Флорида

Американско семейство от средната класа. Властна майка, безволев баща и красива дъщеря. Нищо не предвещава мощния ураган, който ще промени живота им. В слънчева Флорида има всичко, освен може би здрав разум. Светът на конкурсите за Мини мис, в който амбициозната майка въвежда детето си, с годините отвращава момичето, лишено от нормално детство, и го довежда до бунт. При сблъсъка на силните личности на майката и дъщерята пътищата им се разделят, за да се съберат отново при трагични обстоятелства. Усилията на непокорната тийнейджърка да заличи хубостта си вредят на здравето ѝ и тя късно осъзнава, че опитите ѝ за отмъщение водят до самоунищожение.

Написан с блестящото перо на Оливие Бурдо, Флорида е роман за огромната вреда, която нерядко нанасят прекомерните амбиции, и за това, как красотата може да се превърне в проклятие.

Френският писател Оливие Бурдо (р. 1980 г.) - третото от пет деца, което не се справя добре с уроците и вместо да учи, седи наказан в стаята си, чете и размишлява - се реваншира с огромния успех на първия си роман В очакване на Боджангълс, вече и екранизиран. Този път има късмет и веднага след излизането си през 2014 г. романът предизвиква огромен читателски интерес и е удостоен с 5 награди: Франс Кюлтюр Телерама, голямата награда РТЛ-Лир, наградата Еманюел Роблес, наградата Роман Франс Телевизион и Наградата на Литературната академия на Бретон и на областта на Лоара. Издаден първоначално в 2000 екземпляра, Боджангълс достига за нула време тираж от 200 000! Идеята за настоящия му трети роман, Флорида, се ражда преди седем години, когато авторът попада на документален филм, посветен на конкурсите за Мини мис в Съединените щати.

Книгата е част от поредицата Europa от издателство Колибри.

"Не е ли странно, че в страната на печелившите ме сполетя проклятието да спечеля? Не се случи в обикновен ден, а в деня, в който навърших седем. Майка ми казваше, че съм красива и не съм много глупава. Редът и формата на комплиментите ѝ са важни. Красива е положително твърдение, докато Не много глупава е отрицателно. Тя също беше красива и по-скоро интелигентна. Тъкмо затова навремето не успях да проумея какво се случи в онзи ден, както и във всички останали дни през следващите пет години. Всъщност днес проумявам, но не прощавам. И никога няма да простя.

Пет години са много време. Но да започна отначало. Днес е рожденият ми ден!, възкликнах още щом отворих очи. Днес имам рожден ден!, повтарях цяла сутрин. Радвах се повече от обикновено, защото от две седмици насам майка ми твърдеше, че ме очаква чудесна изненада. Толкова беше горда от себе си, че трябваше да се усъмня. На седем години все още не познаваш добре родителите си. Усмивката ѝ беше толкова загадъчна, гласът, толкова фалшив, а нетърпението ѝ толкова голямо, че се уплаших да не би да духне свещичките и да излапа тортата ми. Де да беше така. Приятелките ми нямаше да дойдат. Разбрах го, щом майка ми се появи с огромна картонена кутия. Обикновено отварям подаръците си пред тях. По-забавно е. Но сега трябваше да отворя сама кутията по обед, следователно нямаше да има приятелки. Вярно, майка ми беше тук. Тя навярно си мислеше, че ми е предостатъчна, че може би ми е приятелка, при това най-добрата. Побързах да разкъсам всичко: червената панделка, тънката хартия. В кутията имаше рокля, голяма работа! Бяла рокля на принцеса: с перли, дантели и финтифлюшки, на която трябваше да се зарадвам. Защо ли толкова дни ми надуваше главата заради тази нищо и никаква изненада? Ами защото роклята не беше изненадата, а първият етап към нея. Вторият етап беше душът и сресването на косата. Трябва да побързаме, ще закъснеем. Ръцете ѝ треперят, скубе ме. От предстоящата изненада очите ми се насълзяват. Майка ми съжалява, но наистина трябва да тръгваме за срещата с моя необикновен подарък.

Безличната многофункционална зала, осветена в жълтеникаво, застлана с бели плочи и украсена с гирлянди от разноцветни знаменца, няма нищо общо с обитаван от феи приказен дворец. Като стана дума за феи, те пърхат навсякъде около мен. По-точно казано, ние сме в грозен замък, пълен с принцеси. И с родители, които слагат диадеми, подшиват подгъви, правят снимки; разбирам защо са горди, усмихнати и развълнувани, нали са родители на принцеси. Което навярно ги превръща в крале и кралици? Моята кралица ми подава номер. И ме съветва. Тръгваш плавно към трона, сиреч към подиума. Усмихваш се мило и това е всичко. Откакто пристигнахме, тя се чувства уверена. Вярва в шансовете ми. Според нея съм най-красивата. Ще им покажа коя съм. Оказва се, че моят подарък изненада е да унижа останалите момиченца. В този момент още не го осъзнавам. Всичко върви по мед и масло. Правя няколко крачки, раздавам няколко усмивки, завъртам се няколко пъти и ето ме кралица на красотата. Лесно е да си Пепеляшка. Изненадата е изумителна. Заедно с титлата получавам още един подарък, комплект за гримиране. Имам купа, рокля и червило. Изключителен рожден ден. Има ли момиченце, което да не мечтае да бъде най-красивата принцеса на света? Едва ли. Много съм щастлива, нагласям короната си, горда съм от себе си, майка ми е на седмото небе, ала тази победа е първата крачка към ада."
Из книгата

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg