Тъмните му материи - пълно издание

Тъмните му материи - пълно издание Филип Пулман Времетраене: 1:08 мин. Властелинът на пръстените. Пълно издание Дж. Р. Р. Толкин Времетраене: 1:10 мин. You need to exist. Интерактивен дневник Yungblud (Доминик Харисън) Времетраене: 0:48 мин. Веднъж в живота Т. Л. Суон Времетраене: 1:00 мин.

Най-четената фентъзи поредица след "Властелинът на пръстените"!

Те са само деца - едно момче и едно момиче с мисия от съдбата.

В епичната си вълшебна трилогия "Тъмните му материи" Филип Пулман отключва вратата към свят, паралелен на нашия, и все пак населен с различни създания, като смесва наука, теология и магия с крайно фантастичен и вълнуващ резултат. В този свят демони и крилати същества живеят наред с хората, а загадъчният Прах има силата да обединява вселените, ако преди това не ги унищожи. Присъединете се към Лира, Панталеймон, Уил и останалите герои, които се впускат в най-смайващото и съкрушително приключение на живота си. А в същото време в Небесното царство бушува война - жестока война, която с шокиращия си край ще разкрие тайната на Праха!

Филип Пулман е носител на престижната литературна награда за детски писатели "Астрид Линдгрен" за цялостното си творчество. "Тъмните му материи" е издадена в 40 държави и е третата любима книга на британците в "Голямото четене".

Книгата е част от поредицата "Тъмните му материи" от Филип Пулман.

"Лира и демонът ѝ се прокрадваха през притъмняващата Зала, като се стараеха да се движат така, че да не ги виждат от кухнята. Трите огромни маси по цялото протежение на Залата вече бяха наредени. Среброто и стъклото ловяха последните отблясъци светлина, а дългите пейки бяха издърпани в очакване на гостите. Високо в полумрака на стените висяха портретите на предишни Ректори. Лира стигна до подиума и се озърна през рамо към отворената кухненска врата. Не видя никого и се приближи до високата маса. Тук приборите не бяха сребърни, а златни и вместо пейки имаше четиринайсет махагонови стола с кадифени възглавници.

Лира спря до стола на Ректора и леко чукна с нокът най-голямата чаша. Из Залата се разнесе мелодичен звън.
– Това е несериозно! - прошепна демонът ѝ. – Дръж се прилично!
Демонът се казваше Панталеймон и беше приел формата на нощна пеперуда - тъмнокафява, та да не се вижда в полумрака на Залата.
– В кухнята вдигат прекалено много шум, за да ни чуят - прошепна в отговор Лира. – А Главният лакей няма да дойде преди първия звънец, така че спри да мрънкаш.
– Въпреки това тя сложи ръка върху звънтящия кристал, а Панталеймон изпърха през открехнатата врата на Стаята за отдих в другия край на подиума. Миг по-късно той отново се появи.
– Няма никой - съобщи шепнешком. – Но трябва да побързаме.

Лира се сниши до равнището на високата маса и се стрелна през вратата на Стаята за отдих, чак там се изправи и се огледа. Единствената светлина идеше от камината, където цепениците изпращяха и запратиха към комина цял рояк ярки искри. Тя беше прекарала по-голямата част от живота си в Колежа, но никога не беше влизала в Стаята за отдих. Само Професорите и гостите им имаха право да влизат там, при това жени не се допускаха. Дори на прислужниците не се разрешаваше да почистват. Това беше задължение на Иконома.

Панталеймон кацна на рамото ѝ.
– Сега доволна ли си? Какво ще кажеш да се махаме? - прошепна той.
– Не говори глупости! Искам малко да поогледам.
Стаята беше голяма, с овална маса от полирано розово дърво, на която бяха наредени различни гарафи и чаши, както и сребърна преса за тютюн и стойка с няколко лули. На бюфета недалеч имаше малък примус и кошничка с макови главички.
– Добре си живеят, а, Пан? - промърмори Лира.

Тя се отпусна в едно от зелените кожени кресла, което беше толкова дълбоко, че почти се излегна, но само след миг се изправи, подпъхна крака под себе си и се загледа в портретите по стените. Сигурно пак стари Професори - мрачни, брадати, в дълги мантии, те я гледаха от рамките си с величествено неодобрение.
– За какво ли си говорят? - попита Лира, по-точно понечи да попита, защото още преди да го е изрекла, отвън се чуха гласове.
– Бързо зад креслото! - изсъска Панталеймон и за част от секундата Лира се озова зад креслото и се спотаи там. Това едва ли беше най-доброто скривалище - в самия център на стаята и ако не стоеше много тихо...

Вратата се отвори и светлината в стаята се промени. Един от новодошлите носеше лампа, която постави на бюфета. Лира виждаше краката му в тъмнозелени панталони и лъснати до блясък черни обувки. Беше слуга
– Пристигна ли вече лорд Азриел? - прозвуча нечий дълбок глас.
Беше Ректорът. Лира затаи дъх, когато демонът на прислужника (куче като на повечето слуги) изприпка покрай нея и седна тихо в краката му. Сега се видяха и краката на Ректора в обичайните му вехти черни обувки.

– Не, ваше благородие - отвърна Икономът. – И от Аеродок няма никакви вести.
– Предполагам, че ще е гладен. Въведи го направо в Залата.
– Да, ваше благородие.
– Наля ли за него от специалното токайско?
– Да, ваше благородие. От реколта 1898-а, както наредихте. Помня, че негова светлост имаше слабост към това вино.
– Добре. Сега ме остави сам.
– Ще ви трябва ли лампата, ваше благородие?
– Да, остави я тук. Само ела по някое време да подрежеш фитила, докато вечеряме.

Икономът леко се поклони и си тръгна. Демонът му покорно заприпка след него. От ненадеждното си укритие Лира наблюдаваше как Ректорът се приближи до големия дъбов гардероб в ъгъла, свали мантията си от закачалката и я наметна с пъшкане. Личеше, че е бил много силен мъж, но сега отдавна беше прехвърлил седемдесетте и движенията му бяха бавни и сковани. Демонът му гарван се спусна от гардероба на обичайното си място върху дясното му рамо.

Лира усещаше, че Панталеймон е настръхнал от вълнение, макар да не издаваше нито звук. Тя самата беше приятно развълнувана. Гостът, когото Ректорът беше споменал, й се падаше роден чичо. Лорд Азриел я изпълваше със страх и възхищение. Говореше се, че бил замесен в голямата политика, в някакви тайни изследвания, във войни, в далечни краища, и никога не се знаеше кога ще се появи. Нравът му беше необуздан. Ако я свареше тук, щяха да я накажат сурово, но все някак щеше да го преживее.Ала онова, което видя, напълно промени всичко.

Ректорът извади от джоба си сгъната хартия и я сложи на масата. Махна запушалката на една гарафа със златисто вино, разгъна пакетчето и изсипа на тънка струйка някакъв бял прах, после смачка хартията и я захвърли в огъня. Извади от джоба си молив, разбърка виното, докато прашецът се разтвори, и сложи запушалката. Демонът му нададе тих отривист грак. Ректорът промърмори нещо в отговор и се огледа наоколо изпод тежките си клепачи, после излезе през същата врата, през която беше дошъл.

– Видя ли, Пан? - прошепна Лира.
– Разбира се, че видях! Сега бързо, преди да е дошъл Главният лакей!
Но още неизрекъл, откъм далечния край на Залата се разнесе звън.
– Звънецът на Главния лакей! - каза Лира. – Мислех, че имаме повече време.
Панталеймон бързо изпърха до вратата на Залата и пак така стремително се върна.
– Вече е там - съобщи той. – А не можеш да минеш и през другата врата...

Другата врата - онази, през която беше излязъл Ректорът, водеше към шумния коридор между Библиотеката и Професорската стая. По това време на деня той беше пълен с мъже, които навличаха тогите си за вечеря или бързаха да оставят книжата и куфарчетата си в Професорската стая, преди да се запътят към Залата. Лира възнамеряваше да се върне по пътя, по който беше дошла, достатъчни ѝ бяха само няколко минути, преди да звънне звънчето на Главния лакей. Ако не беше видяла Ректора да слага белия прах във виното, може би щеше да рискува да си навлече гнева на слугата или да се опита да се промъкне незабелязано през оживения коридор. Но сега беше объркана и това я разколеба."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg