Това е книга, споделяща с читателя пътеписни импресии и размишления за Балканите в бурния четвърт век (1991 - 2016 г.), белязан от социални промени и сътресения. Но в центъра на вниманието на авторката - утвърден специалист от БАН по проблемите на философската антропология и религията - е човекът, "балканецът", през чиято душа и сърце преминават тези събития и промени. Разноликият му колективен образ тук е описан не толкова със средствата и понятията на социалните и хуманитарните науки, а е резултат на жив и реален опит - от срещи, разговори, споделени пътувания и преживявания. В "обектива" на авторката застават учени, бежанци, студенти, шофьори на такси, музиканти, митнически и гранични служители, политици, спътници във влакове и автобуси. Върху житейската канава на техните размисли, съдби, споделени преживявания авторката очертава контурите на основните тематични и проблемни полета в книгата: за характера на промените тук, за ролята на науката, на религията, на политиката в тяхното мирно протичане или войнствено налагане. И най-вече - за призванието на учения; за смисъла и силата/безсилието на неговото знание и слово; за Човешкото в тях.