"Козима Саверио седеше на терасата на луксозния си апартамент на последния етаж в Рим, загледана в познатите паметници и покриви на града, докато слънцето изгряваше. В далечината виждаше базиликата Свети Петър и Ватикана, купола на Сан Карло ал Корсо, а на север - Вила Медичи и градините Боргезе. Тази гледка никога не ѝ омръзваше. А ранната утрин бе любимото ѝ време през деня, преди градът да се събуди. Вече бе топло, а към обяд щеше да стане горещо. След няколко минути тя застана до парапета на балкона и видя Испанските стълби, фонтана Баркача и църквата Тринита дей Монти.
Апартаментът ѝ се намираше на последния етаж в сградата със семейния им магазин. Семейство Саверио произвеждаха най-прекрасните кожени изделия в Италия, а и в цяла Европа. Единственият им равностоен съперник бяха Ерме, известни навсякъде по света. Стоките на Саверио се продаваха само в техните два магазина, единият във Венеция и другият - в Рим.
Като всичките си предци, Козима бе родена във Венеция, в знатно семейство, което можеше да проследи историята си до петнайсети век. Палат Саверио във Венеция все още им принадлежеше, въпреки че баща ѝ бе преместил семейството в Рим малко след раждането на по-малката ѝ сестра, Алегра. Козима бе живяла в същия апартамент на последния етаж над магазина с родителите си, брат си и сестра си почти през целия си живот. По-малкият ѝ брат, Лука, сега имаше собствена къща на Виа Апиа Антика, а сестра ѝ живееше в по-малък апартамент на етажа под нея, където имаше дизайнерско студио. То бе по-удобно за Алегра, защото имаше асансьор, който не стигаше до последния етаж. Козима живееше в самотен разкош в жилището, където бе израснала. Стигаше до него по тясно стълбище, а терасата ѝ предлагаше триста и шейсет градусова гледка към града, който считаше за свой дом. Венеция беше историята им, но тя живееше и работеше в Рим. Управляваше семейния бизнес, който бе наследила преди петнайсет години, едва на двайсет и три.
Като младо момиче, тя никога не бе планирала да управлява компанията, нито дори да работи в нея. Когато бяха деца, баща ѝ се надяваше един ден да остави бизнеса на Лука, който да заеме мястото му. Но Лука никога не бе проявявал интерес към работата, дори като момче. Приятелите му бяха разглезените синове на италиански благородници и от ранна възраст негова страст бяха бързите коли и красивите жени. Не беше наследил интереса на баща си към бизнеса, нито таланта на дядо си за създаване на красота. Отавио Саверио бе дизайнерът на всеки един предмет в магазина във Венеция, независимо дали ставаше дума за чанта от алигаторска кожа, седло или зашеметяващ чифт обувки. Хората, които имаха вкус за най-красивото в света, познаваха произведенията на Саверио безпогрешно.
Отавио Саверио беше осмото дете и единствен син на уважаван банкер във Венеция. Бе наследил семейния палат, когато сестрите му се омъжиха и преместиха във Флоренция, Рим и други градове в Европа. Никоя от тях не желаеше да се нагърбва с поддръжката на палата, където бяха израснали. Той беше на четири века и ужасно скъп за поддържане. Отавио използва наследството си, за да изкупи дяловете на сестрите си от семейния дом. С останалите пари отвори магазина си на една от тесните улички встрани от площад Сан Марко, където създаваше великолепните си кожени изделия. Той бързо си изгради чудесна репутация из цяла Италия и впоследствие в цяла Европа, която се дължеше на изключително добрата му работа. Всяко творение бе шедьовър от красота и лукс, изработено от най-фантастичните кожи. Той изпълняваше поръчките бързо и бизнесът му се превърна в еталон за впечатляващ успех за по-малко от десет години. През всичките години, когато Отавио управляваше бизнеса, той бе майсторът, творецът и геният зад името. Продуктите на Саверио се продаваха само в магазина във Венеция. Жените чакаха година или две, за да се изпълнят поръчките им, но никога не оставаха разочаровани от резултата. Списъкът с клиентите на Отавио включваше кралски особи, прочути светски дами, кинозвезди и богаташи от целия свят.
Единственото му дете, Алберто, никога не стана занаятчия като баща си, въпреки че Отавио го накара да бъде чирак две години, за да се запознае с работата. Но Алберто се интересуваше повече от деловата страна на бизнеса. След като наследи компанията, той спази традицията на баща си и продуктите на Саверио се продаваха само в собствения им магазин и никъде другаде.
Когато баща му почина, Алберто запази магазина във Венеция, но се премести със съпругата си, Тициана, и трите им деца в Рим. Купи сградата, в която и сега се подслоняваше магазинът им. Козима живееше сама на последния етаж. Тя проектира жилището на Алегра на етажа под нея, когато сестра ѝ бе достатъчно голяма, за да живее сама, така че и двете се радваха на спокойствието си. Лука вече се бе изнесъл, когато навърши двайсет и една, а Алегра бе едва на седемнайсет.
Когато баща им откри магазина в Рим, той постигна невероятен успех и бизнесът се разрасна неимоверно. Алберто подготвяше сина си да управлява компанията още откакто Лука бе малко момче, но никога не успя да възбуди интереса му. Лука нито разбираше, нито се интересуваше от вълшебствата, които изработваха.
Желанието на Алберто беше бизнесът им да се разрасне, но без да нарушава никоя от традициите на баща си. Не беше лесно, а и Алберто имаше грандиозни планове, които винаги се оказваха малко по-скъпи за изпълнение отколкото беше очаквал, така че бизнесът не бе така доходоносен както преди. Той имаше набито око за качество и красота и бе изключително елегантен мъж. Двамата с Тициана бяха част от висшето общество във Венеция и Рим и излъчваха изтънченост и стил.
Козима беше наследила много от родителите си, но бе по-сдържана и обичаше науката. Винаги изпитваше облекчение от мисълта, че никога нямаше да ѝ се наложи да управлява бизнеса. Работеше в магазина в Рим за по месец всяко лято, най-вече за да достави удоволствие на баща си. Беше добра дъщеря. Лука успяваше да избяга от работата, защото беше пет години по-малък от нея, а Алегра бе все още дете.
През юли и август семейството посещаваше другия им дом в Сардиния. Прекарваха два месеца на семейните яхти и често посрещаха приятели. Поканите в дома им бяха търсени и желани. Алберто и Тициана бяха великолепни домакини и в отплата ги канеха навсякъде. Бяха щедри и предлагаха разкош на гостите си. Козима все още помнеше екстравагантните приеми, устройвани от родителите ѝ, в дома им в Рим и в палата във Венеция, където организираха величествени балове.
След дълги спорове с баща си, Козима избра кариера в правото. Учеше в университета в Рим и живееше у дома. Обичаше годините си като студентка, науката и приятелите си там. Баща ѝ се надяваше някой ден тя да е адвокатката на семейната фирма. Той не очакваше от нея да практикува право, но смяташе, че познанията ѝ ще са полезни за бизнеса. Майка ѝ никога не беше работила и той не очакваше нещо различно и от дъщерите си.
Алегра, най-малката от трите деца, бе наследила таланта и страстта на дядо си към дизайна. Вечно правеше скици на рокли, чанти или обувки. Беше усмихнато хлапе и се наслаждаваше на оживения светски живот на родителите си дори когато бе съвсем малка. Те ѝ позволяваха да остане на приемите известно време, а тя вечно си мечтаеше да е там цяла нощ. Козима не се интересуваше толкова от купоните, но около нея се мотаеха рояци ухажори, обикновено синовете на приятелите на родителите ѝ, въпреки че Алегра бе по-настроена за флиртове от голямата си сестра. Козима винаги бе по-сериозна и отдадена на науката, за разлика от брат си и сестра си.
Лука беше пет години по-малък от Козима, а Алегра – девет и мразеше да се отнасят с нея като с бебе. Нямаше търпение да порасне и да открие света. Лука не обичаше да прекарва време със семейството си, предпочиташе да е с приятели. През тийнейджърските години бе доста буен. Родителите му се опитваха да го обуздаят, но не постигаха големи успехи.
На двайсет и три, на Козима ѝ предстоеше последната година в университета в Рим. Пристигна в семейния дом в Сардиния след като бе работила цял месец в магазина, както правеше всяко лято през ваканциите. Трудеше се в администрацията, не работеше с клиенти, и всички я харесваха. Тя притежаваше точния и остър ум на бъдещ адвокат, и бе красива като майка си, с руса коса. Алегра и Лука бяха наследили тъмната коса на баща си, а Козима и Алегра имаха тъмносините очи на Тициана. Тя беше от Флоренция и Козима бе взела типичната ѝ флорентинска красота и нежни черти. Лука и баща им излъчваха онази класическа аристократична красота, която можеше да се види по римските монети.
Лятото преди последната година на Козима в университета, тя пристигна в Сардиния тъкмо когато родителите ѝ се канеха да потеглят за уикенда към Портофино при приятели, които имаха вила там. Бяха си купили нова моторница. Лука трябваше да замине с тях, но купон в Порто Ротондо, устроен от негови приятели, промени решението му в последната минута и той си остана в Сардиния, заедно с Козима. Тя се чувстваше изморена след като бе работила шест дни седмично в магазина през последния месец. Родителите им потеглиха и взеха четиринайсетгодишната Алегра с тях, защото домакините им имаха дъщеря на същата възраст. Имаха и син, който бе почти колкото Лука, но той го намираше скучен и с радост пропусна уикенда в Портофино. Дори привлекателната нова моторница не го съблазни.
Къщата утихна след заминаването им. Лука изчезна незабавно с приятелите си, а Козима се излегна на слънце, доволна, че известно време ще бъде сама. Знаеше, че следващия уикенд очакваха много гости, а родителите ѝ настояваха тя да им помогне да ги развлича, затова сега се радваше, че имаше време да почете и да си почине.
Уикендът в Портофино приключи с голямо нещастие. Домакините позволиха на буйния си и безразсъден деветнайсетгодишен син да управлява новата моторница. Той се сблъска с друга моторница с висока скорост, тъй като караше опасно бързо. Двете моторници се удариха жестоко и избухнаха. Единствената, която оцеля, беше Алегра, ужасно обгорена и с толкова тежко нараняване на гръбнака, че трябваше да я откарат с хеликоптер до Рим, за да я оперират. Всички останали загинаха на място.
Телефонът звънна в дома им в събота следобед. Козима влезе в къщата, за да вдигне. Двайсет минути по-късно тя бе облечена и чакаше такси, което да я отведе до летището, за да излети за Рим при Алегра. Родителите ѝ бяха мъртви, тя бе в шок и не можеше да повярва на случилото се. Разкъсваше се между мъката по родителите си и страха за сестра си. Сега всичко се стовари върху нея, включително и отговорността за брат ѝ. Внезапно бе изправена пред решения, които възрастните взимаха. Не можеше да се свърже с Лука, който се намираше на яхта в Порто Ротондо. Наложи се да му остави бележка с ужасната новина. Той ѝ звънна разплакан, когато тя пристигна в Рим, и двамата захлипаха заедно за родителите си, а и за Алегра.
Козима прекара следващите няколко седмици до леглото на Алегра, която се съвземаше от операцията. Поддържаха я в медицинска кома, докато се лекуваше от изгарянията. Това беше време Козима да тъгува за родителите си. Лекарите я предупредиха, че Алегра никога вече няма да може да ходи. Гръбнакът ѝ бе счупен жестоко. Още един кошмарен удар след загубата на родителите им.
Козима остави Алегра само за да уреди и присъства на погребението на родителите им във Венеция, после се върна в болницата в Рим колкото се може по-бързо. Позволи на Лука да се върне в Сардиния след погребението, както той искаше, защото тя не разполагаше с време, за да е с него, докато Алегра лежеше в болницата, а той пък не желаеше да прекара остатъка от лятото в Рим."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 3 гласа 
