Империята на Чингис Хан

Империята на Чингис Хан Анна Покровская Времетраене: 1:07 мин. Недостатъчно добри Д-р Валъри Йънг Времетраене: 0:53 мин. Smart Phone Dumb Phone Алън Кар, Джон Дайси Времетраене: 0:56 мин. Доверете се на интуицията си Юджийн Садлър-Смит Времетраене: 0:51 мин. По ръба Люси Елеазар Времетраене: 0:56 мин. Антарктида - история, природа, българските полярници Христо Пимпирев, Иглика Трифонова Времетраене: 1:08 мин. Магазинче за магии Сара Бет Дърст Времетраене: 0:49 мин. Генезис. Изкуственият интелект, надеждата и човешкият дух Хенри Кисинджър, Ерик Шмит, Крейг Мънди Времетраене: 1:01 мин. Йошуку. Японското изкуство на манифестирането Азуми Учитани Времетраене: 0:59 мин. Лечителят Медиум: Сок от целина Антъни Уилям Времетраене: 1:00 мин. Ужилване Сандра Браун Времетраене: 0:53 мин.

Чингис хан е най-великият завоевател в историята на човечеството. Неговата империя се простира от Тихия океан до Централна Европа, включително цял Китай, Средния Изток и Русия. Как неграмотен номад от Централна Азия може да завладее половината свят и със своята мощ да засенчи Александър Велики и Юлий Цезар, и дори Наполеон? Като наследник на обеднял род, принуден да се препитава с лов на мармоти, той успява да се издигне над обкръжението си, да обедини монголските племена и да създаде невероятно мощна армия.

Защо точно монголите стават "главните нарушители" във времена, когато всички и навсякъде воюват? Истината е, че именно те са били по-силни и по-организирани от всички останали и са били водени от изключителен владетел.

Отговори на тези и много други въпроси по темата дава настоящата книга на Анна Покровская, в която умело са съчетани подробни описания на различни походи и битки с колоритни разкази за бита, културата и народните обичаи на монголите.

Книгата е част от поредицата Световна история на издателство Паритет.

"Еленовите камъни" са масивни обработени каменни плочи с изображения, открити в Алтай, Тува, Забайкалието, Монголия, Китай и на други места. На рисунките, изсечени върху повърхността или нанесени с охра, най-често се виждат елени. Камъните се подреждали като ограда около т.нар. плочести гробове, както и в места на култови тържества и жертвоприношения. Около гробовете обикновено "еленовите камъни" са ориентирани с лицевото изображение на изток. Датирани са от късната бронзова и началото на желязната епоха, която обхваща периода от средата на I хилядолетие пр.н.е. до XII век.

Темуджин бил роден през 1155 година (според други източници през 1162 или 1167 година) в долината Делюн Болдок (предполага се, че е на територията на съвременна Русия, на 8 километра северно от монголската граница). Бащата на Темуджин бил Есугей - представител на знатния род Борджигин и вожд на много монголски племена. Есугей отвлякъл майката на Темуджин - Хоелун, от съседното племе меркити, според разпространения степен обичай. Темуджин получил това нетипично за монголците име в чест на татарския вожд Темуджин-Уге, който бил победен и убит от Есугей. Бащата на Темуджин уважавал победения враг и вярвал, че заедно с името при новороденото дете ще преминат неговата сила и храброст.

Това е интересно: Според легендата Чингис хан се родил със съсирек на юмрука, което предсказвало съдбата на велик предводител. Годината на раждането на Темуджин не е напълно изяснена, тъй като източниците сочат различни дати: 1162, 1155 или 1167 година. В Монголия за дата на раждането на Чингис хан се смята 4 ноември.

Хабул хан (Кабул хан), дядо на Есугей и прадядо на Чингис хан, е монголски вожд, който оглавил през първата половина на XXI век голямото родово обединение "Всички Монголци". Някои изследователи смятат, че то е било първообраз на държава. Той успял да отблъсне нахлуването на армията на Дзин, а след това събрал войска и тръгнал да ограбва Северен Китай. Със смъртта на Хабул хан племенният съюз се разпаднал до голяма степен поради това, че той назначил за свой наследник хан Амбигай, син на Сенгун Билге от племето тайджиут, като пренебрегнал седемте си сина.

Бащата на Темуджин бил предводител на голяма част от монголските племена, основател на клана Кият Борджигин. По време на лов Есугей се натъкнал в степта на меркитите и красивата девойка Хоелун от племето олхонут. Той се възхитил на необикновената красота на момичето, върнал се за своите братя и я отвлякъл от меркитите. Освен бъдещия Чингис хан Хоелун родила на Есугей още трима синове и дъщеря Темулун. Есугей умрял млад, когато най-големият син Темуджин бил на не повече от девет години.

На девет години Темуджин тръгнал заедно с баща си към земите на техния стар приятел Дей Сечен, водач на племето унгирати, и там бил сгоден за Бьорте, дъщерята на вожда. Според тогавашните обичаи Темуджин останал да живее при родителите на своята невеста, а баща му тръгнал към дома им сам. Според преданието, по обратния път Есугей, изморен и жаден, поискал вода от група татари. Те го напоили, тъй като в степта законът за гостоприемството бил по-важен от кръвното отмъщение. Но когато Есугей се върнал вкъщи, се разболял тежко (според легендата водата била отровена) и след три дни умрял. Оттогава в детството на Темуджин започнали тежки времена.

Новият водач на мястото на Есугей станал неговият роднина Таргутай, който се опасявал, че меркитите ще отмъстят за отвличането на Хоелун, майката на Темуджин. Таргутай решил да вземе всичкия добитък и да изгони вдовиците и децата на Есугей от племето, за да се предпази от гнева на отмъстителните си съседи. След това Темуджин заедно със семейството си прекарал няколко години в степта на ръба на гладна смърт.

Таргутай се страхувал, че когато порасне, Темуджин ще поиска да си отмъсти за гнусното предателство, затова решил да го плени. Темуджин бил заловен и му надянали дървени окови с отвор за главата и за ръцете. С такива окови човек не можел нито да пие, нито да яде, а можел само да се надява на състраданието на околните. С тях Темуджин живял, докато станал на петнайсет години. Но една нощ той все пак избягал и се скрил под водата в близкото езеро. Започнали да го търсят, ратаят Сорган Шира го забелязал скрит под водата, но не го издал. След като издирването приключило, Темуджин излязъл от водата и отишъл в къщата на ратая, надявайки се той да му помогне да избяга.

Сорган Шира се страхувал от гнева на Таргутай и затова отказал на беглеца и искал да го изгони, но неговите синове се застъпили за Темуджин и убедили баща си да му даде кон и оръжие. Години по-късно Темуджин дарил това семейство с привилегировано положение в своята държава.

Когато се върнал в степта при семейството си, Темуджин все още се стеснявал да отиде при своята годеница Бьорте, защото бил беден (а Бьорте много години чакала предано своя жених). Той започнал да се занимава със скотовъдство и дребна търговия, постепенно развил стопанството и харесал мирния живот. Веднъж неизвестни крадци отвели всичките му коне, което му нанесло тежък удар. Темуджин тръгнал да ги търси и срещнал момъка Боорчу, който се съгласил безкористно да му помогне. Заедно те успели да проследят и да убият конекрадците, да върнат конете и да вземат богата плячка. Така Темуджин намерил първия си истински приятел, който и по-нататък бил най-близкият му съратник в държавните дела.

Интересни факти: През 2003 година в "Американско списание за човешка генетика" са публикувани резултатите, получени от група учени, изследвали ДНК на 2000 души от различни кътчета на Евразия. За тяхно изумление се оказало, че при много от изследваните комплектът от Y-хромозоми е толкова близък, че те могат да бъдат причислени към едно семейство. Според приблизителни изчисления, сега към това "семейство" принадлежат шестнадесет милиона души - от Каспийско море до Тихия океан. Този феномен може да се обясни само с общ прародител, който е живял на границата между XII и XIII век и е пръснал по половин Евразия изключително силен генетичен материал. Биолозите правят извода, че най-вероятният кандидат за ролята на "прародител" на континента е притежателят на много жени и наложници, създателят на империя, която точно отговаря на "територията на общия ген" - Чингис хан."
Из книгата

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg