Съдбовен полет и други разкази

Когато Зоуи Смит заминава за Сингапур, за да проведе важни бизнес преговори, най-голямото ѝ притеснение е за любимата ѝ баба, останала за пръв път сама вкъщи. Случва се немислимото. Бил Уотсън няма деца и живее сам. Това никога не е било проблем за него. Докато не среща две дами. Едната открадва сърцето му, а другата става дъщерята, за която си мечтае. Мистериозен мъж се появява изневиделица, за да разкрие тайната на анонимната Джейн Доу.

Лили се наслаждава на отдавна планираната си швейцарска разходка, без да подозира, че това пътуване ще промени живота ѝ. Кирил Спасов е крупен софийски богаташ, с безпогрешен бизнес нюх, но с малка срамна тайна, която би опазил с цената на всичко. Лъчезар винаги е бил плейбой и се радва на този си статут. Никакви сериозни отношения, никакви трайни връзки. Жените са само обекти за забавление. Докато не среща единствената, която ще го бележи завинаги. Ще успее ли най-сетне да изгради сериозна връзка с една жена? Какво се случва, когато съдбоносна тайна бъде разкрита? Колко животи е цената ѝ?

Монѝк обича разходките в парка и общуването с умни кученца. Алекс има точно такова куче. Една случайна среща ще пресече пътищата им. Как споделянето на две чаши кафе може да има смъртоносни последици? Кой е влизал в дома на Алекс? И какво е търсил? Две семейни тайни са на път да разрушат животи.

Алис, Анди, Дженифър, Ели и Таня са останалите героини в книгата. Всички те са силни, борбени жени, които се изправят срещу собствените си страхове и зависимости, за да намерят щастието, любовта, смисъла на живота и отново да се почувстват живи, дръзки, и да преоткрият себе си.

„Съдбовен полет и други разкази събира в себе си повести и разкази за хора, изправени пред изпитания между надеждата и загубата, любовта и самотата, страха и смелостта да продължиш напред. Сред драматични обрати, съдбовни срещи и пътувания през различни светове героите търсят и намират себе си, спасение и смисъл. Това е книга за крехкостта на човека, но и за силата да оцелява дори след най-тежките бури.“
Васил Койнарев, редактор

"– Го­то­ва ли си за път, Зоуи? Всич­ко ли е про­ве­рено? Да не заб­ра­виш не­що важ­но…
– Всич­ко е на­ред, Джим. Не се без­покой. Доку­мен­ти­те са при­гот­ве­ни, ба­га­жът ми е опа­ко­ван, би­ле­тът е у мен. Няма по­вод за тре­вога. Споко!
– Добре. Аз, ка­то шеф, съм длъ­жен да по­пи­там и да те под­се­тя, за да не про­пус­неш нещо. Но ти си зна­еш най-доб­ре, раз­би­ра се…
– Раз­би­ра се – ус­мих­на се тя в от­го­вор на на­чал­ни­ка си. – Ще тръг­вам, че по­ле­тът ми е доста ра­нен и тряб­ва да се нас­пя, ина­че ча­со­ва­та раз­ли­ка ще ме съ­си­пе, по­не за 3 дни.
– Чао! Поже­ла­вам ти мно­го ус­пех на та­зи важ­на за ком­па­ни­я­та ни сре­ща и да­но имаш при­я­тен полет!
– Бла­го­да­ря, Джим! А ти наг­леж­дай не­ща­та тук, гри­жи се за ко­ле­ги­те… на­ли сме ед­но го­ля­мо се­мейство, тряб­ва да си по­ма­га­ме! – смиг­на му тя на из­ли­за­не. – Чао!

Зо­уи бе­ше прив­ле­ка­тел­на мла­да же­на, сре­ден ръст, строй­но тя­ло, сим­па­тич­но ли­це и огром­ни зе­ле­ни очи, с дъл­га, въл­ниста ко­са с цвят на тъ­мен шо­колад. Изг­леж­да­ше доб­ре спо­ред сред­носта­тисти­ческа­та оцен­ка на мъ­жете, ко­и­то я бя­ха виж­дали. Но тя бе­ше и мно­го по­ве­че от то­ва – просто ху­ба­ва, мла­да жена. Тя бе­ше ус­пеш­на мла­да жена. Само на 32 г. бе­ше постиг­на­ла за­ви­ден ус­пех в ка­ри­е­рата. След за­вър­ше­но об­ра­зо­ва­ние с пъл­но от­ли­чие, раз­би­ра се, спе­ци­ал­ност „Кор­по­ра­ти­вен ме­ни­дж­мънт“ в Уни­вер­си­те­та Стан­форд, ръко­во­де­ше от­дел „Кор­по­ра­тив­ни кли­ен­ти“ в го­ля­ма меж­ду­на­род­на ком­па­ния и се пол­з­ва­ше с пъл­но­то до­ве­рие на ди­рек­то­ра ѝ. Сега за ком­па­ни­я­та пред­сто­е­ше сключ­ва­не на огром­на сдел­ка, ко­я­то ще­ше да ѝ от­во­ри път към па­за­ра на цял нов кон­ти­нент, и всич­ки тръп­не­ха в очак­ва­не на ре­зул­та­та от пре­го­во­рите. Те бя­ха по­ве­ре­ни на най-под­хо­дя­щия чо­век за цел­та – Зо­уи Смит.

Кол­ко­то и да бе­ше ус­пеш­на ка­ри­е­ра­та ѝ оба­че, Зо­уи, как­то и все­ки друг чо­век, не бе ли­ше­на от проб­леми. Оста­на­ла си­ра­че ед­ва на 4‑го­диш­на въз­раст, ро­ди­те­ли­те ѝ бя­ха за­ги­на­ли в ужа­сен ав­то­мо­би­лен ин­ци­дент, тя бе от­г­ле­да­на от ба­ба си. Възрастна­та же­на бе да­ла всич­ко от се­бе си, за да оси­гу­ри на де­те­то пъл­но­це­нен жи­вот, ма­кар и ли­ше­но от ро­ди­тел­ски грижи. Тя бе­ше всич­ко, це­ли­ят свят, за Зо­уи, как­то и мо­ми­че­то – за ба­ба си. Зоуи най-мно­го от всич­ко се стра­ху­ва­ше, че един ден ще­ше да из­гу­би ба­ба си. Не си пред­ста­вя­ше жи­во­та си без нея и се ста­ра­е­ше да не мис­ли мно­го вър­ху това.

В емо­ци­о­на­лен план не­ща­та не из­г­леж­да­ха по-добре. Няма­ше мъж до се­бе си, на ко­го­то да раз­чита. През це­лия си жи­вот бе свик­на­ла да се опра­вя са­ма, за да не „те­жи“ на въз­растна­та си ба­ба, въпре­ки че Бар­ба­ра не при­е­ма­ше не­ща­та по то­зи на­чин, за нея бе истин­ско удо­вол­ствие да се гри­жи за оси­ро­тя­ла­та си внуч­ка – един­стве­ни­я чо­век, кой­то ѝ на­пом­ня­ше за дъ­ще­ря ѝ.

Ме­ри-Ан бе­ше един­стве­но де­те на Бар­ба­ра и Джо­у­зеф Ке­ли и не­ле­па­та ѝ и ран­на смърт съкру­ши­ въз­растна­та двойка. Джоу­зеф, дя­до­то на Зо­уи, та­ка и не пре­въз­мог­на за­гу­ба­та на дъ­ще­ря си, по­чи­на от ин­фаркт 4 ме­се­ца след нея. Така Бар­ба­ра за­гу­би пър­во де­те­то си, пос­ле и съпру­га си. Може би ня­ма­ше да пре­жи­вее тол­ко­ва мно­го бол­ка, ако не бе­ше мал­ка­та Зо­уи, кле­то­то си­ра­че се­га има­ше един­стве­но ба­ба си. Тя се бе зак­ле­ла на гро­ба на дъ­ще­ря си, че ще от­г­ле­да де­те­то ѝ, как­во­то и да се случи. Но то­га­ва не мо­же­ше да пред­по­ла­га ка­къв нов удар ѝ крои съд­ба­та, и то съв­сем скоро. Веро­ят­но ще­ше да пос­лед­ва скъ­пия си Джо­у­зеф, ако не бе­ше внуч­ка­та ѝ, ко­я­то се­га има­ше най-го­ля­ма нуж­да от нея."
Из книгата

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg