Аутопия: другият път към ада

Тази дума "аутопия", разбира се, я няма в речниците - измислена е, защото само с измислена дума може да бъде озаглавена книга, в която Хермес се прави на Филип Марлоу, Аполон открадва картината “Мона Лиза”, а после свири на китара и пее “Бандера роса”, амазонките се бият на арената с джинове и антиподи, и въобще книга, в която всичко започва с един автомат “Калашников”, както прочее започва и завършва всичко в този наш прокълнат и погубен свят. Според тази аутопия цялото минало на човечеството подготвя настъпването на 11 септември 2001 година - дата, на която уж било писано да се случи нещо прекрасно и възвишено... Само че пътят към ада е постлан с добри намерения, тъй че ако има и друг път натам, то и той ще е постлан със същото.
“Аутопия: другият път към ада” може да се чете като криминален роман или като фантастика, въобще като забава. В същото време обаче това е и книга, която продължава някогашните опити на автора на “Перпетуум мобиле” и “Сбъркана хроника” да се вглежда в конформизма и в нетърпението – вечните две страни на ужаса, наречен терор.

Христо Карастоянов е автор на 15 самостоятелни книги, сред които трилогията “Кукувича прежда”, разказваща за анархистките движения в България от двайсетте години на миналия век, отличеният с годишната награда на СБП публицистичен сборник “Записки по исторически наивизъм”, “Нефертити в зимна нощ” и др. Негови пиеси за деца са поставяни в различни куклени театри. Хоби: да рисува карикатури, като негови рисунки са участвали в ред международни салони на карикатурата.