"Полет 189 на Рансъм Еъруейс до Ню Йорк беше един от 753
-те, насрочени да заминат от Хийтроу тази неделя в началото на януари. По време на пиковите часове на най-натовареното летище на света всяка минута излиташе и кацаше по един самолет. Почти нямаше място за човешки или машинни грешки и още по-малко за несигурната област, в която двете се припокриваха.
На четирийсет и шест капитан Дан Мъри беше един от най-възрастните пилоти в компанията. Трябваше да издържа жена и трима тийнейджъри и беше избрал да жертва членството си в профсъюза и привилегиите на предишната си работа в замяна на парите на ръка, предлагани от авантюристичната компания на Гай Рансъм. Основната му заплата едва покриваше седмичните разходи и се налагаше да преспива в най-евтините хотели край летището, но всеки трансатлантически полет му докарваше по малко над 2500 паунда. В свиваща се индустрия като тази човек трябваше да се стреми да си изкарва парите, докато може.
Полетът беше насрочен за девет сутринта. Мъри стана в пет, бавно се съживи под душа и само след минути вече беше седнал зад волана на осемгодишния си форд. За щастие упоритото главоболие, което го тормозеше напоследък, не се обаждаше и като никога не му се налагаше да пътува, докато чака болкоуспокояващите да подействат.
Пътуването до Хийтроу отнемаше доста време и дори в този безбожно ранен час магистралата вече се пълнеше с гневен трафик. Малко след шест и трийсет Мъри спря на паркинга пред сградата на Рансъм, взе пилотското куфарче от шкафчето си и се качи на автобуса совалка до Терминал 4. Споделяше краткото пътуване с десетина сънени членове на екипажи, облечени в характерните за компанията тъмнолилави униформи. Някои щяха да летят с него до Ню Йорк; други щяха да отлетят за Дубай, Абу Даби или Тайпе. По-младите стюардеси обсъждаха слуховете за съкращения на екипажите по полетите на дълги разстояния, а по-възрастните и капитан Мъри предпочитаха да си мълчат. Опитът ги беше научил, че Рансъм Еъруейс не търпи клюки и причиняващи неприятности служители.
Помощник-капитан Ед Стивънс вече работеше здравата в стаята за екипажа, когато Мъри влезе там, за да закуси. Двайсет и осем годишният Стивънс имаше новородена дъщеря и жена, която беше станала ненужна за компанията в момента, в който бременността бе започнала да ѝ личи. Ед се нуждаеше от работата повече от капитана си и полагаше всички усилия да впечатли колеги и началници. След кратко бъбрене Мъри отвори служебния си лаптоп, свърза го към фирмения интранет и заслуша, докато Стивънс го запознаваше с летателния план.
Точният маршрут, който щяха да следват от Лондон до Ню Йорк, се съдържаше в електронния летателен пакет - поредица файлове в имейл, пуснат в ранните часове от Sky Poute. Сложният софтуер на компанията беше проектиран да докара самолета до крайната му цел по възможно най-евтиния начин, като вземаше предвид времето, броя на пътниците и товара. Десет процента от цената на един полет отиваха за летищни такси и наземни разходи, а останалите деветдесет - за гориво. Силен насрещен вятър можеше да вдигне цената на полета с до трийсет процента и да го превърне в загуба за компанията - затова намирането на най-евтиния маршрут винаги беше жизненоважно.
Sky Route беше взел предвид всички сателитни метеорологични данни и беше избрал по-южен курс, за да избегне силните ветрове в северната част на Атлантика. Щяха да летят право на запад от Хийтроу, да се издигнат до 9450 m при естуара на Севърн и да продължат към най-южната точка на Ирландия. По средата на Ирландско море щяха да се издигнат до круизната височина от 11 900 m и да продължат по почти права линия през океана. Полетът трябваше да продължи осем часа и трябваше да кацнат на летище Кенеди по обед източно стандартно време. След като запозна капитана с основните моменти от полета, Стивънс насочи вниманието му към няколкото Бележки към летци, които предупреждаваха за буреносни облаци над западните Британски острови и Ирландско море. Времето не беше необичайно за този сезон и нямаше нищо, което да събуди тревоги у двамата пилоти."
Из книгата
