Барон Хирш

В тази книга Георги Пашев представя увлекателната история на първите стъпки на железничарството по нашите земи, както и връзката на това важно за съвременния човек техническо изобретение с българското национално-освободително движение. Без името на баварския немец Хирш не е възможно да се говори за метален път в Източна Европа. Той идва на Балканите, за да сложи край на онези пеши движения, които траяха хилядолетия. Така, осъществил човешки блянове, барон Хирш става символ за напредък. При техническата и промишлената революция на ХІХ век, когато пàрата и електричеството бяха впрегнати да вършат работа, а транспортът със скоростното си движение по релсов път и вода победи времето и пространството, стават възможни далечните пътувания за опознаване на планетата.

Георги Пашев е роден на 21 август 1908 г. в родопското с. Павелско, тогава Станимашка (Асеновградска) околия, Пловдивски окръг. Завършва прогимназия в родното си село. Средства за гимназия няма и започва кираджилък с муле на самар из горите на Средните Родопи. През 1929 г. постъпва с конкурс в жп училище в София. Пръв по успех, взема място като стрелочник на гара Хасково. Там завършва гимназия като частен ученик и е самоук по френски език. Повишават го в ученик телеграфист на гара Стара Загора. Две години по-късно, след изпит за чиновник по движението, също пръв по успех в групата, остава на тази длъжност на гара Пловдив.

Посъбрал средства, през 1942 г. записва лесовъдство в Софийския университет, но войната и статутът на железничар не му позволяват да продължи образованието си. Остава в железниците повече от 30 години: чиновник по движението, диспечер по вагоноразпределението и подначалник на гара Пловдив. За написване на историята на Железниците от БДЖ го пращат в библиотеките в Кишинев, Киев, Москва, и най-вече в Санкт Петербург, в библиотеката Салтиков-Шчедрин, съхраняваща за ползване преместените от Императорската библиотека в Петербург чуждестранни вестници и списания. Пашев работи там и с френския ежедневен и периодичен печат. Среща богата историческа железопътна публицистика. Тя влиза в първата му книга - От Цариград до Белово, наречена от критиката Сага. Преиздадена е през 1981 г. Третира османския Железопътен период.

За компанския период издава Бунтът на железничарите, а за българския - В олтара на Стефенсон през 1999 г. Издава повестта Да живей Съединението, 1972г., за обединението на Княжество България и Източна Румелия; романа От хаоса, 1978г., за Освободителната война (1877 / 1878); Отдалечността, 1983г. - история на с. Павелско; два сборника разкази: Криволицата, 1974г., и Сини води, 1988г.; повест за антракса: Зарници от мрака, 1996г. Отличен е за белетристика с орден Кирил и Методий I степен, двукратно - с литературната награда Пловдив. Носител е на Почетния знак на град Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. За 90-годишнината му в изд. Български писател през 1999 г. излиза том Избрано.