На дъното на Черно море край нос Калиакра е намерена амфора с документи от Късната античност. Те принадлежат на Несторианската църква, предшественик на днешната Асирийска източна църква. Документите мистериозно изчезват от Института по археология към БАН, където се изследват и превеждат. Единият от изследователите е убит. Кой има интерес ценната находка, наречена Константинополки кодекс, да бъде скрита? И защо? Сред изчезналите документи е непознато евангелие, разкриващо факти за историческата личност на Иисус.

Романът предлага, както интересна криминална интрига, така и една амалгама философия, древни и по-нови факти и загадки.

Георги Джилянов е роден през 1959 г. в гр. Балчик. Завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски" и международни икономически отношения в УНСС. Член е на МЕНСА. Работил е като репортер в Младежка редакция на Националното радио и като сценарист в предаването "Каналето".

Певческата му кариера минава през Ансамбъла на Българската армия, Камерна опера - Благоевград, Българска хорова капела "Светослав Обретенов". В продължение на десет години концертира в различни страни от Западна Европа. От 2012 г. е в трупата на Музикалния театър "Стефан Македонски". Автор е на около 200 статии в периодичния печат и Националното радио, сътрудничи с политически анализи и коментари на централния руски печат. Автор е на два сценария за документални филми, на пет книги, както и на куклени пиеси за деца, с които има спечелени няколко конкурса и се играят у нас и в чужбина.

Има издадени два албума с детски песни - "Добрина" и "Ваканция". Като автор на музика за деца два пъти е печелил награди на Конкурса за детска забавна песен "Сладкопойна чучулига" - Бургас. Носител е на награди от поетичните конкурси: "Поколенията за Ботев", "Море от вино", "Жени и вино" и "Любовта е пиянство" и други. "Константинополският кодекс" е първият му роман.

"Константинопол, август 435 г.

Новият Рим - Константинопол - гъмжеше от народ. И гостите, и жителите му имаха усещането, че се намират в центъра на света. И това усещане беше почти реално - кервани от камили и мулета или от конски каруци, натоварени със стоки и хора, пристигаха всекидневно от изток и запад, а по улиците и пазарите се чуваха толкова много различни езици и говори, че градът наистина изглеждаше като световна столица.

Местните разпознаваха прииждащите само по дрехите и носиите, но и това невинаги помагаше - хората в града изглежда нямаха чет. Хановете и странноприемниците бяха целогодишно претъпкани и на повечето от гостите се налагаше да спят на открито - някои в каруците си, други направо на земята. Сякаш някаква невидима сила беше привлякла на това място хора от целия цивилизован християнски свят. И това си имаше своето обяснение."
Из книгата