store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Хотел Тито - Ивана Бодрожи...
Начало   Книги    ...    ...    Съвременни рома...  
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
Хотел Тито - Ивана Бодрожич - книга

Хотел Тито


Ивана Бодрожич

Цена:  17.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 04-08-2021 г., Четвъртък 05-08-2021 г. или
Петък 06-08-2021 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 6 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#300254
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2021 г.
ИздателствоКиви
Категории
КорицаМека
Страници270
Тегло0.500 kg
EAN9786192500153
ISBN9786192500153
  • Описание
  • Откъс от книгата
Още с излизането си "Хотел Тито" печели признанието на читатели и критика, удостоен е с наградата "Kiklop" за най-добра прозаична творба на 2010 г. Първият му превод излиза в реномираното немско издателство "Hanser", а следващият - във френското "Acte Sud". Досега е преведен още на словенски, чешки, македонски и турски, предстои и неговото филмиране.

"Хотел Тито" е роман, който разказва за ада на войната и нейните последици през очите на децата, израснали в нея. Той описва седемте години живот като бежанка на главната героиня от нейната деветгодишна възраст, когато загубва дирите на баща си и заедно с майка си и брат си живее без собствен дом, в борба за няколко квадратни метра площ. Въпреки мрачните събития, съпътстващи израстването на героинята, в книгата не доминира ужасът от войната, тя е наситена с много ирония и духовна сила, нежност и любов - с всичко, което съпътства живота на едно момиче: първите излизания, първите влюбвания и разочарования, първите срещи. В пъстрата галерия от образи - на бежанци и местни жители, с които се сблъсква героинята в безрадостната си съдба, - се оглежда цяла Хърватия от следвоенните години, описана с искреността и автентичността на свидетелски разказ. В хода на повествованието, както и в живота, главната героиня се променя и израства, променя се и цялото общество около нея, и макар че това израстване е трудно и болезнено, редом с горчивото познание на помъдряването в него се съдържа и нещо от загубената невинност на детството.
"Хотел Тито" майсторски добавя политическо измерение на личния спомен. Книгата е документ за истинската човечност, разказан с много остроумие и лекота."
Neue Zurcher Zeitung

"Книгата на Бодрожич "Хотел Тито" е въздействащ разказ за човешката съпротива. Автентично, ужасяващо и безкрайно затрогващо четиво, което успява да ни помири с миналото. Романът ни прави свидетели на своето издигане в класическия канон."
Оуън Колфър, автор на поредицата "Артемис Фоул"

"Базиран на личен опит, романът на Бодрожич преплита историята за израстването на едно момиче с картини от войната и умело показва колко е тънка границата между знанието за човешката трагедия и нейното осъзнаване. Дистанцираният тон на книгата само подсилва усещането за значимостта на образите, които авторката запечатва в съзнанието на своите читатели."
Library Journal, "Ten Top Titles for Winter Reading"

"Когато на литературната сцена се случи нещо значимо и се появи наистина добра книга, струва си да спрем за миг, да приветстваме нейната поява и да се насладим на раждането на един нов литературен талант."
Миленко Йергович, автор на "Сараевско Марлборо"
Поетеса и писателка, Ивана Бодрожич е родена във Вуковар (1982). Баща ѝ е убит в Хърватската война за независимост през 1991 г. след превземането на града от сръбските войски и масовото избиване на военнопленници в Овчара (официално се води за безследно изчезнал), а тя живее с майка си и брат си като бежанка първо на Адриатическото крайбрежие, а след това в бившата Политическа школа в Крумовец, родното място на Тито. Завършва хърватски език и литература в Загребския университет. Дебютира с поезия - стихосбирката и "Първа крачка в мрака" (2005) е отличена с наградата за млади поети. През 2010 г. издава и своя първи, полуавтобиографичен роман "Хотел Загоре (Тито)". Последван е от още две стихосбирки „Прелез за диви животни“ и "In a sentimental mood", от сборника с разкази "100% памук" и политическия трилър "Дупка", както и от романа "Синове, дъщери".
"Не си спомням как започна всичко. Само някакви откъслечни проблясъци - отворените прозорци вкъщи, лепкавия летен следобед, полуделите жаби откъм Вука. Промушвам се между два фотьойла и си тананикам: Кой твърди, кой тръби: Сърбия е малка. Татко затваря вестника и ме поглежда, усещам яда му:
- Какви са тия песни? - пита.
- А, нищо, знам я от Бора и Даниел.
- Да не съм те чул повече, ясно ли е?
- Добре, старче.
- Аз съм ти баща, не съм ти никакво старче, мамка му!

Стягаме се за море. За първи път отиваме сами двамата с брат ми. Той е на шестнайсет, а аз на девет. С нас идва и Желка - дъщерята на съседката, с една година по-малка от брат ми. Искам да съм като нея и много се вълнувам, защото майките ни ѝ заръчаха да се грижи за мен. Цяла нощ не съм мигнала. На масичката между моето легло и това на брат ми са сложени паспортите. Лампата в стаята е изгасена и аз го моля да легна при него.
- Защо са ни паспорти, щом отиваме просто на море? - прошепвам.
- Татко каза, ако се забърка някоя каша, да заминем при чичо в Германия - отвръща той.

Не разбирам какво може да се забърка, но предчувствам, че е свързано с политика, защото всички все за нея приказват. Имам една маймунка, на която ѝ викам Месо, понеже прилича малко на Стипе Месич, нашия министър-председател. Представяме си какво ли ще е да отидем при чичо в Германия. Брат ми разправя, че там всички били богати и в такова жилище като нашето живеели само циганите. Много обичам чичо, брата на татко. Той си идва през лятото, има млада жена немкиня, всички го слушат, като говори, и ухае много приятно. Тази година жена му доведе пуделчето им Джина, а баба и дядо не искаха да го пуснат вкъщи и казаха, че трябвало да спи отвън в бараката. Стана голям скандал, баба се развика, че щяла да отрови това псе, та татко отиде да ги помирява. Джина остана вътре. Чичо винаги ни носи подаръци и марципан. Тази година получих кожена волейболна топка, която не можа да се напомпа. А брат ми - футболна, обаче той никога не си е падал по мачовете. Много скоро ме изгони обратно в моето легло, но аз още дълго си мечтах за разни неща. Автобусната спирка във Вуковар вони, рано сутрин е, спи ми се и ми се иска да си бях останала в леглото. Татко ме носи, нищо че съм голяма, носи ме през целия път. Облечен е с бели панталони и синя тениска. На раздяла се млясваме по устата, първо се намръщваме леко, а после ужким се целуваме. Това си е наш номер. На гарата е пълно с деца, наместваме се в четири автобуса. Родителите ни махат ли, махат, махаме и ние в отговор, вече не виждам нашите, но махам на другите, които не познавам, а и те на мен. Усмихват ни се и ни подвикват да се пазим, някои майки дори плачат. Няколко от тях подтичват след автобуса чак до кръстовището.

Никога преди не съм била на остров. Чакам с нетърпение да пристигнем, пътуваме толкова дълго, че вече два пъти повръщам, и не само аз. Няколко пъти зърнахме морето от автобуса, но после то пак се скри зад някакви планини. Тъжно ми е, че днес няма да успеем да се изкъпем в него, но и малко ме е страх, защото не мога да плувам. Често се къпехме на Щранд - пясъчната ивица край нашата Вука, но там, докато не ти омръзне да вървиш, е все плитко, та не се налагаше да плувам. На Дунава ходех единствено с баба, която твърдеше, че плувала като ютия, затова зяпах как другите деца плуват с пояси, а на мен ми се разрешаваше само да си натопя краката и да се измия. Щом най-после пристигнахме, получих голяма стая, която трябваше да деля с още дванайсет непознати момиченца на моята възраст. Вече се бях настанила на едно от леглата, когато влезе Желка с ръководителката и заяви, че не бивало да се разделяме. Така се озовах в стаята на по-големите. Бях щастлива и уплашена. На някои от момичетата им докривя, че ме набутаха при тях, защото бяха сигурни, че ще ги шпионирам и ковладя, обаче бързо се сприятелихме. Не дърдорех и не досаждах, бях учтива с всички. Викаха ми "малката", а аз бях пленена от техните подплънки, дезодоранти, спирали и прически ала Тайчи. Всяка вечер на терасата на почивния дом, на който викахме "Ветровитата вила", имахме дискотека. Някакво непознато момче постоянно вървеше подире ми и всички ме убеждаваха, че трябвало да танцувам с него, защото било син на известна актриса. През деня играехме на "Не се сърди, човече" и се къпехме в морето. Един следобед брат ми ме повика да се разходим по крайбрежната алея и като стигнахме края на кея, ме блъсна в морето. Започнах да размахвам ръце и да пищя, водата ми влизаше в устата, а той само стоеше на кея и викаше:
- Плувай, плувай!
Не знам как, но скоро се добрах до брега. Разплаках се, дрехите ми бяха мокри, а на краката си имах само една бяла лачена обувка. Брат ми рече:
- Видя ли, че можеш?
Така проплувах.

Вече сме на морето две седмици по-дълго от предвиденото. Преди няколко дни ни качиха в автобуса и потеглихме към пристанището, но ни върнаха обратно. Отново си разопаковахме багажа. Брат ми стои над мивката и пере гащите и потниците ни, защото вече нямаме чисто бельо. Почти всеки ден ни дават за обяд пържена риба и все повече си мечтаем за дома. Често ходим до магазина за йогурт и сандвич със зеленчуци и пресен колбас паризер. Яд ме е, че от страх да не ми я откраднат, си оставих вкъщи най-новата кукла, истинска Барби с гумени крака, дето се свиват, и си взех само пластмасовите. Една сутрин, като излязох в двора на почивния дом, видях мама. Никога не съм се чувствала толкова щастлива. Заведе ни с брат ми да ни почерпи по четири топки сладолед, а после мен на фризьор да ме подстриже "на италианска прическа". Двете с майката на Желка ги настаниха в отделна стая на тавана и онази нощ спах при тях. Чувах ги да си говорят за някакво минаване през царевичака, за Мира, която карала колело в деветия месец, и за влака, където всички пердета трябвало да са спуснати, но в леглото при мама ми беше толкова хубаво! Знаех, че се е скарала с татко - каза ми го брат ми, - не поискал да ги закара дори до Винковци, та да не си помислел някой, че бяга, и после да ни сочат с пръст. Затова дори не попитах за него, да не я натъжавам, макар че ми се искаше да разбера кога ще дойде. Вече цял месец сме на море, започва новата учебна година и трябва да тръгнем някъде на училище, за да не изгубим първия срок, преди да сме се прибрали у дома.

На централната гара в Загреб ни посрещна другият ми чичо. Карахме през града, който блестеше на есенното слънце. Жилището му беше далеч от центъра и имах чувството, че вече не сме в Загреб, обаче ми обясниха, че всичко наоколо било все Загреб. Беше толкова голям! Чичови живееха в малък двустаен апартамент в сутерена, а нас ни настаниха на първия етаж, който беше празен. Често спях долу, при братовчедките ми, освен когато бяхме скарани. Отначало ни беше много хубаво. На нас с брат ми постоянно ни угаждаха, а в новото училище нямах почти нищо за учене и бездруго имах само шестици. Един следобед двете с братовчедка ми се връщахме след часовете и докато се изкачвахме към вкъщи по покрития с чакъл път, зави сирена. Беше въздушна тревога, аз се разпищях и заплаках. Обзе ни паника и избягахме в къщата на някакви съседи. Нищо не се случи, но настана нов период. Вкъщи беше все по-тясно. Веднъж, като исках да вляза в банята, по-голямата ми братовчедка се изпречи пред мен и заяви:
- Това е моята къща, аз влизам първа.
Друга сутрин на закуска по-малката ѝ сестра заяви на мама:
- Ти ще ни изядеш всичкия хляб.

Отначало току печаха сладкиши, но после всичко взе да намалява и вече не печаха, а ние никога не отваряхме хладилника сами. Понякога, като си легнехме, чувахме гласовете им в кухнята. Обикновено татко звънеше през три дни, но след време взеха да минават и по цели осем без никакви вести от него. В събота сутрин се срещахме с Желка и майка ѝ на площада в центъра. Прегръщахме се и се целувахме, сякаш не сме се виждали от години. И те двете живееха при роднини, а моят и нейният баща бяха останали заедно във Вуковар. Приказвахме си какво ще бъде, като се приберем. После отивахме да хапнем бюрек или сладолед. На връщане обикновено мълчахме. Отначало загребчани ни се струваха просто по-добри от нас. Бяха по-добре облечени, ходеха по по-широки булеварди и големи площади и пътуваха с трамвай с такъв вид, сякаш не е кой знае какво. Имаха тостери и миялни машини, а по ъглите на стаите - паяжини. Такива ни се виждаха. Скоро след това и ние пътувахме с трамвай - безплатно с жълтата карта - и научихме няколко градски линии. Можех да се возя по цял ден и да ям само от техния сланац, защото все се налагаше да ходим я до някоя община, я до Червения кръст или "Каритас" за провизии, а на мен това ми харесваше. Веднъж получихме в Каритас пълна торба със сладкиши и я помъкнахме към "Чърномерец" в претъпкания трамвай. В нашата мотриса някаква издокарана госпожа каза на спътничката си, че бежанците били тия, дето я правели тая блъсканица, защото по цял ден се возели насам-натам. Погледнах я и се усмихнах, понеже знаех, че ние сме преселници, пък бежанци бяха онези от Босна.

След два-три месеца живот в Загреб някои неща ни станаха привични. Дойде есента и започнаха дъждовете. Постепенно спря да ни е забавно. Вероятно дотогава бяхме изхарчили всичките триста марки, дето мама ги беше донесла със себе си. Все по-малко бяха хората, които излизаха от Вуковар и ни носеха вести за нашите. И един ден чухме, че старите са убити. Тъй викахме на родителите на татко. Заклани. Тази дума я чух съвсем ясно. Бях се скрила зад електрическата печка, която делеше коридора и кухнята. Мисля, че възрастните знаеха, че съм там, но се правеха, че не ме виждат, пък аз се преструвах, че не съм чула. Всички отново станаха много мили един към друг и аз забравих за чутото. Все по-често мама се скриваше в банята и се връщаше с подути очи. Вече от доста време татко не се обаждаше. Някъде по това време двете с по-малката ми братовчедка непрекъснато се молехме на Бога. Коленичехме пред дивана и редяхме молитви на висок глас да ни чуят всички, за всичко, което се сетехме. За мир, за хърватската гвардия, за Петриня, за Цезар и Клеопатра, а после правехме разни идиотски гримаси и се кикотехме, но тъй че никой да не ни види. Възрастните ни хвалеха и аз заявявах на всеослушание, че ще стана монахиня. Стигнахме дотам, че се преструвахме, че изпълняваме литургия, и при един от нашите сеанси на вратата дойде пощальонът. Донесе писмо от татко. Пишеше, че е добре и не е ранен, че много му липсваме и скоро ще се видим. Възрастните решиха, че това е добър знак и ако някой можел да ни спаси от този ад, то това сме били ние, децата. Бяхме горди. Няколко дни по-късно видях Лука и той беше първото момче, което си харесвах, макар че беше от по-горен клас. Така се отказах от идеята да ставам монахиня, но още дълго се молех предано на Бога."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 8.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Хотел Тито", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Мнения на посетители
 

Ако искаш да си първият дал мнение за тази книга, направи го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Поезия в проза - книга

Поезия в проза


Емил Верхарен

Сонм
Цена:  16.00 лв.
Подобно на редица поети от втората половина на XIX век след Бодлер, Емил Верхарен (1855 - 1916) - един от основоположниците на символизма и ярка фигура в белгийската франкофонска литература, също опитва перото си в писането на поезия в проза. Между 1886 и 1895 година той създава четиридесет и шест творби. Същинска лаборатория за поетическо изкуство и модернизъм, този жанр се превръща в повод за експериментиране с гранични изразни форми. В поемите в проза на Верхарен се смесват оригинална визия за света и слово, което руши установените синтактични, лексикални и прозодични рамки на езика. Както Рембо в "Озарения& ...
Соленоид - книга

Соленоид


Мирча Картареску

Фабер
Цена:  48.00 лв.
Единодушно считан от критиците за шедьовъра на Мирча Картареску досега, "Соленоид" е монументален роман, в който отеква ехото на Пинчън, Борхес, Кафка и други големи учители. Пред нас е дългият дневник на разочарован писател, който разказва за детството и юношеството си в един призрачен и меланхоличен Букурещ. Безименният герой - учител по румънски език в квартално училище, с неуспешна литературна кариера и с професия, която не го интересува, купува стара къща с форма на кораб, построена от изобретателя на соленоида - гигантска магнитна намотка, която се намира под мазето. Нейната гравитационна сила не ...
Деца мои - книга

Деца мои


Гузел Яхина

Колибри
Цена:  24.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
От авторката на "Зулейха отваря очи". "Деца мои" е омагьосваща история за всепоглъщащата любов, саможертвата и страданието, за творчеството и политическите превратности. В центъра на повествованието за съдбата на руските немци от Поволжието е животът на скромния селски учител Якоб Бах. Загубил гласа си от мъка след смъртта на любимата си жена, той се грижи със затрогваща всеотдайност за своята дъщеря и бездомния Васка, опитвайки се да ги защити от ужасите на външния свят. Удивителен разказвач на приказки, които се сбъдват, Бах наблюдава отдалеч разтърсващите страната събития: революция, война, ...
Пътешествайки - книга

Пътешествайки


Никос Казандзакис

Ентусиаст
Цена:  26.00 лв.
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Не разполагаме с нищо друго, освен с един-единствен миг, нека превърнем това мигновение във вечност, друго безсмъртие няма." Никос Казандзакис "Казандзакис пътува непрестанно, преследван от, или преследвайки живота в неговия най-важен и най-романтичен смисъл." Kirkus Review ...
Нас, които ни няма - книга

Нас, които ни няма


Антония Апостолова

Жанет - 45
Цена:  20.00 лв.
"Нас, които ни няма" е обяснение в любов на цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90-те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта."Много добър стил. Чудесно построени изречения, ритъм, образност, майсторски описани сцени. Конструкцията с двете огледални части ...
Времеубежище - книга

Времеубежище


Георги Господинов

Жанет - 45
Цени от:  20.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората…" Надежда РадуловаИ тогава миналото тръгна да завладява света… В началото залогът е една клиника, в края - един континент. Роман ...
Хотел Фланаганс - книга

Хотел Фланаганс


Оса Хелберг

Бард
Цена:  19.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
В хотел "Фланаганс" в Лондон може да се случи всичко. През шейсетте години на двайсети век тук се събира каймакът на светското общество - аристократи, бизнесмени и богаташи, а да не получиш покана за легендарните партита на собственичката Линда Лансинг, е истинска катастрофа. В действителност обаче Линда остава чужденка в този свят. Тя пристига в Лондон като обикновено момиче от провинциална Швеция и подмолните ѝ братовчеди смятат, че е длъжна да им продаде хотела и да се върне в родната Фиелбака. Макар да са минали дълги години, откакто е наследила "Фланаганс", Линда все още не се чувства приета ...
И замириса на бабини гозби и спомени - книга

И замириса на бабини гозби и спомени


Хермес
Цена:  15.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Сборник със свидни истории и любими рецепти от нашите баби. Eдинствено по рода си у нас кулинарно издание, събрало автентични готварски рецепти от нашите баби и съкровени истории за тях. Съставител на сборника е Ивинела Самуилова, автор на романа "Бабо, разкажи ми спомен" ("Любима книга на България", 2016 г.). Когато кани читателите си да ѝ изпратят рецепти за любими бабини гозби, придружени със спомен, Ивинела не подозира, че резултатът ще е толкова "интересно, задушевно и полезно четиво, чиято стойност не е само силно емоционална, но и много практическа и в известен смисъл - ...
Към езерото - книга

Към езерото


Капка Касабова

Жанет - 45
Цена:  22.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Езерата Охрид и Преспа. Две древни езера, свързани с подземни реки. Две езера, които пазят трудни спомени за миналото на тези земи и тайната на непомръкващото им привличане. Две езера, които са изиграли важна роля в семейната история на майчиния род на Капка Касабова. Докато пътува към родното място на баба си, Касабова стига до един кръстопът на историята: две езера, разположени в пограничния планински район между Северна Македония, Албания и Гърция. Тук минава древния римски път Виа Игнатия, който свързва Рим с Константинопол. Някогашен търговски и духовен център на южните Балкани, този езерен район и днес е едно от ...
Виктор Франкъл Да! на живота въпреки всичко: Автобиография - книга

Виктор Франкъл
Да! на живота въпреки всичко: Автобиография


Леге Артис
Цена:  12.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Това е една откровена автобиография, която дава представа за произхода, раждането и развитието на един голям учен, психиатър и преди всичко хуманист. Преживял лагерите, загубата на своите близки, допринесъл за спасяването на стотици евреи от лагерите, на младежи - от самоубийства, Виктор Франкъл още приживе става световна легенда, уважаван от пациенти, колеги, държавници, дори от папата. Книгата разказва за семейната среда, образование, търсения на Франкъл, за това как практиката на логотерапията фактически изпреварва теорията заради спешната необходимост в лагерите да се намери спасителен подход, някакъв смисъл, да се ...
Дневникът на госпожица Джоун Мартин и други неиздавани разкази - книга

Дневникът на госпожица Джоун Мартин и други неиздавани разкази


Вирджиния Улф

Изток - Запад
Цена:  14.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Вирджиния Улф (1882 - 1941) е призната за една от най-големите писателки на XX в., ключова фигура в световната литература. През целия си творчески живот тя създава малък брой разкази и темите в тях са онези новаторски търсения от 20-те години, които изследват личността и съзнанието, конфликта между вечното и преходното, между действителното и въображаемото, и именно тяхната неповторимост изисква въвеждането на нови литературни техники. В тези ранни разкази най-добре, дори нагледно, се вижда как около зрънцето реалност Вирджиния Улф с лекота плете мрежа от мисловни асоциации - странни, мъгляви, често неразбираеми. ...
Мъжът с червеното палто - книга

Мъжът с червеното палто


Джулиан Барнс

Обсидиан
Цена:  24.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Джулиан Барнс, носител на наградата "Букър" и ревностен франкофил, ни пренася в Париж от края на XIX в., за да обрисува Бел епок чрез живота на една забележителна личност: д-р Самюел Поци. Той е красив и харизматичен. Освен това е световнопризнат хирург, учен атеист, колекционер, донжуан и модел на един от най-великолепните портрети на Джон Сингър Сарджънт. Сложните отношения в семейството на д-р Поци се развиват на фона на прекрасната епоха на разкоша и удоволствията, която обаче често показва грозната си страна: тя е истерична, нарцистична, упадъчна. Това е време на жестоки предразсъдъци и неистов ...

Хотел Тито


Ивана Бодрожич

Хотел Тито - Ивана Бодрожич - книга
Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  17.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 04-08-2021 г., Четвъртък 05-08-2021 г. или
Петък 06-08-2021 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 6 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#300254
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2021 г.
ИздателствоКиви
Категории
КорицаМека
Страници270
Тегло0.500 kg
EAN9786192500153
ISBN9786192500153
Описание
Още с излизането си "Хотел Тито" печели признанието на читатели и критика, удостоен е с наградата "Kiklop" за най-добра прозаична творба на 2010 г. Първият му превод излиза в реномираното немско издателство "Hanser", а следващият - във френското "Acte Sud". Досега е преведен още на словенски, чешки, македонски и турски, предстои и неговото филмиране.

"Хотел Тито" е роман, който разказва за ада на войната и нейните последици през очите на децата, израснали в нея. Той описва седемте години живот като бежанка на главната героиня от нейната деветгодишна възраст, когато загубва дирите на баща си и заедно с майка си и брат си живее без собствен дом, в борба за няколко квадратни метра площ. Въпреки мрачните събития, съпътстващи израстването на героинята, в книгата не доминира ужасът от войната, тя е наситена с много ирония и духовна сила, нежност и любов - с всичко, което съпътства живота на едно момиче: първите излизания, първите влюбвания и разочарования, първите срещи. В пъстрата галерия от образи - на бежанци и местни жители, с които се сблъсква героинята в безрадостната си съдба, - се оглежда цяла Хърватия от следвоенните години, описана с искреността и автентичността на свидетелски разказ. В хода на повествованието, както и в живота, главната героиня се променя и израства, променя се и цялото общество около нея, и макар че това израстване е трудно и болезнено, редом с горчивото познание на помъдряването в него се съдържа и нещо от загубената невинност на детството.
"Хотел Тито" майсторски добавя политическо измерение на личния спомен. Книгата е документ за истинската човечност, разказан с много остроумие и лекота."
Neue Zurcher Zeitung

"Книгата на Бодрожич "Хотел Тито" е въздействащ разказ за човешката съпротива. Автентично, ужасяващо и безкрайно затрогващо четиво, което успява да ни помири с миналото. Романът ни прави свидетели на своето издигане в класическия канон."
Оуън Колфър, автор на поредицата "Артемис Фоул"

"Базиран на личен опит, романът на Бодрожич преплита историята за израстването на едно момиче с картини от войната и умело показва колко е тънка границата между знанието за човешката трагедия и нейното осъзнаване. Дистанцираният тон на книгата само подсилва усещането за значимостта на образите, които авторката запечатва в съзнанието на своите читатели."
Library Journal, "Ten Top Titles for Winter Reading"

"Когато на литературната сцена се случи нещо значимо и се появи наистина добра книга, струва си да спрем за миг, да приветстваме нейната поява и да се насладим на раждането на един нов литературен талант."
Миленко Йергович, автор на "Сараевско Марлборо"
Поетеса и писателка, Ивана Бодрожич е родена във Вуковар (1982). Баща ѝ е убит в Хърватската война за независимост през 1991 г. след превземането на града от сръбските войски и масовото избиване на военнопленници в Овчара (официално се води за безследно изчезнал), а тя живее с майка си и брат си като бежанка първо на Адриатическото крайбрежие, а след това в бившата Политическа школа в Крумовец, родното място на Тито. Завършва хърватски език и литература в Загребския университет. Дебютира с поезия - стихосбирката и "Първа крачка в мрака" (2005) е отличена с наградата за млади поети. През 2010 г. издава и своя първи, полуавтобиографичен роман "Хотел Загоре (Тито)". Последван е от още две стихосбирки „Прелез за диви животни“ и "In a sentimental mood", от сборника с разкази "100% памук" и политическия трилър "Дупка", както и от романа "Синове, дъщери".
Откъс от книгата
"Не си спомням как започна всичко. Само някакви откъслечни проблясъци - отворените прозорци вкъщи, лепкавия летен следобед, полуделите жаби откъм Вука. Промушвам се между два фотьойла и си тананикам: Кой твърди, кой тръби: Сърбия е малка. Татко затваря вестника и ме поглежда, усещам яда му:
- Какви са тия песни? - пита.
- А, нищо, знам я от Бора и Даниел.
- Да не съм те чул повече, ясно ли е?
- Добре, старче.
- Аз съм ти баща, не съм ти никакво старче, мамка му!

Стягаме се за море. За първи път отиваме сами двамата с брат ми. Той е на шестнайсет, а аз на девет. С нас идва и Желка - дъщерята на съседката, с една година по-малка от брат ми. Искам да съм като нея и много се вълнувам, защото майките ни ѝ заръчаха да се грижи за мен. Цяла нощ не съм мигнала. На масичката между моето легло и това на брат ми са сложени паспортите. Лампата в стаята е изгасена и аз го моля да легна при него.
- Защо са ни паспорти, щом отиваме просто на море? - прошепвам.
- Татко каза, ако се забърка някоя каша, да заминем при чичо в Германия - отвръща той.

Не разбирам какво може да се забърка, но предчувствам, че е свързано с политика, защото всички все за нея приказват. Имам една маймунка, на която ѝ викам Месо, понеже прилича малко на Стипе Месич, нашия министър-председател. Представяме си какво ли ще е да отидем при чичо в Германия. Брат ми разправя, че там всички били богати и в такова жилище като нашето живеели само циганите. Много обичам чичо, брата на татко. Той си идва през лятото, има млада жена немкиня, всички го слушат, като говори, и ухае много приятно. Тази година жена му доведе пуделчето им Джина, а баба и дядо не искаха да го пуснат вкъщи и казаха, че трябвало да спи отвън в бараката. Стана голям скандал, баба се развика, че щяла да отрови това псе, та татко отиде да ги помирява. Джина остана вътре. Чичо винаги ни носи подаръци и марципан. Тази година получих кожена волейболна топка, която не можа да се напомпа. А брат ми - футболна, обаче той никога не си е падал по мачовете. Много скоро ме изгони обратно в моето легло, но аз още дълго си мечтах за разни неща. Автобусната спирка във Вуковар вони, рано сутрин е, спи ми се и ми се иска да си бях останала в леглото. Татко ме носи, нищо че съм голяма, носи ме през целия път. Облечен е с бели панталони и синя тениска. На раздяла се млясваме по устата, първо се намръщваме леко, а после ужким се целуваме. Това си е наш номер. На гарата е пълно с деца, наместваме се в четири автобуса. Родителите ни махат ли, махат, махаме и ние в отговор, вече не виждам нашите, но махам на другите, които не познавам, а и те на мен. Усмихват ни се и ни подвикват да се пазим, някои майки дори плачат. Няколко от тях подтичват след автобуса чак до кръстовището.

Никога преди не съм била на остров. Чакам с нетърпение да пристигнем, пътуваме толкова дълго, че вече два пъти повръщам, и не само аз. Няколко пъти зърнахме морето от автобуса, но после то пак се скри зад някакви планини. Тъжно ми е, че днес няма да успеем да се изкъпем в него, но и малко ме е страх, защото не мога да плувам. Често се къпехме на Щранд - пясъчната ивица край нашата Вука, но там, докато не ти омръзне да вървиш, е все плитко, та не се налагаше да плувам. На Дунава ходех единствено с баба, която твърдеше, че плувала като ютия, затова зяпах как другите деца плуват с пояси, а на мен ми се разрешаваше само да си натопя краката и да се измия. Щом най-после пристигнахме, получих голяма стая, която трябваше да деля с още дванайсет непознати момиченца на моята възраст. Вече се бях настанила на едно от леглата, когато влезе Желка с ръководителката и заяви, че не бивало да се разделяме. Така се озовах в стаята на по-големите. Бях щастлива и уплашена. На някои от момичетата им докривя, че ме набутаха при тях, защото бяха сигурни, че ще ги шпионирам и ковладя, обаче бързо се сприятелихме. Не дърдорех и не досаждах, бях учтива с всички. Викаха ми "малката", а аз бях пленена от техните подплънки, дезодоранти, спирали и прически ала Тайчи. Всяка вечер на терасата на почивния дом, на който викахме "Ветровитата вила", имахме дискотека. Някакво непознато момче постоянно вървеше подире ми и всички ме убеждаваха, че трябвало да танцувам с него, защото било син на известна актриса. През деня играехме на "Не се сърди, човече" и се къпехме в морето. Един следобед брат ми ме повика да се разходим по крайбрежната алея и като стигнахме края на кея, ме блъсна в морето. Започнах да размахвам ръце и да пищя, водата ми влизаше в устата, а той само стоеше на кея и викаше:
- Плувай, плувай!
Не знам как, но скоро се добрах до брега. Разплаках се, дрехите ми бяха мокри, а на краката си имах само една бяла лачена обувка. Брат ми рече:
- Видя ли, че можеш?
Така проплувах.

Вече сме на морето две седмици по-дълго от предвиденото. Преди няколко дни ни качиха в автобуса и потеглихме към пристанището, но ни върнаха обратно. Отново си разопаковахме багажа. Брат ми стои над мивката и пере гащите и потниците ни, защото вече нямаме чисто бельо. Почти всеки ден ни дават за обяд пържена риба и все повече си мечтаем за дома. Често ходим до магазина за йогурт и сандвич със зеленчуци и пресен колбас паризер. Яд ме е, че от страх да не ми я откраднат, си оставих вкъщи най-новата кукла, истинска Барби с гумени крака, дето се свиват, и си взех само пластмасовите. Една сутрин, като излязох в двора на почивния дом, видях мама. Никога не съм се чувствала толкова щастлива. Заведе ни с брат ми да ни почерпи по четири топки сладолед, а после мен на фризьор да ме подстриже "на италианска прическа". Двете с майката на Желка ги настаниха в отделна стая на тавана и онази нощ спах при тях. Чувах ги да си говорят за някакво минаване през царевичака, за Мира, която карала колело в деветия месец, и за влака, където всички пердета трябвало да са спуснати, но в леглото при мама ми беше толкова хубаво! Знаех, че се е скарала с татко - каза ми го брат ми, - не поискал да ги закара дори до Винковци, та да не си помислел някой, че бяга, и после да ни сочат с пръст. Затова дори не попитах за него, да не я натъжавам, макар че ми се искаше да разбера кога ще дойде. Вече цял месец сме на море, започва новата учебна година и трябва да тръгнем някъде на училище, за да не изгубим първия срок, преди да сме се прибрали у дома.

На централната гара в Загреб ни посрещна другият ми чичо. Карахме през града, който блестеше на есенното слънце. Жилището му беше далеч от центъра и имах чувството, че вече не сме в Загреб, обаче ми обясниха, че всичко наоколо било все Загреб. Беше толкова голям! Чичови живееха в малък двустаен апартамент в сутерена, а нас ни настаниха на първия етаж, който беше празен. Често спях долу, при братовчедките ми, освен когато бяхме скарани. Отначало ни беше много хубаво. На нас с брат ми постоянно ни угаждаха, а в новото училище нямах почти нищо за учене и бездруго имах само шестици. Един следобед двете с братовчедка ми се връщахме след часовете и докато се изкачвахме към вкъщи по покрития с чакъл път, зави сирена. Беше въздушна тревога, аз се разпищях и заплаках. Обзе ни паника и избягахме в къщата на някакви съседи. Нищо не се случи, но настана нов период. Вкъщи беше все по-тясно. Веднъж, като исках да вляза в банята, по-голямата ми братовчедка се изпречи пред мен и заяви:
- Това е моята къща, аз влизам първа.
Друга сутрин на закуска по-малката ѝ сестра заяви на мама:
- Ти ще ни изядеш всичкия хляб.

Отначало току печаха сладкиши, но после всичко взе да намалява и вече не печаха, а ние никога не отваряхме хладилника сами. Понякога, като си легнехме, чувахме гласовете им в кухнята. Обикновено татко звънеше през три дни, но след време взеха да минават и по цели осем без никакви вести от него. В събота сутрин се срещахме с Желка и майка ѝ на площада в центъра. Прегръщахме се и се целувахме, сякаш не сме се виждали от години. И те двете живееха при роднини, а моят и нейният баща бяха останали заедно във Вуковар. Приказвахме си какво ще бъде, като се приберем. После отивахме да хапнем бюрек или сладолед. На връщане обикновено мълчахме. Отначало загребчани ни се струваха просто по-добри от нас. Бяха по-добре облечени, ходеха по по-широки булеварди и големи площади и пътуваха с трамвай с такъв вид, сякаш не е кой знае какво. Имаха тостери и миялни машини, а по ъглите на стаите - паяжини. Такива ни се виждаха. Скоро след това и ние пътувахме с трамвай - безплатно с жълтата карта - и научихме няколко градски линии. Можех да се возя по цял ден и да ям само от техния сланац, защото все се налагаше да ходим я до някоя община, я до Червения кръст или "Каритас" за провизии, а на мен това ми харесваше. Веднъж получихме в Каритас пълна торба със сладкиши и я помъкнахме към "Чърномерец" в претъпкания трамвай. В нашата мотриса някаква издокарана госпожа каза на спътничката си, че бежанците били тия, дето я правели тая блъсканица, защото по цял ден се возели насам-натам. Погледнах я и се усмихнах, понеже знаех, че ние сме преселници, пък бежанци бяха онези от Босна.

След два-три месеца живот в Загреб някои неща ни станаха привични. Дойде есента и започнаха дъждовете. Постепенно спря да ни е забавно. Вероятно дотогава бяхме изхарчили всичките триста марки, дето мама ги беше донесла със себе си. Все по-малко бяха хората, които излизаха от Вуковар и ни носеха вести за нашите. И един ден чухме, че старите са убити. Тъй викахме на родителите на татко. Заклани. Тази дума я чух съвсем ясно. Бях се скрила зад електрическата печка, която делеше коридора и кухнята. Мисля, че възрастните знаеха, че съм там, но се правеха, че не ме виждат, пък аз се преструвах, че не съм чула. Всички отново станаха много мили един към друг и аз забравих за чутото. Все по-често мама се скриваше в банята и се връщаше с подути очи. Вече от доста време татко не се обаждаше. Някъде по това време двете с по-малката ми братовчедка непрекъснато се молехме на Бога. Коленичехме пред дивана и редяхме молитви на висок глас да ни чуят всички, за всичко, което се сетехме. За мир, за хърватската гвардия, за Петриня, за Цезар и Клеопатра, а после правехме разни идиотски гримаси и се кикотехме, но тъй че никой да не ни види. Възрастните ни хвалеха и аз заявявах на всеослушание, че ще стана монахиня. Стигнахме дотам, че се преструвахме, че изпълняваме литургия, и при един от нашите сеанси на вратата дойде пощальонът. Донесе писмо от татко. Пишеше, че е добре и не е ранен, че много му липсваме и скоро ще се видим. Възрастните решиха, че това е добър знак и ако някой можел да ни спаси от този ад, то това сме били ние, децата. Бяхме горди. Няколко дни по-късно видях Лука и той беше първото момче, което си харесвах, макар че беше от по-горен клас. Така се отказах от идеята да ставам монахиня, но още дълго се молех предано на Бога."
Из книгата
Страници от тази книга
Други интересни предложения
Дъщерята на комуниста
Ароа Морено Дуран
Цена:  16.00 лв.
Небесни тела
Джуха Ал Харити
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  19.00 лв.
Наръчник на бунтарката
Бека Андерсън
Цена:  16.00 лв.
Франкенщайн от Багдад
Ахмед Садауи
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  20.00 лв.
За да живея
Йеонми Парк, Мариан Волърс
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  21.00 лв.
София Аморусо
Шефката
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.00 лв.
Манал Ал-Шариф
Да се осмелиш да шофираш
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  21.00 лв.
Лиз Мъри
Да дочакаш утрото
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Страх от умиране
Ерика Джонг
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.00 лв.
Черните кучета
Иън Макюън
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Поставки за баджове, ленти, ролетки и държачи
Медицински, счетоводни, търговски и банкови формуляри и бланки
Мъжки и дамски портфейли
Кърпи за ръце, кухненски ролки, сапуни, тоалетна хартия и други
Препарати за под, стъкло, мебели, баня, кухня и други
Юн Фосе
Моето семейство и други животни - Джералд Даръл -
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - ...
Любов - Елиф Шафак -
Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. ...
Където пеят раците - Дилия Оуенс -
Най-четената книга в "Амазон". : "Където пеят раците" на Дилия Оуенс - една от най- ...
Копелето на Истанбул - Елиф Шафак -
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". : Не знае кой е ...
Гробището на забравените книги - книга 1: Сянката на вятъра - Карлос Руис Сафон -
В сърцето на старинна Барселона е скрито Гробището на забравените книги - подобна на лабиринт ...
Хиляда сияйни слънца - Халед Хосейни -
От автора на бестселъра "Ловецът на хвърчила" - книгата, която развълнува целия свят и ...
Крадецът на целувки - Л. Дж. Шен -
Казват, че първата целувка трябва да се заслужи. Дявол със скрито зад маска лице открадна моята първа ...
Сто години самота - Габриел Гарсия Маркес -
Пълното издание на прочутия роман на Габриел Гарсия Маркес, донесъл му Нобелова награда през 1982 ...
Алхимикът - Паулу Коелю -
Красива и емоционална, тази магическа притча е символ на преобразяващата сила на мечтите. : Веднъж на ...
Разказът на прислужницата - Маргарет Атууд -
Една от най-популярните и важни антиутопии, писани някога. В неназован период от бъдещето ...
За да живея - Йеонми Парк, Мариан Волърс -
Пътешествието на една севернокорейка към свободата. : Едно момиче, което минава през Ада, за да живее. ...
Манал Ал-Шариф : Да се осмелиш да шофираш -
Пробуждането на една саудитска жена. : "От първите редове - със зловещите среднощни удари по ...
София Аморусо : Шефката -
Награда на "Goodreads" за бизнес книга. : Животът на 17-годишната София Аморусо се свежда до ...
Наръчник на бунтарката - Бека Андерсън -
Забавни съвети и мъдри мисли от успели жени. "Наръчник на бунтарката" съдържа остроумни и ...
Дъщерята на комуниста - Ароа Морено Дуран -
Берлин, 1956 г. Най-студеният ден от цялата зима, ръцете на момичето са изцапани с въглища. Берлин, ...
Лиз Мъри : Да дочакаш утрото -
Моят живот от улиците на Ню Йорк до "Харвард". : Истинска история за прошка, оцеляване и ...
Хотел Тито - Ивана Бодрожич -
Още с излизането си "Хотел Тито" печели признанието на читатели и критика, удостоен е с ...
Небесни тела - Джуха Ал Харити -
Действието на романа се развива в селището Ал-Ауафи в Оман, където се срещаме с трите дъщери на ...
Франкенщайн от Багдад - Ахмед Садауи -
Носител на Международната награда за арабска литература за 2014 г. : Романът на Ахмед Садауи е ...
Дианетика. Модерната наука за душевното здраве - Л. Рон Хъбард -
Сега, закупувайки книгата "Дианетика. Модерната наука за душевното здраве", получавате много ...
101 отбивки. Идеи за пътешествия до малко познати места в България - Иван Михалев, Елина Цанкова -
Ако обичаш да пътуваш, ако си любопитен да откриваш нови места, ако често избираш страничните пътища, ...
Грей - книга 3: Освободен - Е. Л. Джеймс -
Докоснете се до чувствеността, романтиката и драматизма на "Петдесет нюанса освободени" през ...
Административна карта на Република България : Природногеографска карта на Република България - Двустранна стенна карта - М 1:1 000 000 -
Двустранна ученическа карта. : Характеристика на картата: Размери на картата 59 х 45 cm. Мащаб на ...
Невидимата искра на Възраждането - Румен Василев -
Продължението на "Свобода или смърт". : Кой от царския род Шишмановци си поставя за цел да ...
Живот в скалите - Мария Лалева -
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с ...
101 отбивки: Презареждане - Иван Михалев -
Поемете по непознати пътеки, открийте тайни кътчета на България и направете поне "101 отбивки& ...
Шокиращо полезна книга - Емилия Белчева -
Когато водя лекции съм Емилия Белчева. Позната съм с обученията си за сваляне на метаболитна възраст, ...
Закон за движението по пътищата 2021 + Наръчник на шофьора -
Книгата обхваща всички правила за движение по пътищата, видовете пътни превозни средства, различните ...
Удавниците - Дженифър Макмеън -
Отвори очи. Мъртвите не се страхуват от нищо. 2019 г. Когато социалната работничка Джакс се ...
Търсене
Книги
Списания
Намаление на хиляди книги