Българското участие във възстановяването на сръбската държава 1804 - 1815

"В продължение на повече от две десетилетия Д-р Живко Войников се утвърди не само като изследовател с широки, разностранни интереси и задълбочени познания, но и като безкомпромисен защитник на историческата истина - истината такава, каквато е, независимо дали на някого това му харесва или не. Неговите проучвания привличат една по правило интелигентна и критично мислеща публика, която държи на обективния прочит на документите и събитията, а не на самоцелното търсене на сензации и патриотарски изблици.

Казаното със сигурност се отнася и за най-новата книга на Д-р Войников. Българската историческа наука и обществена мисъл е в дълг към миналото на Поморавието и други изконно български краища, включително за ролята на местните българи в политическата и културната история на съседна Сърбия. Същевременно проблемът за българския фактор в освобождението на западната ни съседка и изграждането на нейната съвременна държавност системно и съзнателно е игнориран от сръбската наука, образование и официална пропаганда вътре и извън страната.

Д-р Войников с горчивина отбелязва недостатъчната зрелост на българското общество в онази епоха, което води до неосъзнатост, отсъствие на ясни национални цели от страна на редица българи, участници в сръбското освободително движение. С пълно основание авторът цитира думите на руския съвременник генерал Иван Липранди: "Сърбите, които не представляват и една четвърт от българите... облекчиха своето положение и достигнаха чрез оръжие и дипломатически намеси благосъстояние, купено не толкова със своя кръв, колкото с кръвта и храбростта на множеството българи, притекли им се на помощ!".

Крайно време е да бъде казано категорично. И ако се налага, с "висок тон" - във въстанията, довели до раждането на съвременната сръбска държава, българското участие е масово и нерядко определящо."
Проф. Пламен Павлов

Д-р Живко Войников е роден на 24.12.1966 г. в гр. Хасково. От 1970 г. живее в Стара Загора. През 1984 г. завършва средното си образование в гимназията. След наборната служба в армията следва хуманна медицина във Висшия медицински институт в гр. Стара Загора, през времето 1986 - 1992 г. От 1992 до 2002 г. работи като лекар, офицер (ст. л-т) от БА (началник Медицинска служба в ракетен дивизион - под. 22130 гр. Стара Загора), защитава специалност Неврология. След напускане на армията (поради реформата и унищожаване на Ракетните войски) работи в доболничната помощ (ДКЦ и ИППМП). Семеен, с едно дете.

Интересите в областта на историята са още от ученическите му години. Занимава се с история на България, Балканите, българските земи, останали извън пределите на Родината, също с история на Изтока (Средна и Централна Азия) и въпроса за българската етногенеза. Интересува се и от сравнителна лингвистика и българска диалектология.