"Getica" - енигма за траките, българите и европейците.
Накрая историческите извори от всички епохи и посоки се събират в прекрасния океан на българите. Днес, в епохата на новите Троянски коне, съдбата ни е отредила райската земя на първоотците, родили Дион, Рез, Максимин Тракиец и Велизарий. С техните гени прехождаме в Рим, чиито велики императори ни срещат отново с братската конница на гети, алани и оногури. Аларих и Теодарих ни връщат във Вечния град. Непримиримите царе и вихрената конница от Скития никога не забравят парчето отстъпена Родина, където ги чака Спартак. Водят бунтовни отряди откъм, Имеон, Волга, Кавказ и Киев и все гледат през Дунав към Цариград, основан и управляван от наши родове, в земята на нашите праотци. Всичко това оплита неведоми върволици от народ, събира и разделя вери и династии, поставя граници между приятели и врагове. Ние, българите, все сме в този безбрежен океан от Бактрия до Рим - славна линия сред братските племена, извиращи от времето на арийците и пеласгите, водачи в Евразия, с пътища към Монголия, Персия, Германия, Египет и Иберия.
Във всички посоки ние сме градили храмове, сменяли сме цивилизации, донасяли сме и сме отнасяли гени и просветление, живели сме в Едемския рай, били сме наказвани и озарявани Свише. Докъдето разбират нашата реч и писмена, дотам сме и ние. Историческото дирене в нощта на мъдрите сови завършва, зората плиска ален пожар и разтопеното злато излива словата на нашите мисли: "Ние, IVI, не сме дошли в земята на траките и не сме краят на славяните. Ние сме озарение, строители, будители, водачи и създатели на най-много държави, писмена и бели градове в Яфетовата безмерна земя и народ откакто свят светува. Обръщаме се с почит назад, протягаме ръка към братята около нас и вървим с праотеческото си име според заветните пътища към бъдещето. Боже, благослови и озари всеки, който съгражда в това велико дело! Амин!".
