Илгет. Трите имена на съдбата

Вторият роман на Александър Григоренко "Илгет. Трите имена на съдбата" ни отвежда сред тайгата и разказва за надеждата, за онова, което осмисля истински дните ни. Една книга за намирането на истината, за голямото човешко откритие, че да живееш без страх е голяма благословия.

Потопете се в приказната атмосфера на магичното минало. Книгата на любимият писател на Нарине Абгарян описва живота и обичаите на северните народи, заобиколени от безкрайната тайга. Отвежда ни там, където царува свръхестественото единство с природата, където боговете с размах променят човешки съдби.

"Илгет" разкрива темата за прищевките на съдбата, когато човек изведнъж се измъква от нищетата и се потапя в света на богатствата, но и също толкова бързо губи всичко. За да открие накрая истината, че най-голямата благословия е да живееш без страх...

"Силата и разумът не живеят в човека, те идват при него като гости, когато съдбата ги повика."
Александър Григоренко

"През годините, когато никой не мисли за смъртта, си имах име, което вече съм забравил, сила в тялото и радост в сърцето. Та бях тръгнал тогава на другия бряг на Йонеси, небето беше ясно и синьо и бях радостен, понеже отивах да си открадна една мома, която знаеше, че ще я открадна, и тръпнеше от нетърпение. И докато си мислех за нея, се разсмях от радост и в същия този миг ледът под краката ми бавно се пропука и заплува. Имах хубави ски и забързах, та да мина час по-скоро през опасното място, обаче ледът пукаше все по-силно и ми се стори, че се плъзгам по нанадолнище. Парчето лед под мен се превъртя и паднах във водата. Тя се вкопчи в ските ми и ме повлече към дъното. Успях да смъкна ските и се хванах с две ръце за здравия лед. Държах се с все сили, страхът ми ги беше дал, ръцете ми се плъзгаха, не се престрашавах да се пусна поне с едната, та да си сваля дрехата и брадвата от колана - а водата ги дърпаше и се смееше на страха ми.

Ако имаше някой наблизо, който да ми протегне клон, щях да се спася, но бях сам във великата река. А после дойде миг, в който всичко стихна като пред голям дъжд, и си помислих: "Защо толкова внезапно свършва животът ми? Та нали съм тръгнал да крада мома, която ме чака да я открадна и за която тая кражба е щастие. Кого съм ядосал? Кой иска смъртта ми? С какво съм по-лош от другите, които сега, когато силите ми свършват и скоро няма да мога да се държа за леда, не мрат, а си живеят и си живеят?" И тази мисъл ме изпълни с огромна тъга. Погледнах към ясното небе и си спомних за висшия бог, който спи. Защо спи, след като водата ме повлича под леда? Защо не се събуди и не ме спаси? - Старецът млъкна, усмихна се и ме погледна. - И той се събуди и ме спаси... А не бях казал и дума, нищо не му бях обещал, както правят обикновено хората, когато измолват нещо от безплътните. Прати ми един човек - юрак, ако се съдеше по лицето и говора му... И той си смъкна ските, легна на снега, допълзя до мене и ми протегна дръжката на копието си. И ме извади. А после ми помогна да стигна до брега, където беше землянката му, и подкладе огъня в огнището - продължи старецът. - Подсмихна се и ме попита: "Е, видя ли смъртта?". "Да, видях я", отговорих.

И после и аз не знам защо казах: "Дано никога повече не я видя. Дано никога да не умра". Той се разсмя: "Ако не умреш, животът ще ти омръзне. Питай старците как живеят". "Не - казах, - няма да ми омръзне." "А защо ти е безкраен живот?" Отговорих първото, което ми дойде на ума: "За да видя, каквото другите не виждат, понеже животът е кратък - всички се оплакват от това". "Е, тогава не умирай" - каза ми той и уж на шега, но силно ме блъсна по рамото. Паднах по гръб и двамата се засмяхме. После го попитах как се казва и той отвърна, че е от рода на Носа и името му е Богатия с мъжкари. "Ама нито един мъжки елен нямам - така каза. - Всичките ги зарязах." "Защо?" - попитах го. "Дълга история" - каза той и млъкна, а като по-млад нямаше как да го попитам. Казах му: "Бъди ми по-голям брат. Нали ме спаси". "Ще ти бъда - рече той. - Идвай понякога. Скучно ми е сам..." На сутринта ми даде ските си, даде ми и месо, сушено, и аз тръгнах натам, накъдето се бях запътил - да си открадна жената."
Из книгата

Лабиринт ЕООД
София, 1421
жк Лозенец, ул. Бисер 2 ап. 59
info@labyrinth-books.com