала никой не знае със сигурност какво има там. Цивилизацията угасва. Спомените за някогашното величие на човека обрастват с небивалици и се превръщат в легенди. От деня, в който последният самолет се е откъснал от земната повърхност, са изминали повече от двадесет години. Изядените от ръжда железопътни линии не водят доникъде. Строежите на века, ... |
|
|
"Баща ми ядеше спагети. Ловко ги увиваше около вилицата си и после бързо ги слагаше в устата си. Ако се вгледа човек в тях, бяха като живи. Извиваха се и се гърчеха в чинията му, дори след като ги погълнеше, се показваха от устата му, докато ги дъвчеше. Бяха като еластични, изплъзващи се създания. Едва след известно време осъзнах, че това всъщност са червеи. Едри тлъсти, пъплещи в различни посоки червеи, които баща ми дъвчеше с огромен апетит, на който биха завидели дори здрави и читави хора. А тате беше мъртъв повече от година." Из книгата Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в ... |
