Душата ми е стон

Любовта, изневярата и смъртта, мимолетността на отлитащия миг и ужасът да бъдеш девствен са основните мотиви в поезията на българските символисти. Те изпълват характерната за течението поетика с реални и земни чувства, придавайки им изненадваща необятност и фатална съдбовност.
Книгата представя за пръв път българския символизъм в неговата разноликост – наред с христоматийните автори Траянов, Яворов, Дебелянов и Лилиев са включени и неизвестни на съвременния читател поети като рано загиналият Йосиф Башмуцки и класикът Йордан Йовков като поет символист, както и поетесите Екатерина Ненчева, Дора Дюстабанова и Яна Язова.
Съставителството е дело на видния изследовател, критик и поет Петър Величков. Изданието е спечелило конкурс на Министерство на културата.
Книгата е илюстрирана с графики в стил символизъм на сецесиона (арт нуво) от времето на "бел епок", на художници, защитаващи "изкуство за самото изкуство", една нова естетика, която прониква в дълбините на човешкото съзнание и го променя чрез красота, изящество и една по-фина и нежна чувственост. За корицата са използвани прекрасни творби на талантливата художничка Ралица Денчева.

Петър Величков е български литературен историк, текстолог, журналист, изследовател на писателката Яна Язова, поет. Роден е на 27 август 1954 г. в с. Поповица, Пловдивска област. Завършва Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий", специалност "Масови комуникации и журналистика". Преди това се дипломира като машинен инженер в Технически университет (София). Работи от 1980 г. като журналист във вестниците "АБВ", "Подкрепа", "Експрес", "Монитор" и "24 часа". Редактор е на списание "Библиотека" (от 1998 г.), издание на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Автор е на бестселъри от типа "Стара слава" - "Страсти и скандали в царска България" (1. изд. 2000, 2. изд. 2004), "Софийските потайности" (2004), на изследванията "Българинът: голата истина" (2005), "Великденски и пролетни картички от Третото българско царство" (2008), "Прототипи и герои" (2013) и "Какво хапнаха и пийнаха великите българи" (2013), на книгата "Яна Язова: проклятието на дарбата" (2007), на стихосбирките "Сам си стигам" (2002) и "Неразличим" (2004).

В периода 1987 - 1989 г. излизат подготвените от него за печат по оцелели чернови романи на Яна Язова "Левски", "Бенковски" и "Шипка", които съставят трилогията "Балкани". По-късно разчита и урежда издаването на останалите ѝ неизлезли приживе творби. Редактира над 200 книги на български класици и съвременни автори. Бил е редактор-съставител на библиотека "Новолуние" и на възстановената библиотека "Златни зърна" от издателство "Хемус". Възстановява през 2007 - 2009 г. оригиналните текстове на четирилогията "Асеновци" ("Солунският чудотворец", "Дъщерята на Калояна", "Йоан Асен ІІ", "Последният Асеновец") от Фани Попова-Мутафова. Съставя с Румяна Пашалийска антологията за деца "1943", в която влизат творби на известни български писатели от 1943 г., останали неиздадени 75 години.

Председател е на журито на Националния литературен конкурс за разказ от млади автори "Яна Язова", който се организира всяка година от Народно читалище "Постоянство" и Община Лом. Членува в Съюза на българските журналисти.