Мона

Мона е медицинска сестра, която се грижи за жертвите от войната - войници на ръба между смъртта и живота. Всъщност всичко в "Мона" е някъде на границата на съществуването си... Градът, в който се развива действието; отношенията между Мона и нейния съпруг; дори самата страна и политическата ситуация. И все пак се случва чудо - Мона се влюбва в Адам, млад мъж, почти момче, което изглежда по-различно от останалите пациенти. Всеки миг щастие по страниците на "Мона" обаче означава много сълзи; всяка прегръдка - болезнени признания. Защото и сърцата на героите в тази книга са разкъсани - както човешките тела, които обгрижва Мона.

"Мона" е все пак сладостно четиво - попило аромата на незнайна земя, вкусно като френски макарон, вдъхновяващо като съвършените чувства, които могат да се появят за миг, но оставят следата си цял живот. И книгата прави това - докосва ни и ни оставя сами да доразрешим ребуса, създаден от Бианка Белова.

Невероятният международен успех на "Езеро", предишната книга на Бианка Белова, донесла ѝ най-големите литературни награди в Чехия и Европа, логично вдигна летвата на очакванията към нея. Но спокойно можем да кажем, че "Мона" е стъпка напред в умението на Бианка Белова да разказва - при това по един нестандартен начин, който се отличава от онова, с което обикновено сме свикнали. Сега Бианка Белова предлага история, пълна с емоции - история, която се развива на непознато за всички ни място, чието име авторката не изрича. Място, което всеки читател открива на картата на собственото си разбиране за света.

Писателката, чийто баща е българин, е майстор на необикновената атмосфера - затова всяко изречение в "Мона" има особен привкус. "Писането ми носи най-голямо удовлетворение в живота", казва тя в интервю за чешкия вестник "Право". Пред списание "Власта" пък заявява: "Опитвам се да не мисля за читателите, докато пиша. Сядам и не знам какво ще се получи. Но е по-добре да не пишеш нищо, отколкото да създадеш нещо лошо".

Бианка Белова обича до днес България. В същото списание си спомня страната ни така: "Имам много приятели в България, говоря български, готвя български ястия. Баба беше съобразителна жена. Беше родом от родопско село. Прекарала е живота си в грижи за семейството и домакинството и за жалост не е имала възможност да развива литературните и другите си таланти".

"Неразточителна книга, в която не е толкова важен сюжетът, колкото емоциите и атмосферата. Макар че мястото и времето, в което се развиват събитията, не стават известни, всичко ми се струваше добре познато. Тъжно, изпълнено с отчаяние, но също и с нежност."
Меланка

"Бианка Белова е особена писателка - винаги се влюбвам напълно в историите ѝ."
Сакура Луци

"Белова е фантастична, що се касае до атмосферата. Истинска, дръзка, изпълнена с тъга история."
Вакалик

"Прочетох "Мона" на един дъх. Историята на двама души и това как се срещат животите им, е прекрасно написана. Изглежда тъжно, но може би от моя гледна точка. Във всеки случай стилът на Бианка Белова много, много ми харесва."
Габи

Изида
София, 1111
бул. Шипченски проход 18 вх. Б ет. 5 ап. 35
ik.izida@abv.bg