Саботаж. Новели

В тази книга, сякаш сравняваща родината на автора Джеф Шинкер с многоезичната ситуация във Вавилонската кула, авторът сблъсква читателите с ексцесиите и перверзиите в сферата на труда и междучовешките отношения в неолибералния свят. Образите на безработни, измамници, интелектуалци и чиновници се размиват в мъглявината на реалността, в която истина и фикция са здраво слепени. Редувайки четирите езика, шестнайсет персонажа, въвлечени в тази реалност и осъзнали нейната нелепост, саботират живота си и живота на другите и изживяват епизоди, в които всеки ще открие, че не е на мястото си.

Саботаж е книга експеримент, книга необичайна, необикновена, ексцентрична, екстравагантна, предназначена за любители на експерименталното писане и за желаещите да узнаят - след всичките антиромани, неромани, постромани и прочие инвенции на писателското въображение - как още може да се пише.

Книгата е част от поредиците Съвременна европейска проза и Europa на издателство Колибри.

Хората винаги казват, че човек не избира семейството си. Което означава, че ще трябва да се примирите с който и да се изпречи на пътя ви - зловещ братовчед, дядо, за чиито симпатии по време на Втората световна война никой не говори, брат, с чиято пристрастеност към дрогата никой не знае как да се справи, стиснат чичо, който допушва фасовете от пепелниците, въпреки че кара страхотни немски автомобили, като точният модел не е от значение заради бързината, с която ги сменя. Това може и да е вярно, но поне, за добро или за зло, вие споделяте родословието на тези хора, общото им генетично наследство.
Приятелите са друго нещо. Тях трябва изцяло да избирате. Освен, разбира се, ако изобщо нямате приятели или сте толкова слабохарактерен, че някой предварително подготвен приятелски кръг повече или по-малко доброволно просто ви е осиновил. Приятелският ви кръг е нещо като визитка на вашата интимна същност. Той разкрива кой сте в действителност. Защото типът хора, които ви заобикалят, показва кое ви разсмива, какво мислите за еди-кого си, как си прекарвате времето, дали сте мил, общителен, затворен, груб и т.н. Има много малко шансове, ако сте фашист и мизантроп, който ненавижда изкуството, пиячката и хедонизма, да се развявате със социалисти музиканти, художници, актьори и писатели, чиято представа за забавление се свежда до обикаляне по барове, наливане с бира, зяпане в дълбоките деколтета на сервитьорките и обсъждане на предстоящия сезон на Туийн Пийкс.

Но има една категория хора, които не се налага да избираш, с които обикновено нямаш нищо общо и с които въпреки всичко общуваш. Колегите. Няма генетична прилика, липсва емоционална връзка и шансът да споделяте общ светоглед или едни и същи интереси е не по-голям от вероятността Епъл да внесе наистина полезни подобрения в поредната версия на своите айфони. Много малко може да направите, ако вашият съсед по стая е някой задник, който отгоре на всичко мрази жените. Е, всъщност имате три възможности: да се преструвате, че го харесвате, да му кажете да ходи да се шиба или да се опитате да го игнорирате. Колегите ви наистина притежават необходимия потенциал, за да ви отровят живота. Ако мразите баща си, можете да му забраните да стъпва в дома ви. Ако въпреки това упорства да ви идва на гости, можете дори да извикате ченгетата. Ако не харесвате съседа си, винаги е възможно да се изпикаете на балкона му и да кажете, че се е изпикала котката на другия му съсед. Но ако колегата ви непрекъснато ви разправя как, като се прибрал предишната вечер, жена му пак не приготвила пържолата така, както той я обича, и да повтаря как готварските умения на оная кучка непрекъснато западали, ами - тотално сте прецакани. Когато Сартр е казал Адът, това са другите, той няма как да е имал предвид нещо друго освен местоработата.

Преди два месеца постъпих на работа в централата на Гугъл индъстриз. Два месеца, през които, след като се опитвах да се разбирам с всички, след като участвах с екипа в нелепи и потискащи вечерни партита, след като челюстта ми се откачи от всичките изкуствени усмивки, с които през деня разтягах лицето си в маска на завинаги замръзнало отчаяние, аз стигнах до неизбежното заключение, че дълбоко ненавиждам всичко живо на третия етаж на ъгловатата, назъбена и - поради наскоро приетите правила за превенция на самоубийствата - лишена от прозорци постмодерна сграда, в която си мъкнех телесата пет дни в седмицата. Но от утре всичко това ще се промени. Утре ще проведем задължителна тиймбилдинг сесия."
Из книгата

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg