"През пролетта на 1335 г. цар Иван Александър издаде грамота, с която възложи управлението на Карвунската земя на Балик, като му даде и титлата севаст. В документа царят разпореди и, че новият владетел е задължен да се консултира с деспина Кераца Петрица по всички въпроси от международен характер. Знаейки добре кой стой зад гърба му, цар Иван Александър не се интересуваше от действията на севаст Балик в Карвуна. По съвет на Кераца Петрица, Балик изпрати до всички балкански владетели писма, с които ги уведомяваше за смяната на властта в Карвуна. "Отговори не чакай - това е просто форма на уважение към тях, а и да научат за тебе." - промърмори старата жена.
Изненадващо, след няколко месеца в Карвуна пристигна пратеник от Ликостомо - главната твърдина на Генуезката република по Западното Черноморие. Освен редовните благопожелания към новия управител на Карвунската земя в писмото си изразяваха и надежда, че и за в бъдеще техните търговски кораби ще имат свободен достъп до нейните пристанища. "Нали знаеш какво са казали старите гърци по този повод - "Не вярвай на данайците дори и когато ти носят дарове!" - бе лаконичният коментар на деспина Кераца Петрица и се оказа права. Знаейки за военната слабост на Балик и, че цар Иван Александър си има достатъчно грижи с византийския император Андроник III Палеолог и турците по южните граници на България, с чичо си Белаур във Видин и с унгарците на запад, те започнаха експанзия по западния бряг на Черно море. Генуезците разполагаха с голям морски флот и необезпокоявани от никого и без разрешение на управителя на Карвунската земя, само за няколко години изградиха няколко силни бази северно от Калиакра. Техните кораби се появиха и в залива на Кранея с явното намерение да изградят и там своя фактория и тогава Кераца Петрица направи добре примерен дипломатически ход. През пролетта на 1336 г. изпрати послание до папа Бенедикт ХІІ с изявлението, че не желае повтаряне на конфликта с Генуа от 1315 - 1316 г. и предложи да приеме католическата вяра, а в отговор папата да забрани на генуезците и венецианците да изграждат без разрешение свои представителства южно от Томи. Във Ватикана предложението бе прието с акламации и с твърдото убеждение, че чрез майката си осигуряват влияние над българския владетел в Търновград. След размяна на нови писма със съответните гаранции и от двете страни, през пролетта на следващата година в Карвуна пристигна настоятелят на катедралата "Св. Франциск" в Ликостомо, заедно с няколко свещеници. Всички заедно отслужиха службата и покръстиха Кераца Петрица в католическата вяра. С лично писмо от 13 юли 1337 г. папа Бенедикт ХІІ поздрави Кераца Петрица за предприетата стъпка и с други писма до владетелите на Венеция и на Генуа им забрани да изграждат нови бази по западния бряг на Черно море. За тях писмата на папата нямаха задължителна сила, но никой не искаше да го има за враг и експанзията на Генуа на юг от Томи бе прекратена.
През пролетта на 1340 г. Кераца Петрица се разболя. Уж беше една обикновена настинка от променливото време и постоянните мъгли по брега на морето, а остана в леглото на грижите на Парушка повече от двадесет дни. Беше забранила на други освен нея да влизат стаята ѝ и днес тя за първи път я изведе на слънце на чардака. Божура донесе горещ билков чай и когато я видя колко е отслабнала, ръцете на девойчето се разтрепериха, а от очите му рукнаха сълзи.
– Защо плачеш, детето ми? - усмихна се измъчено старата жена. - На, жива съм още. Явно Бог е решил, че още не ми е дошло времето да ме прибира в царство си небесно.
– Много си отслабнала, господарке! - изхлипа девойчето. - Толкова си се променила, че чак не мога да те позная!
– Е, да, така е. - изпъшка Кераца Петрица и внезапно се задави с мъчителна кашлица, после отпи от чая и след като се успокои, тихо и с кисела усмивка отрони: - Сега двете с Парушка ще ме гледате като бебе и ще ме захранвате със силна храна, та белким се изправя на крака по-бързо. Стой наблизо детето ми, да мога да те извикам, че то вече и глас нямам.
Кераца Петрица отново се замисли за бъдещето. Изпитваше постоянна умора, отпадналост и безсилие да се справи и с най-дребната работа. Висока температура беше отминала, но едва вчера от Парушка разбра, че в най-тежките моменти на боледуването на моменти е губела съзнание, което сериозно я стресна. Балик се справяше добре като управител на Карвунската земя. "Нямам време за губене и трябва да му предам амулета." - мислеше старата жена. - "Трябва да реша и проблема с вярата, че наистина май не ми остава много време. Няма да умирам като католичка, я! Ако го допусна, мама направо ще ме пребие като се срещнем на оня свят!" Кераца Петрица с труд вдигна високо треперещата си десница и Божура изникна в дъното на чардака.
– Намери Манол, детето ми. - отрони с измъчен глас старата жена и продължи: - Да прати веднага някой да извика Балик. Да дойде сега, че утре - я камилата, я камиларя, може и да не съм жива вече.
Едвам сдържайки хлипанията си, Божура се спусна устремно по стълбите и префуча през кухнята, сподирена от учудените погледи на жените около огнището. Излязла навън, хукна към сградата на войниците. Два часа по-късно севаст Балик, задъхан от ездата и бързането по стръмното стълбище, излезе на чардака и още на втората крачка замръзна - деспина Кераца Петрица се беше отпуснала на плетения стол, едната ръка лежеше на масата, другата висеше надолу, а главата ѝ беше неестествено килната назад. "Боже, нима..." - проблесна през съзнанието му. Стреснат и вътрешно напрегнат, предпазливо се наведе над нея и като чу хриповете в дробовете при неравномерното дишане бавно се изправи и се прекръсти с благодарност към Бога, че старата жена бе просто заспала. Страхувайки се да не я събуди, мъжът бавно се обърна и се отправи навътре в сградата. По-късно Балик излезе на чардака, носейки голяма сребърна чаша горещ чай и плетен стол. Среден на ръст и наедрял с годините, с дълги до раменете прошарени коси и с добре оформена къса брада, управителят на Карвунската земя бе облечен в копринен кафтан, стигащ малко под коленете му. Със сядането Балик разкопча дрехата си и отдолу се показа бяла везана риза, ушита от най-фино ленено платно.
Деспина Кераца Петрица се размърда, отпи от чашата и като го видя, промърмори:
– Отдавна ли чакаш? Аз май съм заспала, а? Ми то като се замисля, така спокойно не съм спала от доста дни. - после махна с ръка: - Хайде, ела тук, че имам много неща да ти казвам.
Балик премести стола си край масата и тихо и почтително каза:
– Слушам те, господарке.
Неин зет вече повече от двадесет години, той добре знаеше кой го направи управител на Карвунската земя и никога не си позволи да се обърне към нея с "майко" или "бабо", а винаги и единствено с "господарке" и очевидно бе, че и тя нямаше нищо напротив. За негова изненада, старата жена бавно разкопча най-горните копчета на черната си рокля, бръкна в пазвата си. Бавно и внимателно извади бял амулет, привързан на тясна кожена лента. Прехвърли лентата през главата си, приглади косата си, вгледа се в амулета и внимателно го постави на масата."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.25 / 4 гласа 
Добави мнение | Покажи мненията 
