Книгата е с цветни илюстрации, които са дело на Анна Георгиева. ... Книгата ни разказва историята на слончето Джулието, на който му се налага да започне да си търси работа. Той преминава през няколко различни професии: опитва се да бере ягоди в Гърция, после отива в кол-център, след това става готвач, после пък става катерушка в детска градина, след това продавач в стъкларски магазин. И така Джулието се опитва да намери своето място. ... |
|
За момчешката страст към битките. За другарството и за лоялността. За дързостта да живееш по свои собствени правила. Но и за тъмната страна на правилата. "Войната на копчетата" е колкото поетична, толкова и непристойна книга. Романът на Луи Перго е преиздаван над 30 пъти, изучава се се в училищата на Франция, по него са заснети и пет филма. Историята се чете на един дъх ‒ и от хлапаци като собствените му герои, и от онези читатели, които ще видят в романа гениален предтеча на "Повелителят на мухите" от нобелиста Уилям Голдинг. "Есенният ден беше великолепен: ниските облаци, които бяха ... |
|
Това е речник от необикновени определения, които разчупват строгата представа за света като нещо, което възрастните обясняват, а децата трябва да заучат. Определенията в него са покана за игра. Джобът, например, е мястото, където държиш и криеш предмети, но също така и мястото, където ръцете ти си почиват, за да се върнат после в света с още по-голямо желание и устрем. Картата е лист хартия, който ти пречи да гледаш нещата. Картата на град Венеция скрива от погледа ти град Венеция. Да посетиш някой град, без да откъсваш поглед от картата, е все едно че си сложил превръзка на очите си. А птицата е животно, което отказва да ... |
|
Господин Боровинка е спокоен човек. Той не се притеснява, че лампените светулки могат да преядат и да престанат да светят. Нека да хапнат трохи от курабийки, той може да стои и на тъмно. Не се притеснява, че от преполиване корените на лютичетата могат да станат безвкусни. Нали има подправки. Не се тревожи, че мравките-доячки може да издоят листните въшки и за него да не остане мляко. И все пак дори спокойните хора понякога тръгват на пътешествие. Например като цопнат в реката... ... |
|
Една история за Долината на розите, за едно енергично момиченце, което пропада в царството на растенията, където се оказва... великан, способен да разруши или спаси една застрашена идилия. Всичко завършва добре, когато завършва с палачинки."Диана с главата надолу" смесва ежедневното с фантастичното и така описва приключенията на едно енергично момиченце, Диана. Докато гостува на баба си и дядо си, Диана среща един загадъчен народ на цветята. Ритъмът на текста и постоянно променящият се дизайн на страниците рисуват убедителна картина на детството. Книгата успява да предаде екологичното си послание без поучения - ... |
|
Лъвът, който си изгубил рева. Мечето Тобиас, което се казвало Тобиас Абвгдежз...я, но една акула му отхапала фамилията. Гутенберг и свраката. Кучето и котката от две купи в центъра на Рига. Това са част от героите на един от най-обичаните латвийски детски писатели, Юрис Звиргздинш, и те го представят по-добре от езиците, на които е получавал (още по-много, включително наградата за най-красива детска книга в Латвия). Имало едно време един град, в който се разхождали мечки. Понякога те водели със себе си хора, за да им свирят, ако им се дотанцува. Защото мечките много обичали да танцуват. Тези мечки не били много и не били ... |
|
История на едно момиченце от миналия век. ... Книгата на Олга Громова представлява записания от нея разказ на Стела Нудолская, чието детство е преминало в края на 30-те и началото на 40-те години в Съветския съюз. Този много личен разказ, от който ти се свива сърцето, е за петгодишната Еля, расла щастливо в любящо семейство и изведнъж озовала се в страшен, неразбираем за нея свят. "Захарното дете" е най-вече "роман на възпитанието", история за обичта, от него разбираш що е достойнство и какво значи свобода. Най-точно за свободата говори майката на Еля: "Робството е състояние на душата. Не е ... |