"Издал съм десетина книги. Започвах ги с искрено желание да смая света, но светът винаги е премного зает със себе си. А може би човек е истински щастлив, когато прави вдъхновени глупости, за които после се страхува от припомняне."
"Последните ми книги като че ли са по-почтени. В тях се върнах там, откъдето започна моят живот: газения сандък, разстранен на самара с камък, въжената люлка, Татара, който ме стрелна към буковия листак, за да се учудя през първото си познание за света."
Станислав Сивриев
Избрано:
"Светът е стар...
...Като че ли съм чул нейде тия думи, а не мога да се сетя къде. Ако наистина е било, ще е било под една почерняла златоградска стряха...
Свечерява. Жените са подложили агнешки кожи, седят на греда и приказват:
"Индата иска първо парите — сетне разтоварва дървата, пък се намират хора да пазарят душата ти на вересия!..."
Някой чукал главата си с два камъка:
"Мамка си аз, дето сам си наключих въже, дето сам се вързах, та моят рев да стане сеир на другите!..."
Като стягал каците с обръч, Марангоза приказвал на дъгите им:
"Вашият чембер ще се скапе от ръжда — чемберът, дето е приклещил сърцето ми, няма да се скапе!..."
Светът наистина е стар! Но не на години, а заради това, което пренасяме със себе си от време във време..."
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
