В динамичното ни съвремие, интензивно наситено с образи и визуална информация проблемът за цвета е особено актуален. Книгата, изследвайки схващанията за цвета през даден исторически период, прави срез на религиозното, политическо, икономическото, техническото и културно устройство на обществото. И така само чрез фрагмента цвят реконструира целия исторически гоблен, т.е. само чрез една нишка е в състояние да разтъче, да проанализира целия период. А това означава, че цветът е своеобразен културно-исторически код и следвайки го, навлизаме директно в сърцевината на всички аспекти от живота на обществото.
Така цветът първоначално функционира като символ в архаиката и Античността, постепенно чрез хералдиката се превръща в знак за обозначаване, Леонардо го построява в йерархичен ред, а Нютън с откритията си го затваря в хроматична система. Ако до откритията на Нютън за цвета, художниците чрез практическите си експерименти и наблюдения са изпреварвали с познанията си за него учените, то след спектъра на Нютън учените се намесват в живописта с хроматични схеми и скали, построени на базата от закони и норми, на които оттук насетне цветът в приложението му следва да се подчинява. И именно от контролирането и владеенето на цвета, като от показателен частен случай може да се изведе адекватно и профила на епохата като потвърждение на тезата на Юбер Дамиш за социологията на живописта като социология на историческото време. От което следва, че проблемът за цвета, освен че занимава хората от всяко време, то той е и същински показателен, (с различията си във визиите за него), за характеристиките на историческата сцена и построяването на декорите ѝ. Всички тези напластявания и взаимоприложимост на различните теории за цвета само демонстрират неговата интердицплинарност, обхваща цветознанието, колористиката, психолгия на въздействието на цвета, физика на цвета, физиология на зрението и цветовъзприятието, семантика на цвета и т.н...
Книгата също построява живописния профил на цвета като боя, пигмент, засягайки такива художнически понятия и техники като: светлина - сянка (оттенък - тон) - тъмнина; гризайл, имприматура, гланц, велатура, пастьозност, тристадийния метод на живописване при старите майстори. Така книгата, водена от магията и мистиката на цвета, проследява многоаспектността и полифункционалността му в различните теории: научна, художествена, приложна (дизайнерска, текстилна), тъй да пресъздаде трепетното вдъхновение от следването му в история на културата.
Рейтинг: 8.00 / 2 гласа 
