Поезия, Публицистика

Значението на Гео Милев за българската културна история е трудно да бъде сведено до което и да било от отделните въплъщения на изключителната му личност. Най-силна е като че ли асоциацията с поетическото поприще - нали емблематичната му творба, поемата "Септември", трагично решава участта на автора си.
И наистина, Гео Милев има забележително за тридесетгодишния си живот поетическо битие. Започва с ученически пиетет към Пенчо Славейков. Следват символистичните настроения, характерни за ранните му стихове, за поемата "Панихида за поета П. К. Яворов", писана в Лайпциг през 1914 г. по повод смъртта на големия български поет и издадена в отделна книжка през 1922 година. Те отзвучават и в стихосбирката "Жестокият пръстен" (1920).
Това обаче, с което Гео Милев се откроява най-ярко в историята на българската литература, е екзалтираното и ерудирано в същото време прокламиране на експресионизма. Гео е всъщност централната фигура на българския експресионизъм. Модерната тенденция намира израз в творбите от цикъла "Иконите спят" (1922), в поемите "Септември" (1924), "Ад" (писана през 1922 и излязла през 1925 г.) и в непубликуваната приживе "Ден на гнева". Експресионизмът вдъхновява и своеобразната лирическа проза на Гео Милев - "Грозни прози" (публикувани през 1924 г., но писани през 1918-1919 г. в Берлин по време на операциите след раняването му) и "Експресионистично календарче за 1921 г.", отпечатано в отделно издание в края на 1920 година.
Не по-малко по значение и много по-голямо по обем е критическото наследство на писателя... "
Елка Димитрова

Гео Милев е български поет и публицист, един от основните представители на експресионизма в българската литература. Той остава завинаги в сърцата на поколенията с поемата си "Септември", заради която плаща с живота си.

Георги Милев Касабов е роден на 15 януари 1895 година в Радне махле (дн. Раднево) в семейството на учител. Скоро след раждането му семейството се премества в Стара Загора, където през 1907 година баща му основава книжарница и издателство. Същата година първото стихотворение на бъдещия поет е публикувано в детското списание "Славейче". Докато учи в "Старозагорската гимназия" предимно руски език и чете руските класици в оригинал, той съставя ръкописни вестници и сборници, които илюстрира сам, пише хумористични, патриотични и лирични стихотворения, близки до стила на Пенчо Славейков. Също така превежда стихове на Александър Пушкин, Николай Некрасов, Михаил Лермонтов, Алексей Колцов, Афанасий Фет и др. След завършването на гимназия, Милев се записва да следва романска филология в "Софийския университет", след което продължава образованието си в Лайпциг. По това време поетът развива и интерес към съвременната немска литература. В периода юли - октомври 1914 година живее в Лондон, където среща един от основателите на символизма, белгийския поет и драматург Емил Верхарен, който впоследствие оказва огромно влияние върху цялото творчество на Милев. Той дори се захваща да преведе творбите на Верхарен на български език.

През март 1916 година Гео Милев е призован и след като завършва офицерски курс е изпратен на фронта. Година по-късно при битка с английски и италиански войски кай езерото Дойран, поетът получава тежка рана в главата и загубва дясното си око. Във връзка с тези събития той написва стихотворението "Главата ми". През март 1918 година е изпратен на лечение в Германия, което той бързо прекъсва и изцяло се потапя в културния живот на Берлин. Там Милев попада в кръга от експресионисти, сформирал се около списанията "Дер Щурм" и "Ди Акцион". След завръщането си в България (1919 г.) поетът се захваща с интензивна литературна и културна дейност. Жени се за актрисата Мила Керанова, с която впоследствие имат две дъщери. Едната - Леда Милева тръгва по стъпките на баща си и избира нелекия писателски път. В периода 1919-1922 година Гео Милев издава списание "Везни", което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България. Първата стихосбирка на автора "Жестокият пръстен" (1920 г.) отразява характерните за символизма теми и мотиви. За разлика от символистите обаче в някои стихотворения на Милев са вплетени и мотиви от ужасната катастрофа, сполетяла света по време на Първата световна война.

През 1922 година Милев се присъединява към Българската комунистическа партия, а две години след това той започва да издава списание "Пламък", което се превръща в един от най-вълнуващите епизоди в антифашистката борба на българската интелигенция. В него той публикува статии, изобличаващи фашизма, прозаичния цикъл "Грозни прози", както и поемите "Ад" и "Ден на гнева". През същата 1924 година в него е публикувана и безсмъртната му поема "Септември", която е посветена на комунистическото въстание от 23 септември 1923 година и се явява синтез на художествените търсения на поета. В нея той прослава героизма на народа. Впоследствие тя е включена в Колекцията на Юнеско от представителни творби на световната литература и е преведена в повече от тридесет страни. Произведението разпалва духовете, скоро след което конкретният брой с поемата е конфискуван от полицията, а самият Милев е осъден на една година затвор и глоба в размер на 20 000 лв. Той е твърдо решен да обжалва делото, но на 15 май 1925 година е извикан за разпит в полицията, след който изчезва безследно. След 30 години останките му са идентифицирани в масов гроб край София (Илиенци), където са погребвани и други жертви на терора.