"Моят първи ден
Родила съм се през Юни, на смрачаване, под съзвездието на рака.
Когато ме донесли да ме види, тя обърнала глава към стената.
Вълкът
"Ела да разгледаме книжката с картинките."
Изприпквах в стаята му с книжката подмишница и му я подавах с нежност. На първата картинка беше изобразен един вълк, поглъщащ в огромната си паст седем сочни прасенца. Обикновено ми беше жал за вълка. Как така ще погълне толкова прасенца наведнъж? Все му го повтарях и го питах. Тогава той пъхаше своята космата ръка в белите ми гащички и ме пипаше. Там усещах само някаква топлина. Пръстът му влизаше и излизаше, а аз гледах вълка. Задъхваше се, изпотяваше се. Не ми пречеше много. Сега, когато ме милват, винаги си мисля за вълка и ми е жал за него.
Miss Darry
Като всеки следобед, Miss Darry ме беше завела при паметника на Незнайния воин, за да си играя. Строях кули с кофичката си и приготвях кюфтенца от пясък. Miss Darry извади розовата прежда от розовата си чанта и се отдаде на плетката си. Предната вечер аз се правех на заспала и видях Miss Darry да се съблича. Имаше гърди, огромни като камбани, а космите ѝ отпред бяха кестеняво-руси. Беше се излегнала в леглото си, когато внезапно чух някакви стенания. "Болна ще да е горката", помислих си. А тя все така продължаваше да стене. Изведнъж от гърдите ѝ се изтръгна вик, сякаш я колеха и след малко тя сладко заспа. За това си мислех, докато правех кюфтенца и строях кули. Скоро след това Miss Darry си замина и дойде новата ми учителка Miss Scriven. Беше сърдечноболна.
Неделя
Живеем до двореца.
В двореца живеят кралят, кралицата и другите им роднини. На голямата порта стоят и ги пазят едни бавачки с бели фустанели и мъхести червени шапки. А наоколо излъскани полицаи пазят стените, за да не избягат нанякъде кралят, кралицата и децата им. Те обаче изобщо не се вълнуват. Имат си огромна градина, където да си играят. Всекидневно ги посещават някакви закръглени господа, прилични на костенурки, и не са останали без компания. Нашият дом е просторен. Вечер баба се разхожда из хола и ми показва прадедите. Седнали са във фотьойли, за да си почиват. Под всяко име и има и една лампичка, а рамките са златни на дупчици като сирене.
Ето го и Генерала. Ръката му е вътре в сакото, готви се да го разкопчае, а погледът му право в бюфета.
– Генералът - казва баба – вкара Гърция в ред.
Представям си как генералът въдворява ред в страната, подреждайки дами и господа в чекмеджетата. В неделите баба приема гости в хола. Тази вечер дойде единствено господин Арис. Той е изострен като молив, посланик и поет. Вечеряхме. Щом Петрос сервира сладкишите и кафето, господин Арис се приготви да рецитира. И рецитира. Харесва ми и се смея, защото на всеки стих завършва с един и същ тон, а и аз се научих да играя играта.
– Хляб - сирене - викам, но никой не се смее. Господин Арис ме поглежда и се размазва от елегантност.
Зарязвам ги, тичам в кухнята под полата на Фанѝ. Фани мие чинии, тя няма възраст, понеже е луда.
– Всички сте мръсници - казва ми. – Мръсници. Парите ви смърдят като акъла ви.
– Разкажи ми за войната, Фани.
Присяда на табуретката, ръцете ѝ копаят въздуха, превръщат се в големи свещи.
– ПОСЛЕ - изръмжава тя - като си останахме сами, и песните ни бяха продънили небесата, поетът, онова магаре посланикът, оня, римуваният - господин Арис, де - се завря под масата и извика: "Исторически момент!" А дядо ти рече на баба ти: "Сапфо, дойде време да умра." Ние излязохме на улицата, поемахме въздуха като луди, не можехме да му се наситим. Вие се бяхте смалили като грахчета.
Фани мирише на кръв, а аз я доближавам.
– И пак ни изядохте, изядохте ни, ще се пръснете от лакомия бе, гадни мангизлии... След плача подхваща песен.
В неделя един мъж посещава Фани. "Партизанчето ми", така му вика. Изпъва се цяла напред, готова да го изпие. И Статис ми разказва за войната.
– Бях в планината заедно с Арис - шепне и очите му стават кадифени.
– С нашия господин Арис ли бяхте? - питам.
А той се тресе като дърво на вятъра, смехът му нахлува в устата на Фани, тресе се и тя, смеят се тенджери и чинии, смеят се чашите, вилиците и чайникът, кухнята е готова да се взриви. Очите им се галят, сега кухнята скърца от пъхтенето им, Статис се надува като пауна в Кралската градина, Фани подхваща гърдите си и ги мачка, сграбчват се и тичат като слепи към стаята, с омотани ръце и крака.
Изкачвам се в салона. А баба:
– Арис, искаш ли малко мляко? Опитай и тези buns, разкошни са.
– Студено ми е. И съм гладна.
Изведнъж ми дожалява - и аз не знам защо. Отивам в стаята си, за да разгледам новата си книжка. Плача, докато прелиствам страниците ѝ. В нея се разказва за Северния полюс."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 9 гласа
