"Всеки човек, който се е върнал от ада или поне от преддверието на ада, няколко часа спи непробуден сън без сънища. После се включват мъчителните кошмари.
Срещу това има съвсем просто средство. Оставете този човек да заспи, а след два часа, тоест преди кошмарите да нахлуят в съзнанието му, го събудете, каквито и усилия да ви струва това. Няколко часа го дръжте буден, карайте го да мисли за нещо, да отговаря на сложни въпроси, да решава някакви задачи. Добре ще е и да му съобщите някаква приятна новина. Но нека бъде истинска добра новина, а не глупава измислица. И чак след това го оставете да спи толкова, колкото искат изтерзаната му душа и измъченото му от тежки изпитания тяло.
Ако спазите тази последователност, мозъкът му ще се превключи от тежките спомени към щастливите надежди. В този случай спящият, без да го знае, няма да се измъчва в трескав сън, а ще изпитва прилив на радост и вдъхновение. В съня си ще се подготвя за бъдещи борби и победи.
Не мога да знам дали Сталин специално е заповядал да събудят капитан Зубров, преди да почнат кошмарите, или е просто съвпадение. Но когато се прибира вкъщи след срещата си с вожда, майор Зубров вече действа така, както трябва да се действа, за да се отпуснеш хубаво след много дни смъртен риск и пределно напрежение на силите...
Майор Зубров напълни ваната, отпусна се в горещата вода, унесе се, но не си позволи да заспи. После се ободри с леден душ. И чак след това напълни онази отдавна оставена на масата чаша, изпи я на един дъх, затананика си под нос любимата си песен за тримата танкисти и се просна на кревата.
Вече се съмваше. Но светлината не му пречеше.
Той искаше да спи.
И същевременно не искаше да заспива, отново и отново си припомняше всички приключения през тази удивителна нощ.
Беше получил званието старши лейтенант предсрочно, година и половина след завършването на военното училище.
После пак така предсрочно – званието капитан.
И ето че сега внезапно, и пак предсрочно, беше станал майор.
Но не това го вълнуваше толкова много. За вълнението му имаше друга причина: стотици и стотици военни разузнавачи на стратегическо равнище никога, дори след дълги години успешна работа, нямаше да излязат в свободен полет.
А него го пускаха. Лично другарят Сталин беше повишил Алексей Зубров в звание и го беше попитал дали е готов да излезе в свободен полет.
Зубров беше отговорил, без да се замисли дори за секунда.
И ето че сега, вкъщи, отново и отново си спомняше разговора със Сталин:
– Какво знаете за свободния полет?
– Свободният полет е мечтата на всеки военен разузнавач.
– И вашата мечта ли, другарю майор?
– Това е най-светлата ми мечта.
Мъркащи котета лекичко драскаха с нокътчета шпионската му душа: не е ли прекален този късмет?
Докато заспиваше, гонеше съмненията. Предстоящата работа винаги е риск, постоянен и смъртно опасен. Но кой не обича да рискува?
Заспиваше бавно и блажено. Потъването в съня беше някак си съвсем необичайно – размиваше се границата между реалното и нереалното.
Още преди да заспи, той вече отлиташе в прозрачните далнини. Неизвестно защо се виждаше като белоглав морски орел. Носеше се като черна сянка над водата, измъкваше със страшните си нокти огромна сребриста риба и се издигаше нагоре към златното светило."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.75 / 4 гласа 
