"С новия си труд д-р Живко Войников ни предоставя един пълнокръвен, по същество енциклопедичен преглед на натрупаните знания, дело на поколения изследователи. "Източният въпрос и българското полуосвобождение през 1878 година" е задълбочен авторски прочит на исторически процеси и събития в продължение на няколко века - реалната "рамка" на онова, което се случва като резултат от поредната руско-турска война през 1877 - 1878 г.

Обективният поглед към историческите процеси, ролята на т.нар. Велики сили, различни политически личности, и т.н. е най-доброто лекарство срещу ширещите се заблуди, включително абсурдното делене на "фили" и "фоби" дори и в наши дни. Реалната оценка на случилото е далеч по-полезна за обществения организъм - както от нихилистичната апатия и примиренчество, така и от патетичните самозаблуди. Д-р Живко Войников негласно, но последователно ни убеждава, че най-добрият път към себепознанието на една нация е истината. Дори и да е горчива, тя е верният път към бъдещето."
проф. Пламен Павлов

"Въпросите, свързани с освобождението на България от османското владичество и създаването на Третата българска държава, силно вълнуват нашата общественост. Въпреки че от историческа гледна точка тези събития са сравнително близки до нашето време и има предостатъчно източници, мемоарна и изследователска литература по въпроса, поляризацията на мненията и оценките е голяма. Причината за това е силната идеологизация на освободителната роля на Русия в съзнанието и представите на поколения българи. Този процес започва още в първите години след Освобождението, когато обществото ни се разделя на русофили и русофоби и в различни степени на проявление и нюанси достига до нашето съвремие.

Но истината е съвсем друга. Нито русофилите, нито русофобите в България са прави в крайните, силно изкривени и емоционални оценки, които дават на тези събития. Оказва се, че по-широката българска общественост изобщо не ги познава и предпочита да вярва на готови и неверни клишета съобразно идеологическите си настроения. Ето защо в този труд съм се постарал, представяйки историята на Източния въпрос, от неговото възникване до непълното полуосвобождение и осакатяване на България през 1878 г., да запозная читателите с хода на събитията, техните причини и последствия от една безпристрастна позиция. Проследяването на Източния въпрос изисква и познаването както на отношенията и противоречията на великите европейски държави и техните лидери, които са и главните действащи фактори в неговото развитие, така и настъпателната, шовинистична и завоевателна политика на "малките играчи" - възникналите с помощта на Русия в началото на ХІХ в. Гръцко кралство и Сръбско княжество, и появилото се след Кримската война княжество Румъния, спрямо българските земи. Доколко съм успял в това начинание, ще прецени читателят!

Възникване на Източния въпрос след австро-турските войни от ХVII - XVIII в.

На 29 август 1526 г., след битката при Мохач, османските турци съкрушават Унгария, смятана дотогава за една от най-силните държави в Централна Европа. Тук на бойното поле загива и последният унгарски крал Лайош ІІ. В страната настъпва криза. През септември същата година турците влизат в унгарската столица Буда. Средновековна Унгария прекратява своето съществуване. (Шушарин-1, 1971: 230 - 238)

Войводата на Трансилвания Янош Заполяй, който е бил претендент за унгарската корона, се признава за васал на султана и съхранява владенията си. Словакия (Горна Унгария) и Северозападна Унгария преминават под управлението на Фердинанд І Хабсбург, който през 1521 г. се жени за дъщерята на Лайош ІІ, Ана. Хабсбургите стават владетели на всичко, което е останало от Унгария, и реални нейни наследници. Европейският Югоизток попада за няколко века под сянката на Полумесеца. Хабсбургската монархия става първостепенен противник на османотурската експанзия. Първоначално надмощието е на турска страна. След победата при Мохач, през септември-октомври 1529 г., за пръв път османците обсаждат Виена.

След провалилите се мирни преговори (1530 г.) започва втората австро-турска война от 1532 - 1533 г. Войските на император Карл V спират турското настъпление и по мирния договор от 23 юли 1533 г., подписан в Константинопол, западните и северозападните земи на бившето Унгарско кралство преминават окончателно към Австрия, но тя се задължава за това да плаща ежегоден данък на султана. По време на следващата, трета австро-турска война от 1540 - 1547 г. турците трайно завладяват Централна Унгария и организират еялетите Буда, Егер и Темешвар, просъществували до 1699 г. Подписаният Одрински мирен договор от 1547 г. потвърждава западната част на Унгария като австрийска територия, централната се поставя под османска власт, а в източната - Трансилвания, се обособява като васално на Османската империя княжество.

Войните от 1551 - 1562 г. и 1566 - 1568 г. (четвъртата и петата), водени за господството над Трансилвания, не променят статуквото. През 1592 г. избухва поредната, шеста австро-турска война. В помощ на Хабсбургската империя се присъединяват Влашко, Молдова и Трансилвания. Войските на влашкия княз Михай Витязул (Храбри) няколко пъти преминават Дунав и навлизат в българските земи. Брожението сред българския народ непрекъснато се засилва. През март 1595 г. 2000 хайдути нападат София. Широка известност получават действията на хайдушките войводи Баба Новак и Дели Марко на служба при влашкия княз."
Из книгата