Живият архив на Васил Левски и създаването на един национален герой

Изданието, дело на многогодишните наблюдение на Тодорова, реализирано от издателство “Парадигма”, хронологически обхваща почти два века, в които се гради посмъртната съдба на най-голямата фигура от националния ни пантеон.
“Изследвайки превратностите на неговата героизация, прослава, последвалия низ присвоявания от страна на различни и често противоборстващи политически сили, претълкувания, чествания и накрая канонизация, тази книга се стреми да влезе в няколко широки теоретични дебата и да даде основа за по-нататъшни регионални сравнителни проучвания”, експонира авторката съдържанието на новата си книга.

“Живият архив...” започва и завършва с два дебата, разглеждането на които оформя своеобразната рамка на книгата. Първият е, актуалният през 80-те години спор за костите на Левски и погребването му в църквата „Св. Петка Самарджийска”, който Хайтов води с археолози и историци, а вторият е огласеният през последното десетиление въпрос за канонизирането на “дякон Игнатий Васил Левски”, при чието представяне авторката анализира причините за двойствената оценка за героя. Избирайки да опише епизодите от двата дебата, Тодорова пресъздава атмосферата, в която те протичат.

В същото време тя предоставя на читателя и гледната точка на обществеността – чрез цитати на писма до Тодор Живков, чрез извадки от бележки на граждани, записани в книгата на музея на Левски в Карлово, чрез възпроизводство на разговори и по този начин създава един разказ за България от времето на социализма и след него. Участници в този разказ са както И. Унджиев, първият научен биограф на Левски, така и Ж. Желев, споменават се имената и на Людмила Живкова, и на патриарх Максим.

На читателя ще направи впечатление, че книгата започва и завършва с лична история. Подобни лични истории се преплитат и на други места в текста. Причината за избора на това повествование авторката обяснява с желанието си да експериментира с начина на писане. Книгата е опит да бъде “убедителен научен исторически текст, който обтяга границите на традиционното повествование, като на моменти прибягва до лично обагрена журналистическа проза.”

“Живият архив на Васил Левски и създаването на един национален герой”, имайки се предвид че е писана на английски език, подобно на “Балкани – балканизъм”, е структурирана така, че да запознае в максимална степен западната аудитория с темата “Левски”. В обстойните бележки под линия, както и по страниците на книжното тяло, всеки читател ще се запознае не само със съдбата и дебатите около и за Левски, но ще се проследи художествените интерпретации (поезия, проза, филмиране), свързани с Апостола на свободата. Проследявайки художествените произведения – биографията от Захари Стоянов, одата “Левски” от Вазов, както и гледната точка на д-р Кръстев и кръга “Мисъл” по отношение на Левски, авторката разсъждава върху “създаването” на Васил Левски. Тя стига до убеждението, разглеждайки Вазовото творчество, че “именно начинът, по който той изразява идеите и чувствата за Левски, на практика формира мисленето на цели поколения за героя.” Освен художествените интерпретации, Тодорова, прави обстойни наблюдения и върху учебниците по история, издавани след Освобождението, за да проследи моментите, в които се извършва открояването на Левски над останалите герои. След 1880 г. учебниците по история за началните училища, писани от Стефан Бобчев, акцентират върху мъченията, на които е подложен Левски при арестуването му и въпреки че все още “не е единствената и изключителна фигура на българската национална революция, в каквато ще се превърне през следващото столетие”, внесеният елемент с нечовешките мъчения е първа стъпка към митологизирането на личността му, твърди авторката.

След окончателното изграждане на мита “Левски” през 20-тегодини на XX-век, името му се превръща в “знаме на всички каузи”. Разглеждайки в отделна глава различните “присвоявания” на героя – както от крайната десница през 30-те години, така и от левицата през същия период на миналия век – авторката подчертава, че Левски се възприема безкрисистно като автентичен представител на дадена класа, партия или движение и основият въпрос, който вълнува политическите опоненти е кой остава по-верен на заветите на героя.

Последните две глави на книгата представляват опит да се зададе теоретична рамка на въпроса за героизацията. Авторката изследва как процесът на създаването на герои зависи от историческия контекст и по-специално връзката между светците и героите. Разгледани са проблемите на ритуала и честванията, национализма и религията, които пряко са обвързани със социално-икономическите и културните процеси при посткомунизма. Накрая Левски е поставен в международното „семейство” на националните герои. “Левски е типична фигура в общия героичен пантеон на човечеството, още един портрет в галерията на Кембъл за „героя с хиляди лица”, казва авторката в заключителните страници на изследването си.
Книгата, събирайки между страниците си разнородни проблеми, обединени от личността на националния герой на България и безпристрастното вглеждане и анализиране на дебатите, което авторката с професионализъм прави, ще е безспорно, интересен текст за българския читател.

Мария Тодорова е Гутгезел професор по история в Университета на Илиной, Урбана-Шампейн. Автор е на книгите „Живият архив на Васил Левски и създаването на един национален герой" (2009), „Балкански идентичности - нация и памет" (2004), „Балкани и балканизъм" (превод на Imagining the Balkans, 1997, преведена на 12 езика), „Балканското семейство - историческа демография на българското общество през Османскияпериод"(1993,2002,2006),„Английски пътеписи за Балканите" (1987), „Англия, Русия и Танзиматът" (1980, 1983), „Историци за историята" (1988), „Подбрани извори за историята на балканските народи" (1977, 2008). Съставител и редактор на редица сборници и автор на множество стаии по социална и културна история, историческа демография и историография на Балканите.

Парадигма ЕООД
София, 1113
бул.Цариградско шосе 125
paradigma_books@abv.bg