Стари пътувания през България в посока на римския военен път от Белград за Цариград

Настоящото известно историческо произведение на Иван Шишманов включва пространна студия, както и извадки от дневниците или описанията на Соломон Швайгер (1578), Мелхиор Безолт (1584), Адам Вернер (1616), Павел Тафернер (1665), Савиюр Люзинян (1786) и Граф Фериер де Совбьоф (1788).

Разгледана е топографията на римския път от Белград до Цариград в древността, средновековието и по-ново време; знаменитите кервансараи; изследван е общият характер на пътеписите; поведението на дипломатическите мисии към християнското население в балканските части на Османската империя; живота в градовете и селата, облеклата, обичаите и други.

Иван Димитров Шишманов (1862 - 1928) е виден български филолог, писател, политик, един от основателите на Висшето училище в София (Софийския Университет), професор по литературна и културна история, основател и редактор на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, редактор в списание Български преглед.

Като министър на народното просвещение разработва мащабна културно-образователна програма, организира създаването на редица културни институции - Народния театър в София (1904), Етнографския музей в София (1906), Музикалното училище в София, Института за слепи, много читалища. Страстен защитник на българската национална кауза и учен с огромен научен принос.

Книгата е част от поредицата Съкровищница на българската наука на издателство Шамбала.

Шамбала ЕООД
София, 1592
бул. Искърско шосе 19
shambala@abv.bg

Времето от падането на България по турско иго
Пълните, отчасти оригинални заглавия на тия пътеписи
Преди да изложим съдържанието на тия книжки...
В наше време се виждат следи от римския път
Първото нещо, за което римляните се залавяли
Народното предание приписва съграждането на нашия път на император Траян
Преди да изброим станциите, които в римско време...
Топографията на пътя в римско време
Римският път в средните векове
Топографията на пътя в средните векове
Със завладяването на Балканския полуостров от турците
След падането на целия Балкански полуостров
Топографията на пътя в 16 век

• Соломон Швайгер - 1578
• Мелхиор Безолт - 1584
• Адам Веннер - 1616
• Павел Тефернер - 1665
• Савиюр Люзинян - 1786
• Граф Фериер де Совбьоф - 1788

Допълнение
Продължение (СбНУ 6)
Бележка от редакцията