Самоучител по литература - книга 3
Разказвачите на България. Елин Пелин, Йордан Йовков, Димитър Димов, Димитър Талев

Елин Пелин Времетраене: 1:15 мин. Йордан Йовков Времетраене: 1:19 мин. Димитър Талев Времетраене: 1:57 мин. Астропланер 2026 Йоана Йорданова Времетраене: 1:02 мин. 500 коктейла Уенди Суицър Времетраене: 0:56 мин. Да започнеш отначало Катрин Сентър Времетраене: 0:53 мин. Къщата в края на магията Ейми Спаркс Времетраене: 0:56 мин. Любов. Излекувай травмите на любовта Здравка Спасова Времетраене: 0:52 мин. Легионът на тамплиерите Пол Кристофър Времетраене: 0:58 мин. Етюд-и-те на София: 10 години в кадри - Иван Шишиев Времетраене: 0:52 мин. Книга с капачета: Природата отблизо Времетраене: 0:49 мин. Не поглеждай назад Джо Спейн Времетраене: 0:45 мин. Министерство на времето Калиан Брадли Времетраене: 0:57 мин.

Литературен живот, творчески портрети, анализи на творби, обобщения. Книгите обхващат цялостно предвидения по учебната програма фактически материал:

• литературна епоха;
• жизнен и творчески път на авторите;
• поглед към литературния им живот;
• анализи на произведенията.

Книгите се отличават с научно-методическия си характер и задълбочен анализ на произведенията на всеки автор; с желанието на авторката да научи учениците самостоятелно да разширяват кръговете на познанието си и да обогатяват литературния си опит и култура, вярвайки в тяхната независимост и възможности.
Книгите съдържат богати литературни знания над задължителните. Улесняват самоподготовката на учениците, на кандидат-студентите и студентите и подпомагат работата на ученици, учители и преподаватели в подготовката за матура.

В третата част на помагалото са разгледани произведения на Елин Пелин, Йордан Йовков, Димитър Димов и Димитър Талев.

Важно! Изданието е разработено преди промените в учебната програма в периода от 2016 до 2022 г.

Ако имате нужда от подвързия за различни формати учебници, тетрадки и учебни помагала, посетете нашата специална секция Подвързии.

Елин Пелин е български писател, майстор на късия разказ. В неговото творчество централно място заема описанието на българското село, именно заради това в историята на българската литература той остава известен като певец на българското село. Произведенията му са преведени на повече от 40 езика и са широко известни в чужбина. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части - Ян Бибиян (1933 г.) и Ян Бибиян на Луната (1937 г.). Председател е на Съюза на българските писатели.

Димитър Иванов Стоянов, по-известен като Елин Пелин е роден на 8 юли 1877 година в село Байлово, Османска империя. Той е единадесето дете в семейството. Бъдещият писател израства в среда, в която образованието е било на специална почит. Баща му често му носеше книги от пазара в града, където продаваше вар. От ранна детска възраст той се влюбва в четенето и още в юношеските си години е добре запознат с творчеството на българските и руските класици. Друга негова страст е рисуването и когато не е приета в художественото училище се връща в родното си село, където в продължение на две години работи като учител и прави първите си стъпки в литературата. Първоначално му е близка поезията, но с времето Елин Пелин разбира, че стиховете не могат напълно да изразят това, което той иска да каже и покаже и постепенно се обръща към прозата. Псевдонимът Пелин започва да използва от 1897 година.

През 1899 година Елин Пелин се установява в София, където работи в различни издателства. В периода 1903 - 1904 година издава списанието Селска разговорка. Също така сътрудничи и редактира множество списания и вестници, сред които вестник Българин, Развигор и други. Благодарение на ходатайстването на професор Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека. В първите си зрели творби, които започнаха да се появяват в печата на границата на двата века и по-късно са събрани в 2 тома Разкази, Елин Пелин продължава традицията на българските писатели-реалисти, но при това отстоява себе си като писател със собствен почерк и позиция. В тях са включени разказите Напаст божия, Ветрената мелница, На оня свят, Гост, Андрешко, Пролетна измама и други. Главната тема на тези творби е съвременната социална действителност, но за разлика от Вазов , в тях не присъства национален патос и конфликти между настоящето и славното минало. Едновременно с такива писатели като Пейо Яворов и Антон Страшимиров, Елин Пелин обръща внимание на темата за българското село и чрез живота на селяните описва нравствените и социални конфликти, с които се сблъсква българинът.

С особена симпатия писателят пише за тежката участ на селския учител, което намира отражение в творбите му Душата на учителя, Кал, Самичка, В интерес на просветата. Повестта Гераците (1911 г.) е едно от най-значителните произведения в българската литература. В нея Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. Авторът съчувства на персонажа си (стария Герак), който, съсипан пред индивидуализма и егоизма недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя по между си.

Когато започва Първата световна война Елин Пелин не може да остане на страна. Той отива на фронта като военен кореспондент. През 1917 година патриотичните му творби от този период са събрани в сборника Китка за юнака. В цикъла философски разкази и притчи - Под манастирската лоза (1936 г.) писателят формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую. През 20^-те и 30^-те години на ХХ век Елин Пелин започва да пише предимно за деца - лирични стихотворения, басни, хумористични разкази и приказки. Сред тях се открояват Златни люлки (1909 г.), Гори Тилилейски (1919 г.), Правдата и кривдата (1920 г.). Също така сътрудничи и редактира детските списания Веселушка, Чавче и Светулка.

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София.

Йордан Йовков е български писател, един от класиците на българската литература. Той е известен като майстор на късия разказ, а неговата любов към хората се превръща в снова на творчеството му. Седемдесет от книгите му са преведени на над 25 езика, а разкази като "По жицата", "Албена" и "Шибил" продължават да вълнуват читателите и до днес със своите непреходни послания. От 1920 година Йовков е избран единодушно за член на "Съюза на писателите".

Йордан Стефанов Йовков е роден на 9 ноември 1880 година в село Жеравна. След като завършва гимназия в София, той известно време работи като учител в Добруджа. След това се записва да учи в "Юридическия факултет" на "Софийския Университет", но така и не го завършва. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота в 41 пехотен полк. След войната той работи като редактор в различни издания, сред които списанията "Народна армия", "Военни известия" и "Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве". В последните години от живота си авторът е съсредоточен основно върху творческата си дейност. След тежка операция в "Католическата блоница" в Пловдив на 15 октомври 1937 година Йордан Йовков умира.

Димитър Талев е български писател и журналист, активен народен представител, лауреат на Димитровска награда за 1959 г. и носител на орден НРБ. Той е един от признатите класици на българската литература, чийто творби са преведени на над 20 езика. Автор е на прочутата тетралогия, включваща романите Железният светилник, Преспанските камбани, Илинден и Гласовете ви чувам. Творчеството на Талев дава фундаментален принос в развитието на националната историко-психологическа проза, създавайки традиции в тълкуването на българската душевност, характер и поведение в тяхната устойчивост и динамика в историческия процес.

Димитър Талев Петров Палисламов е роден на 1 септември 1898 година в град Прилеп, Македония в семейството на ковач, в чийто дом витае духът на патриархалната сърдечност и възрожденски патриотизъм. Когато е 9-годишен остава без баща, неговият брат Георги Талев е революционер от ВМОРО. Избухването на войните (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна) обяснява хаотичното му и несистемно образование, с множество прекъсвания и смени на училища, и т.н. През 1925 година завършва българска филология в Софийския университет, където слуша с голям интерес лекциите на професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, академик Михаил Арнаудов и др. Той отклонява предложението им да се присъедини към тях, в качеството на научен работник, вярвайки, че призванието му е писателската дейност.

Литературният си дебют Талев прави през 1917 година във вестник Родина с разказа B очакване, написан по подражание на Иван Вазов, под чието влияние впоследствие укрепва дарованието му. През първата половина на 1920 година той започва да пише за революционната преса, а по-късно сътрудничи с редица български издания, като вестниците Работнически вестник, Работническо единство, Лъч и др. От 1927 година работи в редакцията на вестник Македония, който постепенно приема статута на официален вестник на дясното крило на македонското революционно движение. В периода 1930-1931 година Талев е назначен за негов главен редактор, освен това сътрудничи на най-авторитетния по онова време вестник Зора, известен още като вестника на интелигенцията. Първата книга на Димитър - Сълзите на мама включва приказки за деца и носи белезите на неизживян социален сантиментализъм. През 1944 година Талев е обвинен от новата комунистическа власт в национализъм и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври същата година той е арестуван, без официално обвинение, съд и следствие и е изпратен в Софийския централен затвор, където остава до края на март 1945 година. След това е преместен в трудово-изправителното селище в Бобовдол, където остава до края на месец август. През октомври 1947 година Талев отново е арестуван, но поради влошаване на здравословното състояние, вследствие на тежка форма на язва и по настояване на роднини и близки, е освободен.

В началото на 40^-те години писателят започва работа по романа Железният светилник, който поставя началото на тетралогията му от социално-битови романи, описващи национално-освободителните борби в Македония през XIX - началото на XX век. Докато Талев заедно със семейството си е изселен в Луковит, в условия на обществена изолация той през следващите 10 години се занимава с довършването на своята прословута трилогия. Така се появяват и останалите книги - Илинден (1953 г.), Преспанските камбани (1954 г.) и Гласовете ви чувам (1966 г.). Тази тетралогия се явява първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско-Преображенското въстание, изобразено като исторически закономерен, неизбежен етап от многостепенния процес на разгръщане на Българското национално възраждане и национално-демократична революция. Много критици оприличават Талев с Вазов, сравняват Под игото с тетралогията му, но колкото и сходни да изглеждат по стил и тематика, те нямат много допирни точки. През 50^-те години Димитър Талев създава епос за края на Първата българска държава - историческата трилогия Самуил, която включва книгите Щитове каменни (1958 г.), Пепеляшка и царският син (1959 г.), Погибел (1960 г.). Още с появата си трилогията предизвиква интерес у читателите и критиката и разкрива човешката страна на владетеля с най-трагичното име в българската история. Тя проследява епичната битка между България и Византия в края на Х и началото на XI век. И тук писателят отново демонстрира авторското си предпочитание към преломни епохи, наситени с историческо напрежение, към героично-трагични личности, средоточие на драматична екзистенциална, социално-психологическа и историческа проблематика.

Димитър Талев умира на 20 октомври 1966 година в София, оставяйки след себе си едни от най-силните и въздействащи творби в българската литература.

"Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила."
Димитър Талев

Бан Мар
София 1408, бул. Витоша 186 бл. 24
banmar@abv.bg