"Върволицата лимузини се виеше по частния път на хотел Бевърли Хилтън с бързината на охлюв, за да остави кинозвезди, продуценти, режисьори, начинаещи звездички и съвсем неизвестни, които отчаяно копнееха да бъдат забелязани на една от най-бляскавите холивудски церемонии, наградите Златен глобус, които отстъпваха само на Оскарите.
На шейсет и две, Ардит Лоу, една от най-популярните актриси през последните четиресет години, вече бе спечелила три Златни глобуса и два от мечтаните Оскари. Тя никога не пропускаше тази официална вечер, не само за да уважи колегите си, но и да се покаже. Това просто трябваше да бъде направено. Очакваше се, а и беше задължително, ако искаш да продължиш да работиш. А лицето ти трябваше да изглежда страшно добре. В противен случай бе по-разумно да не се появяваш. Ардит беше прочута с разнообразието и дълбочините на ролите, които приемаше, както и с качеството на филмите, в които играеше. От време на време приемаше по някоя по-дребна роля, ако възбудеше интереса ѝ, но като правило, приемаше само главни и важни роли. Беше изключителна актриса с невероятен талант и заслужена репутация. Подбираше ролите си внимателно. Искаше да участва във филми с дълбочина, а подобни роли не се намираха лесно след определена възраст. Тя изглеждаше впечатляващо добре за годините си. На шейсет и две, бе все още красива и, за разлика от почти всяка друга актриса в Холивуд, не се беше подлагала на пластични операции. Предпочиташе да запази естествения си вид и разчиташе на гримьорите на снимачната площадка да коригират необходимото. И никога не се страхуваше да приеме роля, ако се налагаше да се състари специално за нея.
Ардит харесваше предизвикателни роли, които изискваха от нея максимален професионализъм. Отхвърляше повечето лесни, но през последните две години не бе получавала сериозни предложения. Никой не смееше да ѝ се обади за малка роля, а продуцентите знаеха, че агентът ѝ, Джо Ричи, щеше да я откаже още преди да ѝ съобщи за нея. Но след като Ардит навърши шейсет, за нея вече нямаше подходящи роли. Тя непрестанно четеше сценарии, но не бе попадала на нищо, което да иска да изиграе. Високите ѝ стандарти и перфекционизъм ѝ бяха изградили репутацията на примадона и актриса, трудна за сътрудничество, което не беше съвсем вярно. Тя беше изключително отдадена на работата си и изискваше много и от себе си, и от всички, с които работеше. От време на време, когато хората се издънваха, след четиресет години бляскава кариера и продуценти, които биха направили почти всичко, за да я видят щастлива, се случваха редки, но запомнящи се избухвания от нейна страна, подкрепящи твърдението, че е примадона. Всъщност Ардит беше върховна професионалистка и истинска звезда. Не ставаше дума за его, а по-скоро за стремеж към перфекционизъм в работата за всяка роля. Мразеше мързеливи актьори, тъпаци и лъжливи лекета. Беше вярна на себе си и високите си стандарти във всяко отношение, честна жена и велика актриса, а не примадона, независимо какво говореха хората, които дори не я познаваха. Кариерата ѝ беше нещо важно, което осмисляше живота ѝ. През последните две години работата ѝ липсваше, но тя предпочиташе безделието пред роли във второкласни филми. Чакаше да се появи подходящо предложение и знаеше, че това ще стане рано или късно. А междувременно, четеше всяка книга и сценарий, които ѝ попадаха.
Личният ѝ живот винаги бе оставал на второ място след кариерата и все още беше така. Имаше една дъщеря от осемгодишния си брак с един от най-големите холивудски продуценти, Джон Уокър. Бяха могъща двойка и бяха направили няколко филма заедно, които се превърнаха в легендарни хитове и подпомогнаха кариерите им. В началото на съзидателния им, но бурен брак, се бе родила и единствената им дъщеря, Морган, която сега бе на трийсет и осем и работеше като пластичен хирург в Ню Йорк.
Морган бе избягвала холивудската сцена през целия си живот и избра медицината като вълнуваща и разумна алтернатива. Подхождаше ѝ. Стана партньор в преуспяваща клиника, която се управляваше от двама старши партньори, които работеха заедно от години. Единият наближаваше пенсия, а другият се трудеше неуморно. Морган беше единствената жена, която някога бяха канили да се присъедини към тях. Единият от старшите партньори също така преподаваше в медицинския факултет на Колумбийския университет. Стандартите в клиниката бяха изключително високи.
Сега на Ардит ѝ се искаше да бе прекарвала повече време с дъщеря си, когато тя беше малка, но собствената ѝ кариера бе на върха тогава и тя често пътуваше по снимки и бе далеч от Морган. И никога не го отричаше. Беше пропуснала всички важни моменти в живота на дъщеря си – училищните пиеси, първия ѝ бал, първия път, когато сърцето ѝ бе разбито, и много рождени дни. Невъзможно беше сега да навакса с всичко това. Измъчваше я силно чувство за вина, но нямаше как да компенсира единственото си дете, нито да промени миналото. Двете жени бяха съвсем различни. Морган уважаваше кариерата на майка си, но никога не ѝ се беше радвала, а разликите в характерите им бяха почти невъзможни за превъзмогване. Говореха често, от уважение една към друга и по задължение, но имаха еднакво мнение по твърде малко въпроси. Морган имаше смътни спомени за баща си, който бе починал, когато тя беше на седем годинки. Около смъртта на баща си помнеше някакъв скандал, който я бе притеснявал в продължение на години."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
